Решение № 3482 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3482 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20225330118856 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата – по извършването й.

С влязло в законна сила Решение № 299 6/02.07.2024 г., постановено по гр.д. № 18856/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри, засягащо самостоятелния обект е от 24.10.2022 г., с адрес на имота:

*****, който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в сграда с идентификатор *****, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с посочена в документа площ 56,98 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня, клозет и антре, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: *****, под обекта: *****, над обекта:

1

*****, ведно с избено помещение № 13, с площ 4,81 кв.м, при граници: отляво - изба 12, отдясно - изба 14, ведно с 5,515 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между съделителите В. Н. П., ЕГН **********, Н. Д. А., ЕГН **********, Ц. Д. Й., ЕГН **********, Д. С.

Й., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, Р. Г.

К., ЕГН **********, В. Г. П., ЕГН ********** и Й. П. П., ЕГН **********, при квоти: 36/108 идеални части за В. Н. П., 12/108 идеални части за Н. Д. А., 12/108 идеални части за Ц. Д. Й., 4/108 идеални части за Д. С. Й., 4/108 идеални части за А. Г. Д., 4/108 идеални части за А. Г. Д., 9/108 идеални части за Р. Г. К., 9/108 идеални части за В. Г. П. и 18/108 идеални части за Й. П. П., ЕГН **********.

В открито съдебно заседание във втора фаза на делбата съделителите Ц.

Й., Н. А. и В. П., чрез пълномощника им адв. М. П. и съделителите Р. К., В. П. и Й. П., чрез пълномощника им адв. С. И., молят за изнасяне на делбения имот на публична продан.

В срока по чл. 346 от ГПК, а именно до края на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ищците Ц. Й., Н. А. и В. П. са предявили срещу ответниците Р. К., В. П. и Й. П. претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на всеки от ищците идеална част от имота, както следва: за осъждане на ответниците Р. К., В. П. и Й. П. да заплатят на ищцата В. П. сумата в общ размер на 648,00 евро (т.е. по 162,00 евро всеки от ответниците Р. К. и В. П. и 324 евро ответникът Й. П., съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността), за периода от 29.02.2021 г. до 29.02.2024 г. или по 18,00 евро на месец за 36 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията по сметки – 19.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането; за осъждане на ответниците Р. К., В. П. и Й. П. да заплатят на ищеца Н. А. сумата в общ размер на 324,00 евро (т.е. по 81,00 евро всеки от ответниците Р. К. и В. П. и 162,00 евро ответникът Й. П., съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността), за периода от 29.02.2021 г. до 29.02.2024 г. или по 9,00 евро на месец за 36 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията по сметки – 19.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането и за осъждане на ответниците Р. К., В.

П. и Й. П. да заплатят на ищцата Цветанка Й. сумата в общ размер на 324,00 2 евро (т.е. по 81,00 евро всеки от ответниците Р. К. и В. П. и 162,00 евро ответникът Й. П., съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността), за периода от 29.02.2021 г. до 29.02.2024 г. или по 9,00 евро на месец за 36 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията по сметки – 19.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. С протоколно определение от 19.02.2026 г., постановено по делото, така заявените претенции по сметки са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е назначена, извършена и приета, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до делба недвижим имот, видно от заключението на която процесният делбен имот е неподеляем. Вещото лице Х. С., след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило пазарната оценка на делбения имот в размер на 56 824,05 евро (превалутирани 111 138,18 лв.).

Съдът кредитира заключението на извършената по делото съдебнотехническа експертиза, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице.

По способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 от ЗН.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 от ГПК, а 3 когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 от ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В настоящия случай от приетата и неоспорена от страните съдебнотехническа експертиза несъмнено се установи, че процесният недвижим имот е неподеляем на дялове съобразно правата на съделителите в съсобствеността.

В случая страните не са заявили претенции за възлагане на имота по чл.

349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, поради което този способ е неприложим.

Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.

352 от ГПК се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот е един и е неподеляем. Следователно не могат да се формират брой на дяловете, съответстващ на броя на съделителите.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от ППВС № 4/30.10.1964 г. по чл. 292 от ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 353 от ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот. В този ред на мисли в процесния случай извършването на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно по съображенията, изложени погоре, и предвид това, че не е възможно всеки съделител да получи в реален дял имот.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делбата на процесния имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, нито чрез теглене на жребий.

Поради това единственият възможен способ за извършване на делбата в настоящия случай е този регламентиран в чл. 348 от ГПК - прекратяване на съсобствеността върху имота чрез изнасянето му на публична продан.

Получената от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По претенцията по сметки на ищците В. П., Н. А. и Ц. Й. срещу 4 ответниците Р. К., В. П. и Й. П. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материалноправни предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: ползващият съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; ползващият съсобственик или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Доколкото в настоящото производство е допуснато извършването на 5 делба на процесния недвижим имот между страните по делото, като е установено по делото, че делбеният имот е съсобствен между тях, то съдът намира за установено при условията на пълно и главно доказване наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на предявените претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно, че имотът, предмет на претенциите, е съсобствен между страните по делото при посочените в решението по допускането на делбата квоти.

С подаването на исковата молба в съда ищците В. П., Н. А. и Ц. Й. са поканили ответниците Р. К., В. П. и Й. П. да им предоставят ключ за имота в седемдневен срок от получаване на поканата, както и са отправили покана до ответниците да им заплащат наем в размер на 200,00 лв. месечно за лишаване от ползване на делбения имот, в случай че в седемдневен срок от получаване на поканата не предоставят на ищците ключ за имота. Препис от исковата молба е връчен на ответниците Р. К. и Й. П. на 09.01.2023 г. (л. 11 и л. 12 от делото), а на ответника В. П. - на 18.01.2023 г. (л. 22). Връчването на преписа от исковата молба (в която е обективирано искане за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС) на ответниците следва да се приравни на връчване на покана за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Следва да се отбележи, че липсват доказателства преди датата на подаване на исковата молба за делба ищците да се поканили писмено съделителите Р.