Решение № 4576 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4576 гр. С., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110168787 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Н.

Н., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 764,47 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „К.Д.Д.“ № ************, с абонатен № ********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 129,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.04.2023 г.; сумата от 66,84 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 13,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23427/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо 1 изричното им приемане. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите общи условия потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Посочва, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на ОС на ЕС е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Т.С.“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Н. Н. чрез процесуалния си представител адв. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че претенциите на ищеца не били индивидуализирани по месеци, както и че между страните имало друго дело по отношение на същия имот и за същия период, а именно гр. д. ***21317/2023 г. по описа на СРС, 88 състав. Оспорва качеството си на потребител по отношение процесния имот, а приложените към исковата молба документи не се отнасяli за сочения имот. Оспорва да е доставяна топлинна енергия за процесния период в имота. Твърди, че не е извършвано законосъобразно отчитане от фирмата за дялово разпределение.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23427/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените 2 искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба семейна имуществена общност и преустройство по одобрен архитектурен план № ************* г., се установява, че Л.А.В. и Н.Й.Н. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на бул. „Д.“ № *********. По делото са приети като писмени доказателства удостоверение за идентичност от 31.03.2023 г., съгласно което апартамент, находящ се на бул. „Д.“ № *********, със застроена площ от 141 кв. м. по 3 документ за собственост е идентичен с апартаменти № *******, регистрирани в базата данни на „Т.С.“ ЕАД на адрес бул. „К.Д.Д.“ № ********, с абонатен № *******, респ. с абонатен № ********, както и удостоверение от „ГИС-С.“ ЕООД, издадено в уверение на това, че старият адрес бул. „К.Д.Д.“ ***** е идентичен с настоящия адрес бул. „К.Д.Д.“ № **************. От приобщеното по делото удостоверение за наследници се изяснява още, че Н.Й.Н., починал на 08.07.2007 г. като вдовец, е оставил за свой единствен законен наследник дъщеря си и ответник в настоящото производство - Н. Н.

Н.. От приобщеното заявление-декларация от 20.09.2007 г. се установява, че Н. Н. Н. е пожелала да бъде открита партида в „Т.С.“ ЕАД за топлоснабден имот – апартамент *******, находящ се на бул. „Д.“ № ********** В заявлението са посочени имената и абонатния номер на досегашния потребител – Н.Й.Н., аб. № ********. От приетия като писмено доказателство по делото Списък на титуляря на сметката в Т. на бул. „Д.“ № ********, става ясно, че апартамент ***** /предишен № 20/ и апартамент ******* /предишен ****/ на титуляря Н.Й.Н. отговарят на абонатен № *******, респ. на абонатен № ********. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва, че ответникът като собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент ****, с абонатен № ********, се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „Т.С.“ ЕАД и ответника Н. Н. Н., възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са 4 приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства - протокол от проведено на 30.10.2001 г. ОС на ЕС с адрес гр.

С., бул. „Д.“ ***, в която се намира процесният топлоснабден имот, ведно със Списък на титуляря на сметката в Т. на бул. „Д.“ № ********, и Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бул. „Д.“ № ********, както и Договор № *********** г. между „Т.С.“ ЕООД и процесната ЕС и приетите по делото документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.