Определение № 1858 от 23.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 7504/2021
- Вид
- Определение № 1858
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТКОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148 ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1858 гр. София, 23.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ П. Г.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Наказателно дело частен характер № 20211110207504 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на молба от адв. Ст. З. – САК, депозирана пред СРС на 11.02.2026 г., с което се иска присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В СРС е била внесена тъжба от Р. В. Г. И Л. В. П. срещу П. Г. З. и С. Е. З..
Образувано е НЧХД № 7504/2021 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.
С присъда от 20.03.2025 г. по НЧХД № 7504/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав подсъдимите П. Г. З. и С. Е. З. са оправдани по всички повдигнати им с частната тъжба обвинения. С решение рег. № 45 / 19.01.2026 г. по ВНЧХД №3726/2025 г. по описа на СГС, НО, XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, присъдата на СРС е отменена в частта, с която подсъдимият П. Г. З. е оправдан за извършени престъпления по чл.148 ал.1, т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК и по чл.148, ал.1 т.1 вр. л.146 ал.1 НК и в частта, с която подсъдимата С. Е. З. е оправдана за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.4, пр.III, вр. чл.130 ал.2 НК и на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК е прекратено наказателното производство и е потвърдена в останалата й част. Налице е произнасяне по поисканите от защитниците на подсъдимите разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.
Когато съдът не се е произнесъл с присъдата по някои от въпросите, визирани в разпоредбата на чл.306, ал.1 от НПК, между които е и относно разноските, може да стори това и с определение.
Компетентен да се произнесе по въпроса за дължимите разноски пред първостепенния съд в настоящия случай е единствено и само същия. С оглед предвиденото в разпоредбите на чл.189, чл.190 и чл.346 НПК следва да се отбележи, че въззивната инстанция се произнася по въпроса за разноските единствено в хипотеза на нова присъда, когато това произнасяне подлежи на касационен контрол. Това е така, тъй като по този начин се дава възможност на страните в производството да атакуват съдебния акт по приложението на 1 чл.190 НПК, съответно той да подлежи на инстанционен контрол. В случаите, когато въззивното производство приключва с друг изход, приложението на чл.190 НПК е от компетентността на първостепенния, а не на въззивния съд, защото постановеното определение по чл.306 ал.1, т.4 НПК подлежи на въззивен контрол. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че законодателят по изричен начин е посочил в разпоредбата на чл.190, ал.2 НПК това, че изпълнителния лист, съставен на основание акта, с които се присъждат разноски се издава винаги от първоинстанционния съд. При оправдаване на подсъдим по дело от частен характер, съдът следва да възложи разноските на частния тъжител съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, дори и изрично да не е поискано присъждането им, стига доказателствата за направените адвокатски хонорари (договор, разписка) да са своевременно представени по делото. За разлика от гражданския процес (ГПК), в наказателния процес съдът има задължение служебно да се произнесе по разноските при определяне на отговорността с оправдателната присъда.
Като взе предвид, че по делото пред СРС е налице пълномощно за адв. Ст. З. от 01.02.2024 г., с което е бил упълномощен от двамата подсъдими З. и З. и договор за правна защита и съдействие от същата дата за двамата подсъдими, в който е вписано, че му е заплатено възнаграждение в размер на 2000 лв. в брой, то двете тъжителки, с оглед изхода на производството следва да репарират заплатените от подсъдимите разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд в посочения размер, който е бил заплатен от подсъдимите, а именно от 2000 лв., което се равнява на 1022, 58 € и бъдат осъдени солидарно да им ги заплатят.
Поради горното и на основание чл.306, ал.1, т.4, пр.II от НПК, съдът, ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал. 1 от НПК частните тъжители Р. В. Г. И Л.
В. П. да заплатят солидарно на подсъдимите П. Г. З. и С. Е. З. сторените от тях разноски по делото за упълномощен адвокат за пред първостепенния съд в размер на 2 000 (две хиляди лева)лв., което се равнява на 1022, 58 (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) €.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от получаване на съобщението от всяка една от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2