Определение № 392 от 30.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Хасково за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.

Недоволен от така постановеният съдебен акт е останал прокурорът и на основание чл.249, ал.3 НПК го атакувал. В протеста са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК, конкретно в частта за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. Претенцията на прокурора е определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

1

В разпоредителното заседание, проведено на 27.09.2024г. съдът служебно е установил, че обвинителния акт е фактически необоснован, страда от сериозни непълноти, като по основните групи обстоятелства, а именно видът на причинената телесна повреда, довело до смъртта на жертвата и субективното отношение на дееца към този резултат формулираното становище на прокурора е неясно, фактически неаргументирано, а в някой части и вътрешно противоречиво. Всичко това съдът преценил като съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда прокурорът е допуснал несъответствие между описаното в обстоятелствената част на акта и неговата заключителна част, като в обстоятелствената част е посочил три различни телесни повреди, а в диспозитива само една от тях. Отделно от това съдът е съзрял противоречие в обосновката на прокурора на признаците от субективната страна на инкриминираното деяние. На последно место е установено и фактическо несъответствие на стр.4 от обв. акт относно обстоятелството кой и на кого е нанесъл юмрук в лицето по време на развилия се инцидент. В това съдът съзрял неясноти и противоречия, които според него рефлектирали върху възможността на подсъдимия и пострадалите ефективно да упражнят правото си на защита.

Част от сторените от първата инстанция изводи са необосновани и незаконосъобразни.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. На л.4 /следвайки номерацията на обвинителния акт/ прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил фактологията на протичането на инкриминирания инцидент, като е описал подробно както действията на подсъдимия, така и действията на пострадалия. Посочил е и резултата от действията на подсъдимия, в това число какви телесни увреждания са причинени на пострадалия Д. Г. и кои от тях с в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата по – късно смърт.

Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на инкриминирания инцидент, както и на резултата от него.

Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените 2 факти обезпечават или са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние е въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него подсъдимия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти и е посочена правната квалификация на деянието съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на подсъдимия не е нарушено, защото по този начин той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

Поради това съображенията на съда, че е налице противоречие между факти и право, което пречи на защитата на подсъдимия не могат да бъдат споделени.

Този извод се подкрепя и процесуалното поведение на подсъдимия и неговия защитник, които в разпоредителното заседание са манифестирали по един недвусмислен начин становището си, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават защитата им в тази връзка.

Настоящият състав намира, че обстоятелствата, очертаващи инкриминираната деятелност на подсъдимия А. Г. са ясно посочени във фактическата част на обвинителния акт. Както беше посочено по - горе съдебното производство е това, което ще установи дали тези твърдения са юридически издържани и доколко са подкрепени с доказателства, включително и дали следва да се възприеме обвинението, така както е посочено в обвинителния акт. Посочените от прокурора в описателната част на обвинителния акт факти са достатъчни за да поставят рамките на процеса и движението му по така описаното фактическо обвинение. В съдебната фаза на процеса съдът има възможност да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съгласно вътрешното си убеждение да прецени 3 подкрепят ли в достатъчна степен тезата на обвинението, че подсъдимият А.

Г. е причинил шийна травма на Д. Г., която е довела до смъртта на последния настъпила няколко дни по – късно.

Ето защо, първата инстанция като е счела, че по тези въпроси обвинителния акт не покрива критериите, заложени в разпоредбата на чл.246 НПК е сторила неверен правен извод.

След това обаче, със завиден юридически усет първата инстанция е изследвала твърденията на прокурора относно субективната страна на престъплението и обосновано е счела, че те са вътрешно противоречиви. От една страна прокурорът е приел, че при причиняване на телесната повреда на пострадалия Д. Г., подсъдимият А. Г. е действал при евентуален умисъл. От друга страна прокурорът е посочил, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да прецени, че с действията си ще предизвика шийната травма, но не сторил това. Така прокурорът като е приел, че подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди е очертал правната характеристика на небрежността като форма на непредпазливата вина.

Тези очевидни противоречия не позволяват да се разбере при коя от формите на вина съдът е приел, че е причинена телесната повреда, довела в един по – късен момент до настъпването на смъртта на пострадалия – при евентуален умисъл или при небрежност. Този въпрос е изключително важен и има съществено значение за определяне на характера и вида на деянието, с което е причинена телесната повреда и противоречието по него нарушава съществено възможността страните да осъществят в пълна степен правото си на защита.

Наличието на това процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и характерът му, свързан с ограничаване на процесуалните права на страните във всички случаи налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването му.

Отпочване на съдебно производство при наличие на такъв съществен процедурен порок не би позволило същото да завърши със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици.

4

Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение в коментираната по – горе част е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.

Процесуалния изход на делото не налага да с е обсъждат доводите в протеста доколко грешката в имената на пострадалия и подсъдимия на стр.4 от обв. акт е фактическа или техническа, защото тя може да бъде безпроблемно отстранена след връщането на делото.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 598/27.09.2024г. по нохд № 66/24г. на Окръжен съд Хасково.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5