Решение № 185 от 27.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Шумен, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500164 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на В. Ц.Х., действащ чрез пълномощника адв. С. П. от ТАК срещу решение № 260017/18.03.2022 г. по гр.д. № 364/2020 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта, в която е прието, че В. Б. Н. не дължи на В. Ц.Х. сумата от 1 860.00 лева – главница и 1 781.30 лева – лихва, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС и в частта, в която В. Ц.Х. е осъден да заплати на В. Б. Н. деловодни разноски в размер на 145.74 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен предявения от В. Б. Н. иск по чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на В. Ц.Х. сумата от 1 860.00 лева – главница и 1 781.30 лева – лихва, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. Б. Н. е депозирал отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли за оставянето й без уважение и присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Гр.д. № 364/2020 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на въззиваемия 1 срещу жалбоподателя, в която ищецът е навел твърдения, че на 11.07.2020 г. получил от ДСИ при ВПРС покана за доброволно изпълнение на задължения по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1157/2003 г. на ТРС и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1483/2014 г. на ТРС. Със съобщение на ТРС № 6702/12.12.2019 г. бил уведомен, че изпълнителното производство по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1157/2003 г. на ТРС се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С покана за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 г. на ДСИ при ВПРС бил поканен да изплати, на основание изпълнителен лист по ЧГД № 1157/2003 г. на ТРС общо сумата от 4 047.62 лева, от която 45.48 лева – неолихвяема сума, 1 860.00 лева – главница, 1 781.30 лева – лихви, 42.50 лева – допълнителни разноски и 318.34 лева – такса по чл.53 ТДТССГПК. Счита, че не дължи описаните в поканата суми, тъй като вземанията за главница и лихви са погасени по давност, считано от датата на възникването им до датата на ПДИ. Претенциите на взискателя са за вземания възникнали в периода 2003 г. – 2005 г., от което следва, че до датата на поканата за доброволно изпълнение – 11.07.2020 г. са изтекли повече от 15-17 години, през които, при неупражняване правата на взискателя, задълженията за главница и лихви са се погасили. На следващо място, взискателят по изпълнението няма право на регрес срещу него, тъй като към датата на ПДИ не му е отправял уведомление по чл.143 от ЗЗД, че е приел да погаси предявено към него задължение за сметка на В. Б. Н.. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да признае, че не дължи сумите, описани в ПДИ изх. № 2302/28.07.2020 г. и постанови прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените запори.

В срока по чл.131 ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло неоснователна, навеждайки възражения, че с влязло в сила решение по ВГД № 261/2015 г. на ТОС е бил отхвърлен предявения от ищеца иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 1 880 лева по изп.д. № 91/2014 г. по описа ДСИ при ТРС, поради което и, на основание чл.229 от ГПК, по отношение на посоченото вземане настоящият е иск недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото досежно него – да се прекрати. В останалата част претенцията е неоснователна.

В срока за отговор, ответникът е предявил насрещен иск за признаване за установено, че В. Б. Н. му дължи горницата над сумата от 1 860 лева, посочена в покана за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 г. от ДСИ при ВПРС, до сумата от 1 960 лева – главница, изплатена от В. Ц.Х. по изп.д. № 643/2003 г. по описа на ДСИ при ТРС, по изпълнителен лист, издаден на 15.10.2003 г. по ЧГД № 1157/2003 г. по описа на ТРС, както и горницата на лихвата върху главницата над сумата от 1 781.30 лева, посочена в ПДИ № 2302/28.07.2020 г. от ДСИ при ВПРС, до сумата от 3 548.04 лева - лихви от датата на всяко плащане до 28.07.2020 г., по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1157/2003 г. по описа на ТРС.

В предоставения му срок, ответникът по насрещния иск го е оспорил като изцяло неоснователен.

С допълнителна молба, предявена преди първото по делото заседание, ищецът е 2 предявил иск за осъждане на ответника В. Ц.Х. да му заплати сумата от 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие заведеното ИД № 2020*0400067.

С протоколно определение от 29.04.2020 г., съдът е отделил иска на В. Б. Н. срещу В. Ц.Х. за заплащане на сумата от 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за разглеждането му в друго производство.

С постановеното от него решение, съдът е приел за установено между страните, че В.

Б. Н. не дължи на В. Ц.Х. сумата от 1 860 лева – главница и 1 781.30 лева – лихва, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС, като е отхвърлил иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 45.48 лева по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС. Със същото решение е оставил без разглеждане, като недопустими, предявения от В. Б. Н. иск за признаване за установено, че не дължи на В. Ц.Х. сумата от 360.84 лева за разноски и такса по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС, както и предявения от В. Ц.Х. установителен иск, че В. Б. Н. му дължи горницата над сумата от 1 860 лева, посочена в покана за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 г. на ДСИ при ВПРС, до сумата от 1 880 лева – главница, изплатена от Х. по изп.д. № 643/2003 г. по описа на ДСИ при ТРС, по изпълнителен лист издаден на 15.10.2002 г. по ч.гр.д. № 1157/2003 г. по описа на ТРС и горницата на лихвата върху главницата над сумата от 1 781.30 лева, посочена в покана за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 г. на ДСИ при ВПРС, до дължимата сума от 3 412.32 лева, като е прекратил производството по делото в тези му части и е осъдил ответника за заплати на ищеца деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 145.74 лева.

