Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 450 от 29.05.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1909/2026
Вид
Решение № 450
Подписан
29.05.2026
Състав
Петко Петров Монев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Добрич, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20263230101909 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от Молителят Я. Б. С., ЕГН **********, с адрес в град ******, срещу А. Н. А., ЕГН **********, с адрес в град ******. Молбата е с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Молителят моли, съдът да му издаде заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, както и да наложи мерки за защита на пострадалото лице в настоящото производство.

Молителят Я. Б. С., ЕГН **********, с адрес в град ******, твърди че ответникът по молбата А. Н. А., ЕГН **********, с адрес в град ******, е неин мъж. На 15.04.2026 г., около 21:30 – 22:00 часа, в присъствието на децата Н. и М., ответникът по молбата започнал да й крещи и да се опитва да я изгони от дома им с думите „махай се от тука“, „не те искам“, „намери си друг мъж“, „отивай на пътя проститутка да работиш“. В опитите си да изгони молителката от вкъщи, ответникът я бутал, блъскал и ритал. Я. С. твърди, че е във финансова зависимост от ответника по молбата – не й позволявал да работи, не й давал пари за лични нужди или за нуждите на децата им, прибирал за себе си парите, които получавали за детски помощи на децата.

След случая позвънила на ЕЕН 112, но не получила съдействие. Посетила Първо РУ на ОДМВР-Добрич, където дала показания за случая.

Молителката настоява за налагане на ограничителни мерки в полза на нея и децата, спрямо ответника.

Молбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо право да търси защита по този закон по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН.

1

Обстоятелствата, които се излагат в молбата, следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН. Твърденията са за извършено психическо и физическо домашно насилие по отношение на молителката и психическо домашно насилие по отношение на децата.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана собственоръчно от Я. Б. С..

С оглед изложеното в молбата за защита и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на основание чл.9, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.2, вр. чл.2, ал.2 от ЗЗДН, като страна в производството е конституирано детето М. А. Н., ЕГН **********.

Другото посочено в молбата дете е пълнолетно лице Н. А. Н., ЕГН **********.

Съдът, на осн. чл.18, ал.1 от ЗЗДН, е издал Заповед за незабавна защита № 11/16.04.2026 г., с която е наложил спрямо ответника мерки за защита по смисъла на чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката Я. Б. С. се явява лично и заявява, че поддържа молбата си. Детето М. А. Н., редовно призовано чрез законен представител и родител не се явява, представлява се от майката Я. С..

Ответникът А. Н. А., редовно призован, явява се лично, оспорва изложените обстоятелства в молбата, че е бутал и ритал молителката. Не отрича, че е крещял и се опитвал да я изгони от семейното жилище. Счита молбата за неоснователна, не ангажира доказателства.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата по Закона за защита срещу домашното насилие е подадена в законоустановения по чл.10, ал.1, предл. първо от ЗЗДН, 3-месечен срок /описаните актове на насилие са станали на 15.04.2026 г. в град Добрич, като молбата е подадена в РС-Добрич на следващия ден – 16.04.2026 г./ от легитимирано лице пред компетентния съд и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Твърдяната връзка между молителя и ответника – съпруг и съпруга – не е спорна по делото и се потвърждава от служебно изготвените справки от НБД „Население“ за страните. Видно от същите, от съвместното съжителство на страните има родени две деца - М. А. Н., ЕГН ********** и Н. А. Н., ЕГН **********.

Ответникът А. Н. А. се явява лице по чл.3, ал.1, т.1 от ЗЗДН спрямо молителката Я. Б. С. – съпруг и лице по чл.3, ал.1, т.4 от ЗЗДН спрямо детето М. А. Н. – баща. Семейството живее в едно жилище с адрес град ******, а не на посочения в молбата адрес град ******. Я. С. е упражнила надлежно признатото й от чл.4, ал.1 от ЗЗДН право да се обърне към районния съд по нейния настоящ адрес и фактическо местопребиваване за защита в качеството й на пострадала от домашно насилие.

