Решение № 539 от 26.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-91 26.05.2020 г. Град Бургас

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, II гражданско и въззивно отделение, пети въззивен състав

На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ

: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 1101 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №132 от 19.06.2019г. по гр.д.№160/19г., състав на Айтоския районен съд е осъдил А.О.А. *** да заплати на малолетния Л. С.И., действащ чрез законния си представител С.Л.И.,***, сумата от 1000 лева., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, настъпили в резултат на нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в кортиколис наляво, вследствие на извършено от ответника престъпление, за което той е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 5.07.2018г. по ВНЧХД №242/2018г. на ОС-Бургас, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на непозволеното увреждане- 26.06.2017г. до окончателното изплащане на присъдените суми, като е отхвърлил иска за горницата над уважения размер до претендирания от 10000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 165 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт /по сметката на АРС/ държавна такса от 40 лв. Съответно на отхвърлената част от иска ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 747 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№3910/12.07.19г. по описа на РС-Айтос, подадена от С.Л.И. като законен представител на малолетния ищец Л. С.И., представлявани от адв.К.К.. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложени са оплаквания, че определеният размер на обезщетението е несправедливо нисък, което се дължи на нарушение на закона- чл.52 от ЗЗД, на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на необоснованост на изводите.

В мотивите не било посочено защо съдът е определил размер на обезщетението от 1000 лв., като същевременно съдът не обсъдил нито един от доводите в защитата на ищцовата страна. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, съдържащи самостоятелна оценка на доказателствения материал, събран по делото относно определения размер на обезщетението и в необсъждането на доводите на една от страните. Последица от това били изложените от съда вътрешно-противоречиви и логически непоследователни съображения и изводи. По повод оплакванията за необоснованост на обжалвания акт се сочи, че съдът е приел за доказано възражението на ответника в конкретната му същност, макар по делото да липсвали доказателства за това. Липсвали гласни доказателства в подкрепа на твърденията на въззиваемия, че ударът от люлката бил в тилната област, че имало обилен кръвоизлив, както и в подкрепа на изводите на съда, че се касае за удар от тежка метална люлка, доколкото не били събрани никакви доказателства за материала, от който същата била направена. В отговора на исковата молба въззиваемият твърдял, че процесните вреди не са в резултат от неговото поведение. Съдът обаче, макар да приел за безспорни авторството и вината на ответника, както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищеца телесни увреждания, по повод възражението на ответника приел, че продължителното неразположение на детето се дължи не толкова на нанесената от ответника плесница по врата, колкото на удара от тежката метална люлка. Този негов последен извод не бил подкрепен с никакви доказателства. На трето място са изложени оплаквания за противоречие на решението с материалния закон, поради противоречие с принципа на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението по справедливост. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която съдът следва да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията и на по-дълготрайните поражения върху здравето на пострадалото дете така, че определената сума в пари в най-пълна степен да компенсира вредите. В случая съдът следвало да прецени относителната същественост на двете условия-доказаното поведение на ответника и недоказаната същност на удара с люлката, във връзка със значението им за резултата, за да установи, че за принос на удара с люлката било изключено да се говори, понеже вторият инцидент настъпил 12 дни след първия, през който период вредоносните последици от поведението на ответника се проявявали в пълна степен. Същевременно липсвали данни, че след инцидента с люлката към вече настъпилия вредоносен резултат били привнесени нови фактори от естество да усложнят състоянието на детето. Развити са подробни съображения. На следващо място се сочи, че за въззивника не била ясна волята на съда- дали, след като е подложил на обсъждане недоказания по същността си и характер удар с люлката, като по този начин го възприел и вмъкнал в причинно-следствения процес, е приел наличие на съпричиняване на резултата, при което следвало да посочи в какво съотношение те стоят помежду си и дали присъденият размер е определен след приспадане на съпричинената част и с колко. Изтъква се още, че съдът не обсъдил наистина релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които били надлежно установени по делото- че се касае за посегателство върху непознато невръстно дете, ползващо се със специална закрила на държавата и обществото; интензитета на физическото въздействие, довел до продължителен период от 4-5 месеца болки в областта на шията с всички страдания и ежедневни неудобства от това; негативното отражение и върху психиката на детето; липсата на доказателства за влошаване състоянието на детето след удара с люлката. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това се постанови ново, с което исковата претенция бъде уважена в пълния предявен размер от 10000 лв. Претендират се разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Станко Кралев като пълномощник на въззиваемия А.О.А..

С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че решението на районния съд е правилно, а присъденото обезщетение не е несправедливо.

Материалният закон бил приложен правилно, не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а изводите на съда били обосновани и съответстващи на доказателствата по делото. Съдът изложил убедителни доводи относно размера на присъденото обезщетение, съобразявайки се с естеството на телесното увреждане, интензитета и времетраенето на причинената болка.

