Решение № 403 от 11.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Стара Загора, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500673 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. А. С., действаща лично за себе си и за малолетната В. Ц. В. като нейна майка и законна представителка, чрез процесуалния им представител адв. А. Г., против решение № 260010 от 21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1102/2019 г. по описа на РС – Казанлък, в частта с която предявените искове по чл.200 КТ са отхвърлени за разликата над 65 000 лв. до размера на предявените 200 000 лв. за ищцата А. А. С., и за разликата над 18 924,68 лв. до размера на сумата от 108 924,68 лв. за ищцата В. Ц. В., както и в частта, с която не е присъдена дължимата законна лихва върху сумите, считано от датата на трудовата злополука – 14.03.2018 г. до окончателното им изплащане.

Въззивниците считат, че съдът неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, като е определил занижени обезщетения с оглед на тежестта на причинения противоправен резултат.

Излага съображения в подкрепа на становището си, че определените от съда размери на обезщетенията не съответстват на конкретно причинената вреда – смърт на съвсем млад човек – на 27 години, на доказаната близост на загиналия и неговата съпруга и дете, установените по делото мъчителни изживявания и непреодолима емоционална травма, която ще съпътства живота им. Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да присъди сумата от 108 924,68 лв. за дъщерята на загиналия и сумата, претендирана от А. А. в пълния й размер.

1

Въззиваемият „А.“ АД вземат становище, че жалбата на ищците е неоснователна. Излагат конкретни съображения по отношение на иска за обезщетение на А. А., която не била доказала, че е живяла в условията на фактическо съпружеско съжителство в едно домакинство дълго и трайно с пострадалия Ц.В., респ. че действително е претърпяла неимуществени вреди.

По иска за обезщетение на малолетната В. Ц. счита, че не е доказано действителното състояние на отношенията между нея и починалия. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззиваемият „А.“ АД също е подал въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение – в частта, с която предявените искове са уважени. Излага съображения относно това, че по делото са били установени основания за намаляване на отговорността на работодателя. Счита, че по аргумент на противното от приетото от ВКС, че при липса на инструктаж институтът на грубата небрежност не намира приложение, след като работодателят е провел необходимия инструктаж за осъществяваната от него дейност, както и инструктаж за безопасност при работа, е налице груба небрежност от страна на работника. Счита, че е налице неспазване на трудовата дисциплина и мерките за безопасност на работа. Било установено, че пострадалият се е намирал по време на инцидента в помещение, в което не е имал право да влиза в работен режим на смесителя поради автоматизирания й режим на работа. Неправилно и в размер с изводите, направени в досъдебното производство, първоинстанционният съд приел, че намереното съдържание на алкохол 0,34 промила не може да обоснове неправилно поведение на починалия. Било установено, че той е употребил алкохол вечерта преди сутринта, когато се е явил на работа, което го е поставил в състояние на предклинична степен на алкохолно опиване. Така той сам се поставил в положение да е нарушил трудовата дисциплина. Освен това счита, че пострадалият не е проявил елементарна житейска съобразителност и е пренебрегнал елементарната предпазливост и не е следвало да влиза в камерата при смесителя и да извършва нерегламентирани процедури, а да го изключи и да уведоми началника си и евентуално при запалване да напусне обекта. Твърди, че отговорността за настъпване на трудовата злополука е не само на работодателя, още повече, че той е осигурил изрядна апаратура и материали и е разписал технологичния процес и е обучил работника. В този случай отговорността следвало да бъде на работника - той допринесъл в много голяма степен за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и безотговорност в работата си. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението им за наличие на съпричиняване.

Счита, че то трябва да бъде определено на 90%, с който процент следва да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения. По отношение на исковете за обезщетение счита, че А. А. не е доказала, че е живяла в условията на фактическо съпружеско съжителство в едно домакинство дълго и трайно с пострадалия Ц.В., респ. че действително е претърпяла неимуществени вреди, а по отношение на малолетната В. Ц. счита, че не е 2 доказано действителното състояние на отношенията между нея и починалия.

Излага съображения в подкрепа на становището си, които са идентични с тези, изложени в отговора. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното като неправилно. Евентуално иска присъденият размер на обезщетенията значително да бъде намален, включително и с размера на признатия процент на съпричиняване.

Въззивните жалби са подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което са допустими и редовни. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че по същество въззивната жалба на от А. А. С., действаща лично за себе си и за малолетната В. Ц. В. като нейна майка и законна представителка, е частично основателна, а въззивната жалба на „А.“ АД – неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.200, ал. 1 КТ.

Ищцата А. А. С., действаща лично за себе си и за малолетната В. Ц. В. като нейна майка и законна представителка са твърдели в исковата си молба, че Ц.Р.В. е бил в трудово правоотношение с ответника „А.“ АД, където работел по трудов договор № 2302 от 23.10.2015 г. на длъжността: „монтажник, изделия от метал“. Твърдели са, че Ц.В. е бил фактически съпруг на първата и баща на втората ищца. На 14.03.2018 г., около 10,15 ч., в завод № 3, цех 130, обект 171 по време на работа настъпила трудова злополука. В момент, в който Ц.В. приготвял хетерогенни композиции на основата на олигомери в смесител (хомогенизатор), сместа в смесителя се запалила, в резултат на което той получил изгаряния по цялото тяло и починал на място. За инцидента бил изготвен протокол за резултатите от извършеното разследване и е издадено разпореждане № 27 от 02.04.2018 г. на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Ищците са твърдели, че двете понасят изключително тежко смъртта на своя фактически съпруг и баща. Били са прекрасно семейство, имали чудесни отношения и са били особено близки. Твърдели са, че А. и Ц. заживели заедно на съпружески начала през 2015 г. в едно домакинство и на един адрес в гр.