На основание чл.9, ал.2, вр. чл.8, ал.1, т.2, вр. чл.2, ал.2 от ЗЗДН, като страна 2 в производството е конституриано детето М. А. Н., ЕГН **********.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Я. С. по смисъла на чл.9, ал.3, вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, установява упражнен спрямо декларатора акт на домашно насилие от страна на ответника А. А., изразяващ се в проява на психическо насилие спрямо пострадалата – опитвал се да я изгони от семейното жилище с обидни думи и викове. Изложенията на декларацията се разминават с описаните в молбата за защита – в молбата е посочено, че А. А. бутал и ритал молителката, докато се опитвал да я изгони от семейното жилище, което обстоятелство липсва в декларацията по чл.9 от ЗЗДН. По отношение на извършената проява на домашно насилие от А. А. спрямо детето М. А. Н., същата се изразява в психическо насилие по см. чл.2, ал.2 от ЗЗДН – извършил е в негово присъствие описаната по-горе проява спрямо неговата майка.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо и/или психическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

Ответникът е упражнил психическо насилие над молителката – викал й и я обиждал, опитал се да я изгони от семейното жилище, не й давал пари.

Като „Психическо насилие” следва да се схваща всяко поведение, имащо вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на пострадалия. То може по смисъла на закона да се изрази в конкретен и еднократен акт, причиняващ увредата на психичното здраве, но следва да се приеме също, че може да се прояви и в поредица от действия, които в своята съвкупност да имат това неблагоприятно въздействие. В случаите, когато става въпрос за деца, за психическо насилие спрямо тях се приема и всяка форма на домашно насилие, упражнена спрямо друго лице в тяхното присъствие, какъвто е и настоящият случай.

От изготвения по делото социален доклад на социален работник при Отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Добрич, отчасти се потвърждава изложената в молбата фактическа обстановка. А. А. е заявил пред социалния работник, че действително е повишавал тон на съпругата си и двамата са в обтегнати отношения. Отказвал да й дава пари, тъй като ги харчила за излишни неща и не искала да бъдат интимни. Социалното проучване сочи, че основно ангажиран за отглеждането на детето М. Н. е бащата, като той осигурява финансовите, образователните и личните му потребности. Детето е попривързано към баща си и не са установени данни за пряк риск, касаещ здравето, живота и разавитието му.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване, относно оборване на доказателствената 3 сила на декларацията, е на ответника.

От всички доказателства, събрани по делото, фактическите твърдения, заявени в молбата по ЗЗДН, съдът приема за доказани само по отношение на проява на домашно насилие чрез оказан психически тормоз. Те се подкрепят не само от депозираната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но и от заявеното лично от ответника в съдебно заседание.

Съдът извърши оценка на риска, съгласно методика, одобрена по реда на чл.

15, ал. 4 от ЗЗДН, като определя нивото на риск за ниско по отношение на Я.

С. и М. Н..

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана, като в защита на молителите бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

Отчитайки интересите на пострадалите Е.З.М. и М. А. Н., за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника, съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителите в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо тях от ответника прояви на домашно насилие.

На основание чл.19 от ЗЗДН съдът следва да обяви Заповед за незабавна защита № 11/16.04.2026 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано от момента на издаване на Заповед за защита от 29.05.2026 г.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, извършителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в настоящото производство в размер на 12,78 евро по сметка на Районен съд – Добрич.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че на 15.04.2026 г. е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от А. Н. А., ЕГН ********** спрямо Я. Б.

С., ЕГН ********** и М. А. Н., ЕГН **********, всички с адрес в град ******.

ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, А. Н. А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и/или психическо, по отношение на Я. Б. С., ЕГН ********** и М. А. Н., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Н. А., ЕГН **********, че следва да изпълни 4 незабавно заповедта и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, неразделна част от същото.

ОБЯВЯВА Заповед за незабавна защита № 11/16.04.2026 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано от момента на издаване на Заповедта за защита, съгласно чл.19 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем цента).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от днес, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТЯТ до Първо РУ – Добрич и Дирекция „Социално подпомагане“ – град Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5