Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 04.11.2020, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Гражданско дело 466/2020
Вид
Решение № 196
Подписан
04.11.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5, ал.1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 и сл. · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 196

04.11.2020 г.

Град Поморие

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Поморие

II състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Нася И. Япаджиева

Валентина А. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася И. Япаджиева Гражданско дело № 20202160100466 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, образувано по постъпила молба от Т. В. Д. от гр.Поморие в която сочи, че иска защита от домашното насилие, упражнено спрямо нея от М. М. Р. с който е живяла на семейни начала и имат дете. Сочи, че на 31.08..2020г. около 17.40 часа в гр.Каблешково в района на парка ответника я причакал и започнал да я бута и да я дърпа до дома и. Взел и телефона и го ударил в земята и той се пропукал, като през това време непрекъснато я обиждал, псувал.

Молителката се е обадила на тел.112 за помощ от полицията. След около половин час служителите на реда са дошли и са го предупредили да се въздържа от насилие спрямо молителката. Твърди, че ответникът употребявал наркотици и упражнява непрекъснато физически и психически тормоз над нея и детето и това е основната причина да се разделят.

Непрекъснато я ревнува, следи я и я заплашва, поради което същата се страхува за живота и здравето си както за нея така и за детето им.

Към молбата прилага декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН, в която декларира, че на 31.08.2020г. около 17.40 часа М. М. Р. е извършил акт на домашно насилие изразяващо се в дърпане, вземал и телефона и го счупил в земята. Блъскал я и я бутал от парка до дома и. В съдебно заседание подържа молбата и ангажира гласни доказателства.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е дърпал и не я бил, всичко написано в молбата са клевети и неверни твърдения, не е употребявал наркотици и не е извършвал никакви действия на насилие спрямо молителката Т. В. Д. .

Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лице посочено в чл.8 от ЗЗД и в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването на 1 твърдения в нея акт на домашно насилие на 31.08.2020г. около 17.40 часа.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителката декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника М. М. Р. . Видно от изисканата справка за съдимост от съда, ответникът е осъждан, но е реабилитиран по право.

По делото е допуснат до разпит един свидетел. В показанията си св. А. – майката на молителката свидетелства, че ответника постоянно тормози и бие дъщеря й и много пъти са ходили в полицията да се оплакват. Твърди, че всички скандали които прави М.Р. ги прави пред очите на детето и бие молителката пред детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попада молителката.

От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от закона и свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителк а т а е упражнено домашно насилие от страна на ответника М. М. Р. . Като акт на такъв вид насилие следва да се определи поведението на М. М. Р. изразяващо се блъскане и бутане на молителката. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелката, която споделя, че за чести конфликти който стават пред детето.

Съдъ т включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от закона и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в ГПК и съобразно, която доказателствено средство в производството по ал. 1 може да бъде и декларацията по чл.9, ал.3 от закона. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3.

Съдът счита, че е основателна молбата за налагане на мерки за защита против домашно насилие и намира, че следва да се наложат няколко от предвидените в чл. 5 ал.1 ЗЗСДН мерки, а именно да се задължи извършителя т да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. В. Д. , да забрани на М. М. Р. да приближава пострадалатаи, жилището на молителката – Т. В. Д. , находящо се в гр.Каблешково на ул., и местата за социални контакти и отдих които ползва молителката. Мерките според съда следва да се наложат за срок от една година, който срок е достатъчен страните да положа т усилия да 2 преодолеят проблемите си.

На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките предвидени в чл.5 ЗЗСДН на извършителя следва да се наложи и глоба, както съдът счита, че следва да наложи глоби в минималния размер от 200.00лв. предвидена в закона.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА в полза Т. В. Д. , ЕГН **********, с адрес гр.Каблешково, ул. мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 31.08.2020г. от М. М. Р. , ЕГН ***, като ЗАДЪЛЖАВА извършителят М. М. Р. ЕГН:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т. В. Д. .

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН на М. М. Р. , ЕГН *** да приближава пострадалата Т. В. Д. , жилището на Т. В. Д. и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 1 /една/ година.

НАЛАГА на М. М. Р. , ЕГН ***, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, която да плати по сметка на РС Поморие.

ОСЪЖДА М. М. Р. , ЕГН ***, с адрес гр.Каблешково общ.Поморие, ул. да заплати по сметка на ПРС сумата от 25/двадесет и пет/ лева държавна такса.

Да се издаде заповед.

Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от обявяването му на страните.

Обжалването на решението не спира изпълнението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3