Решение № 164 от 12.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI наказаниеЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказаниелно дело № 20255330205644 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 10923732, с който на А. С. Й., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш, като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, като се иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснованиелност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално предвидения такъв. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕоснованиеЛНА.

На жалбоподателят е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение серия К № 10923732, извършено на 09.06.2025г. в 12:57ч. в с.Стряма, общ.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ до № 52, в посока запад – изток, установено и заснето с автоматизиранио техническо средство – TFR1-M 581, за превишаване на разрешената скорост с 16 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ****, който се движил в населеното място с установена скорост от 66 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост за населеното място 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на А. С. Й., която не се е възползвала от правото си да подаде писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Предвид на това на последната бил издаден обжалвания електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като МПС, собственост на жалбоподателя Й., се е движело със скорост от 66 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като лицето, собственик на установеното МПС, който не е подал писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

2

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизиранио техническо средство – TFR1-M 581. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.

ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № 1-33-25/05.03.2025г., със заключение, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизиранио техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролирА.те МПС, огрА.чението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – с.Стряма, общ.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Васил Левски“ до № 52, в посока изток-запад. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са посочени GPS координатите. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на 3 скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Оплакванията на жалбоподателя, че не е управлявала автомобила и не е извършила нарушението останаха голословни. Не бяха ангажирани никакви доказателства, а и жалбоподателя не се е възползвала от възможността да представи декларация кой е управлявал автомобила. Предвид на това оплакванията следва да се оставят без уважение.

За така установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е приложена коректната санкционна норма на чл.182 ал.4 ал.1 т.2 от ЗДвП, която предвижда административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за водач, който превишава разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена със 16 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, налице са данни за множество сходни нарушения на нормите на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказаниелното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за 4 закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото електронен фиш глоба в размер на 50 лева, следва да бъде с равностойност в евро – 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента), което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, основаниелно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 70 (седемдесет) евро. Предвид на това жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Пловдив сумата от 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 10923732, с който на А. С. Й., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева, с равностойност в евро – 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 цента) за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.