Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16379 от 29.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2145/2026
Вид
Определение № 16379
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16379 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110102145 по описа за 2026 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ищеца Столична Община, с която се иска съдът да Образувано е по молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, действащо чрез процесуален представител юрисконсулт И.М., в която се прави искане за допълване/изменение на Определение № 14075/14.04.2026 г., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК. Молителят иска съдът да се произнесе по направеното в оттеглената искова молба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (или 51,13 евро), като се мотивира с това, че ответникът е платил задължението си едва след завеждане на делото, с което е дал повод за образуването му и следва да понесе разноските по него съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Геоплан“ ЕООД, ЕИК 130771864, действащо чрез процесуален представител адв. Я. Н., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Ответникът прави две основни възражения: първо, че ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК най-късно до приключване на последното заседание (в случая с молбата си за оттегляне на иска); второ, че с извършеното плащане от 832,08 евро на 02.04.2026 г. ответникът вече е заплатил не само главницата и лихвите, но и всички съдебни разноски, включително претендираното юрисконсултско възнаграждение, като плащането надвишава общата сума по искам която по изчисления от ответника възлиза на 782,60 евро).

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се допълни определението в частта за разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 1

ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради съображения:

Производството по гр. д. № 2145/2026 г. е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Геоплан“ ЕООД с цена на иска 567,94 евро, включваща главница за топлоенергия за периода 01.05.2023 г. – 31.12.2023 г. в размер на 446,05 евро, мораторна лихва 103,90 евро, главница за дялово разпределение 14,45 евро и лихва за дялово разпределение 4,26 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска. В исковата молба изрично е направено искане за присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Исковата молба е постъпила в съда на 27.01.2026 г..

След завеждане на делото, на 02.04.2026 г., ответникът е превел на ищеца сумата от 832,08 евро. С молба от 06.04.2026 г. ищецът е оттеглил исковата молба на основание чл. 232 ГПК, поради което с Определение № 14075/14.04.2026 г. съдът е прекратил производството. В прекратителното определение съдът не се е произнесъл по дължимостта на разноските, въпреки че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото, съдът се произнася и по искането за разноски.

Относно възражението за непредставяне на списък по чл. 80 ГПК:

Съгласно трайната съдебна практика и Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, непредставянето на списък по чл. 80 ГПК е пречка да се иска изменение на решението/определението в частта за разноските (напр. намаляване или увеличаване на вече присъден размер), но не е пречка да се иска допълване на акта, ако съдът изобщо не се е произнесъл по направено искане за разноски.

В случая съдът изцяло е пропуснал да се произнесе по дължимостта на разноските, претендирани още с исковата молба, следователно искането е за допълване и липсата на списък по чл. 80 ГПК не преклудира правото на молителя по чл. 248 ГПК.

Относно възражението, че разноските, включващи юрисконсултското възнаграждение вече са заплатени с превода от 832,08 евро, съдът намира, че от представените доказателства се установява, че плащането е извършено на 02.04.2026 г. – т.е. след подаване на исковата молба в съда - 27.01.2026 г. При оттегляне на иска поради плащане в хода на процеса, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си, изразяващо се в забава за плащане на претендираните суми, е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството дали преведената от ответника сума математически покрива или надвишава търсените разноски е въпрос на извънсъдебно прихващане и изпълнение. Съдът в исковото производство е длъжен да установи възникналото процесуално право на разноски и да ги присъди с нарочен акт, като ако ответникът твърди, че присъдените със съдебния акт разноски вече са платени доброволно, той може да възрази срещу евентуално принудително изпълнение, но плащането в хода на процеса не лишава ищеца 2 от правото му съдът да възложи отговорността за разноските върху ответника с акта, прекратяващ делото.

Предвид гореизложеното, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 51,13 евро.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 14075/14.04.2026 г., постановено по гр. д.

№ 2145 по описа за 2026 година на Софийски районен съд, 66 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Геоплан“ ЕООД, ЕИК 130771864, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, сумата от 51,13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3