К.. На *** г. от съвместното им съжителство се родила дъщеря им В. Ц. В.. А. и Ц. били много привързани един към друг и много се обичали. С много любов и грижа отглеждали и възпитавали детето си. Ц. бил изключително отговорен и неизменно се грижел и за двете. Бил изключително трудолюбив, имал амбиции да изгради стабилно семейство и да устрои самостоятелно живота си. Искал да бъде независим. Когато заживели заедно с А., наел самостоятелна квартира, а узнавайки, че с А. ще имат дете, сменил първоначално наетата с по-широк апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения.

Ищците са твърдели, че със смъртта на своя съпруг и баща търпят тежки и непоправими неимуществени вреди. Когато научила за смъртта му, А. изпаднала в тежък емоционален срив. Страданието й се увеличавало 3 неимоверно заради начина по който настъпила злополуката. Измъчвала се също заради това, че не могла да види съпруга си за последен път, защото тялото му било обгорено до неузнаваемост. Със смъртта на своя съпруг тя загубила завинаги своя любим човек и партньор, с който избрала да сподели живота си. Останала единствения родител, върху когото пада тежестта и отговорността по отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетната В.. По аналогичен начин детето търпи тежки и непоправими вреди от смъртта на своя баща. С порастването си, все по осезаемо и болезнено усеща липсата на своя баща. В негово лице загубила най-близък човек, който много я е обичал, неизменно се е грижел за нея, оказвал й е материална подкрепа, който е щял да й осигури необходимото бащино присъствие и опора и които сега неминуемо ще липсват при нейното съзряване като възрастен индивид.

Двете ищци са твърдели, че не могат да се възстановят от преживяното. У тях трайно се е установило чувството за ненавременна и невъзвратима загуба и непреодолима житейска трагедия. Искали са съдът да постанови решение, с което са осъди ответника да им заплати по 200 000 лв. за всяка една от тях за претърпените неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука, при която загинал техния съпруг и баща.

Ответникът „А.“ АД в отговора на исковата молба е взел становище, че предявеният от ищцата А. А. С. иск за присъждане на обезщетение от 200 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на Ц.Р.В., настъпила в резултат на трудова злополука, е недопустим с оглед липсата на материално правна легитимация на ищцата да предяви иск по чл.200 от КТ, като е искал производството в тази част да бъде прекратено. Фактическото съпружеско съжителство не било правно регламентирано. Ищцата не била съпруга на загиналия работник, защото не била в брак с него. Тя не била и в кръга на неговите законни наследници. Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука била договорна и това изключвало приложението на нормите за деликтната отговорност по ЗЗД, с изключение на онези правила, към които КТ препраща. Това били единствено правилата, третиращи въпроса за начина на определяне на обезщетението на неимуществени вреди, настъпили от трудова злополука. Предвиденото в КТ ограничавало правоимащите лица до наследниците по закон. Така разпоредбите на чл.200, ал.5 и чл.202 КТ очертавали кръг на лицата, които имат право на обезщетение от работодателя. Този кръг обхващал само онези наследници по закон на починалия работник или служител, които били създали трайна и дълбока емоционална връзка с него. Счита, че за имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ не следва да се прилага тълкуването, извършено преди с ППлВС № 4/1961 г. и ППлВС № 5/1969 г., а сега с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК за кръга от лицата, които имат право да получат обезщетение поради смърт, причинена от деликт. Това становище е изоставено във въззивната жалба.

На второ място ответникът е посочил, че ако съдът приеме, че предявеният иск от А. С. е допустим, то той е неоснователен, прекомерно 4 завишен и неотговарящ на действителната нужда от обезвреда и не бил съобразен с правилата на справедливостта и добрите нрави, със стандарта на живот в живота и този на ищците, икономическата конюктура.

Ответникът е взел становище, че предявеният от малолетната В. Ц. В. иск за сумата от 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща, е допустим, но неоснователен и го оспорва го изцяло. Твърдял е, че между детето и починалия няма установена дълбока и трайна емоционална връзка, от липсата на която в момента и за в бъдеще детето да страда, няма доказателства, че то търпи твърдените в исковата молба тежки и непоправими вреди. Евентуално заявява, че искът е прекомерно завишен, некореспондиращ с принципа на справедливостта, добрите нрави и установената съдебна практика.

В отговора „А.“ АД не оспорва съществуването на трудово правоотношение за длъжността: „монтажник изделия от метал“ между него и загиналия. Признава, че то е обективирано в трудов договор №2302/23.10.2017 г. Не оспорва и факта на настъпила с Ц.Р.В. и констатирана по надлежния законов ред трудова злополука на 14.03.2018 г., по време на работа, първа смяна, около 10 часа и 15 минути, в завод 3, цех 130, обект 171.

Разпечатката съдържа 28 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09b6a28d-b774-4683-b694-64ab4bcf228a