Решение № 1279 от 19.10.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Варна, ………….2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ИВЕТА ПЕКОВА и при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1407 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ДМ ТЕХ 20“ЕООД, седалище и адрес на управление - гр.Варна, ****, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.К.П., чрез адв.А., съдебен адрес-*** против постановление от 02.03.21г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл.инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. И.И., изпълняващ длъжност „заварчик“ и работодателя „ДМ ТЕХ 20“ЕООД. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно и необосновано осъществяваната от В.И. дейност към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна проверка, е квалифицирана като престиране на работна сила при наличие на елементите на трудово правоотношение. В нарушение на административнопроизводствените правила и на изискванията на чл.35 от АПК, преди постановяването на акта решаващият орган не е обсъдил и преценил всички факти и обстоятелства от значение за упражненото административно правомощие, като направените констатации се основават единствено на подписаната от И. бланкова декларация по чл.402, ал.1 от КТ /като там изрично е посочено, че е сключен граждански договор/ без да са взети предвид останалите представени документи. Изпълняваната от И. дейност е въз основа на сключен граждански договор от 01.03.2021г., съдържанието на който договор и уговореното между страните не дава основание да се приеме, че се касае за уреждане като отношения по ЗЗД на отношения по предоставяне на работна сила. Твърди, че постановлението е съставено при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като видно от приложеното копие от личната карта на И. собственото му име е В., а не И., което несъответствие противоречи на разпоредбите на чл.42, т.6 предложение 1-во и на чл.57, ал.1, т.4 предложение 1-во от ЗАНН и води до грубо нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя и най- вече на правото му на защита. Счита, че постановлението е издадено от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. В издаденото постановление е прието, че дружеството в качеството на работодател е уредило отношенията при предоставяне на работна сила от И. като отношения по ЗЗД, със сключен граждански договор от 01.03.2021г., вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, но не са посочени никакви елементи на трудовото правоотношение. Спорният въпрос се свежда до това, осъществяваната от И. на 02.03.2021г. дейност представлява ли предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като материалноправно основание за издаване на оспореният акт. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива.

Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданският договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат /също свързан с полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за „трудов“ или „граждански“ договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. В случая, съгласно представеният граждански договор, е договорено извършване на определена работа чрез личен труд от 01.03.2021г., сключен между дружеството /в качеството на възложител/ и И. /в качеството на изпълнител/-извършване на заварки за изработка на парапет 8 линейни метра срещу договорено възнаграждение в размер на 100 лева. Предметът на възложената за изпълнение дейност е свързана с постигане на определен трудов резултат за уговорен период от време /01.03.2021 г. до 02.03.2021г./ и уговорено възнаграждение. Съдържанието на гражданския договор и обективираните в него волеизявления на страните, не сочат на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време и работно място, спазване на трудова дисциплина и йерархична зависимост, т.е формално липсва основание да се приеме, че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения. Липсват данни за уговорено наименование на характера на работата, свързана с длъжността, както и работно време, място на работа, нито е налице уговорка относно ползване на платен годишен отпуск и т.н. В случая не са налице доказателства за установяване на тези съществени елементи на ТПО. От доказателствата по делото не е установено по несъмнен начин и че към момента на проверката В.И. е предоставял работна сила при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Не е спорно, че по време на проверката тъй се е намирал в проверявания обект, но това не обоснована извод, че е извършвал трудова дейност, характеризираща се с определени работно място, работно време, получавано трудово възнаграждение и при спазване на трудова дисциплина. Жалбоподателят твърди, че в случая е налице граждански договор за изработка, като нито една от клаузите му не обективира елементите от задължителното съдържание на трудовия договор по чл.66 от КТ. Твърди, че не са налице каквито и да е било доказателства, че И. е полагал труд при изпълнение на трудови функции на някаква дръжност, при определени работно време /8 часа/, работно място - „Производствен цех”, под контрола и ръководството на работодателя - липсват доказателства по какъв начин и от кого са определени посочените елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Единственото доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи е подписаната от И. Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочено, че е налице граждански договор. Отделно, тази декларация не може да се кредитира като годно доказателство, тъй като същата представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, а не е декларация в свободен текст. Същата представлява частен свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл.43 от АПК вр. чл.402, ал.1, т.3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Твърди и че Постановлението от 02.03.2021г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, като това нарушение е съществено такова и основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Моли съда да отмени обжалваният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. О.- К., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че административният акт е законосъобразен, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

Събрани са всички доказателства и е установено, че И. е допуснат да престира труд в полза на жалбоподателя на длъжност „заварчик“ при определено работно време, определено работно място обект на контрол-цех, находящ се в гр.Варна, като изпълнението на трудовите функции е започнало към 02.03.2021г., когато е установено да полага труд, но работодателят го е допуснал до работа преди да е предложил и сключил трудов договор. Твърди, че по безспорен и категоричен начин са установени елементите на трудовото правоотношение, като същите са посочени в попълнената от работника декларация. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се постановление от 02.03.21г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл.инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

В постановлението е констатирано, че дружеството в качеството на работодател е допуснал до работа И. И. да престира труд в полза на „ДМ ТЕХ 20“ЕООД, изпълнявайки трудови функции на „заварчик“ с място на работа цех, находящ се в гр.Варна, обл.Варна, *****, с работно време от 8.30ч. до 17.00ч., с уговорено трудово възнаграждение от 50лв. дневно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Посочено е, че нарушението е извършено на 02.03.21г. при извършена проверка в обекта, към който момент е трябвало да бъде сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Предвид установеното и на основание чл.405а ал.1 КТ е обявено съществуването на тродово правоотношение между И., изпълняващ длъжност „заварчик“ и работодателя- „ ДМ ТЕХ 20“ЕООД, считано от 02.03.21г. В опис на събраните доказателства е посочена декларация от 02.03.21г. от И. И..

От представената декларация се установява, че В.И. е посочил, че работи в дружеството от 02.03.21г. на длъжност заварчик, на обект- цех гр.Варна, *****, с работно време от 8.30ч. до 17ч., има сключен граждански договор, получава възнаграждение 50лв. дневно, поел е ангажимент за два дни, като изрично е посочил саморъчно, че е дошъл за два дни да заварява парапети, договорил се е да му платят 100лв.

От представеният граждански договор от

01.03.2021г. се установява, че е сключен между жалбоподателя като възложител и И.

– изпълнител с предмет- възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши заварки във връзка с подготовка и изработка на парапет 8 линейни метра. Съгласно договора възложителят ще изплати на изпълнителят възнаграждение в размер на 100 лв. при изпълнение на уговорения резултат по чл.1 от договора, в брой в срок от 3 календарни дни от датата на приемо-предавателният протокол. Договорени са правата и задълженията на страните, срокът за извършване на договореното в чл.1, хипотезите за прекратяване на договора, неустойки при забава и при лошо изпълнение и др. Договорената и изпълнена работа по договора е приета с представен протокол от 03.03.21г. за приемане на работата по граждански договор № 001/01.03.21г. От представената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ се установява, че възнаграждението е изплатено на В.И., като е удържан авансов данък. Подадена е и декларация обр.6 до НАП за удържания данък по чл.42 и чл.49 ал.5 ЗДДФЛ за м.03.21г.