Решението се обжалва от ответника В. Ц.Х. в частта, в която е прието за установено, че В. Б. Н. не дължи на В. Ц.Х. сумата от 1 860.00 лева – главница и 1 781.30 лева – лихва, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС и в частта, в която В. Ц.Х. е осъден да заплати на В. Б. Н. деловодни разноски в размер на 145.74 лева.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от представените по делото доказателства се установява, че ИД № 643/2003 г. по описа на ДСИ при ТРС е било образувано на 15.10.2003 г., въз основа на ИЛ от 15.10.2003 г. по ч.гр.д. № 1157/2003 г. по описа на ТРС, издаден в полза на „ БПБ „ АД против В. Б. Н., Л.П.Р., А.И.М. и В. Ц.Х., в качеството им на солидарни длъжници по договор за банков кредит № 44/2003 г., с кредитополучател първия от тях и поръчители – останалите трима, за сумите от 4 551.62 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2003 г., 83.65 лева – лихва за забава до 01.10.2003 г. и 46.35 лева – разноски. В хода на изпълнителното производство, на основание договор за цесия, като взискател е встъпил „ МТ Проджект „ ЕООД. С постановление на ДСИ от 13.06.2014 г. производството по ИД е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

Въз основа молби на поръчителите срещу длъжника по посочения договор за банков 3 кредит, на основание чл.429, ал.1 от ГПК, включая и молба от ответника от 15.08.2014 г. е било образувано изп.д. № 91/2014 г. по описа на ДСИ при ТРС. На 03.09.2014 г. на длъжника е била връчена ПДИ за дължими суми, както следва: на А.И.М. сумата от 2 058 лева, на Л.П.Р. сумата от 2 670 лева и на В. Ц.Х. сумата от 1 880 лева, както и законна лихва в размер на 79.15 лева и неолихвяема сума от 65 лева. С постановление на ДСИ, връчено на длъжника на 12.12.2019 г., производството по ИД е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

След получаване на ПДИ по изп.д. № 91/2014 г. по описа на ДСИ при ТРС длъжникът е предявил отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК срещу взискателите по изпълнението, за недължимост на подлежащите на принудително изпълнение вземания, навеждайки възражения, че в хода на изпълнителното производство по отношение на задълженията към банката е изтекла предвидената от закона давност, на която взискателите по изпълнението не са се позовали и са изпълнили доброволно тези си задължения, поради което той не им дължи претендираните суми. С решение № 545/08.10.2015 г. по гр.д. № 1483/2014 г. на ТРС, предявените от длъжника искове са по чл.439 от ГПК са били уважени изцяло. Решението е било обжалвано, като с решение №2/08.01.2016 г. по гр.д. № 261/2015 г. по описа на ТОС същото е било отменено в частта, в която е уважен искът по отношение на ответника В. Ц.Х. и вместо него е постановено друго, с което предявения от В. Б. Н. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на В. Ц.Х. сумата от 1 880 лева, както и законна лихва в размер на 79.15 лева и сумата от 65 лева е бил отхвърлен като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 45.58 лева.

С молба от 24.07.2020 г. до ДСИ при ВПРС, въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1157/2003 г. на ТРС, жалбоподателят е поискал да встъпи в правата на кредитора за изплатената от него сума по изп.д. № 643/2003 г. на ДСИ при ТРС, в размер на 1 940 лева, ведно със законната лихва от деня на всяко плащане до окончателното й издължаване, като е посочил, че претендира и 100 лева разноски. Заявил е, че, наред с отразените в изпълнителния лист плащания от 1 500 лева, представя платежни документи за плащане по изпълнителното дело и на остатъка от 440 лева, до пълния претендиран от него размер, платени по силата на споразумение с взискателя по изпълнението, както и изпълнителен лист за сумата от 45.48 лева, издаден по гр.д. № 1483/2014 г. по описа на ТРС, които суми претендира да му бъдат заплатени от въззиваемия. Въз основа на молбата е било образувано изп.д. № 67/2020 г. по описа на ДСИ при ВПРС.

На 11.08.2020 г. на длъжника по изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС е била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 2302/28.07.2020 г., с която е бил поканен да заплати сумите от 45.48 лева – неолихвяема сума, 1 860 лева – главница, 1 781.30 лева – лихви, 42.50 лева – допълнителни разноски и 318.34 лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК в полза на ВПРС.

На 14.08.2020 г. длъжникът по изпълнението е депозирал пред ВПРС искова молба с претенция за признаване за установено, че не дължи сумите, посочени в ПДИ изх. № 4

2302/28.07.2020 г. по ИД № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

От приложените към изп.д. № 67/2020 г. на ДСИ при ВПРС изпълнителни листи и платежни документи се установява и не се спори между страните, че посочените в молбата на взискателя суми от 1 500 лева и 440 лева, или общо 1 940 лева са били платени от него в качеството му на длъжник по изп.д. № 643/2003 г. на ДСИ при ТРС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2003 г. по ч.гр.д. № 1157/2003 г. на ТРС, съответно, че сумата от 45.48 лева е била дължима от въззиваемия на жалбоподателя по силата на изпълнителен лист от 14.01.2016 г., издаден по гр.д. № 1483/2014 г. на ТРС и в.гр.д. № 261/2015 г. по описа на ТОС.