Съобразил е изводите си и с другото установено телесно увреждане на детето, получено няколко дни по-късно, на същото място. Развити са подробни съображения, почиващи на анализ на доказателствата. Моли жалбата да се остави без уважение.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата /този на въззивника/ и отговора /този на въззиваемия/. Не ангажират доказателства.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването на решението в частта, с която иска е отхвърлен. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Малолетният Л. С.И., действащ чрез своя баща и законен представител С.Л.И., е предявил обективно съединени осъдителни искове против въззиваемия А.О.А., както следва: 1/иск с правно основание чл.45 ЗЗД- за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, във връзка с нанесена му лека телесна повреда- травма на нервните коренчета в шийната област; 2/ иск с правно основание чл.86, ал.2 от ЗЗД- за заплащане на законната лихва върху главницата от 10000 лв., считано от датата на увреждането – 26.06.2017г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

Ищецът сочи, че телесната повреда е нанесена на ищеца на 26.06.2017г. в с.Дрянковец, Бургаска област, сутринта, по времето, когато детето си играело с брат си и сестра си на люлките, намиращи се на детската площадка в центъра на селото. Детето пуснало чешмата, намираща се на площадката и започнало да си играе с водата. Намиращият се на същото място ответник, който придружавал своите внучки на площадката, се приближил до детето и му направил забележка, но Л. само се усмихнал, понеже не разбирал нито български, нито турски език /семейството му живее в Г./. Тогава ответникът го ударил с отворена ръка /длан/ по врата, като ударът бил силен. Детето поискало да се прибира вкъщи и заедно със сестра си Синем тръгнали, а по пътя то се разплакало. През целия ден детето плакало, чувствало се неразположено и показвало, че изпитва болки във врата на мястото на удара. Понеже болките не стихвали, същия ден, привечер родителите потърсили медицинска помощ и детето било настанено в МБАЛ гр.Бургас, където пролежало 4 дни с шийна яка за обездвижване на врата. Установено било, че в резултат на нанесения от ответника удар, детето е получило контузия на шията с травма на нервните коренчета в шийната област, съпроводено с изкривяване на шията вляво /тортиколис на ляво/.

В резултат на деянието, за един продължителен период от време детето понесло вреди от неимуществен характер, включващи физически болки и душевни страдания.

Веднага след изписването детето било настанено в хотел в Слънчев бряг, където за него се грижела майка му / първоначалните твърдения в исковата , че там имало жена, която през целия ден се грижела за него са коригирани в първото по делото открито съдебно заседание/. Вечер за него полагала грижи баба му, която работела в съседен хотел. Докато било в хотела детето постоянно плачело от болки в шийната област и било неспокойно. Трудно заспивало и се будело често.

След двуседмичния престой в хотела, семейството, включително ищеца се завърнали в Г., където живеели и работели. През първите 4-5 месеца имало няколко нощи, в които детето се изпускало /напикавало/ насън. В други случаи се стряскало насън или се будело, изпитвало страх и отивало да спи при родителите си. През деня било неспокойно и нервно, което не било нормалното му състояние. Оплакванията от изпитваната болка отшумели за около 2-3 месеца напълно, но промените в психиката и поведението, изразени в безпокойство, нервност и будене продължили до м.май 2018г. Понеже преди инцидента такива липсвали, ищцовата страна счита, че те са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника, тъй като се появили именно след извършеното от него деяние. Това узнали родителите и при извършените консултации в Г.. Заявява, че причинените на ищеца болки, страдания и отрицателни промени в поведението и психиката са продължили в период от 10 месеца. За деянието си ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК с влязла в сила присъда по ВНЧХД № 242/2018г. на БОС, като на основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност, а му било наложено административно наказания- глоба в размер на 1000 лв.

Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът своевременно е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорил иска като частично неоснователен. Оспорва причинно-следствената връзка между описаната контузия на шията на детето и твърдените вредоносни последици, като счита, че същите не се подкрепят от събраните доказателства. Заявява, че описаните физически болки и душевни страдания са последица от контузия на детето Л., получена няколко дни след случилото се на 26.06.2017г. При люлеене на люлките, находящи се в градинката в с.Дрянковец, детето паднало от люлката, която го ударила в тилната област и то с такава сила, че е предизвикала контузно- разкъсна рана с обилен кръвоизлив.

Това се случило в присъствието на майката и други жени от селото. Детето било взето на ръце от майката, която тръгнала да търси шофьор, за да го откара в Спешна помощ. В пледоарията си пред първата инстанция процесуалният представител на ответника сочи, че в случая справедливото обезщетение е в размер на 500 лв. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.