Решение № 215 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110142953 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Д., О. Д. Д., Н. Д. Д. и М.

Н. Д. срещу „Дойче Луфтханза“ АГ, HRB 2168, чрез търговско представителство в България „Дойче Луфтханза“.

Ищците твърдят, че имат качеството на пътници по договор за въздушен превоз със свързващи полети LH1707 от София до Мюнхен и LH2054 от Мюнхен до Хамбург на 13.07.2024г. Превозвачът отменил полетите от резервацията на ищците, за което ги уведомил само 5-6 часа преди полета. Разстоянието между двете точки на излитане и кацане било до 1500 км. Считат, че имат право на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г. от по 400 евро с левова равностойност 782,33лв. Изпратили извънсъдебни покани до ответника, но същият отказал да изплати обезщетения.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 400 евро с левова равностойност от 782,33лв., представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че ищците са притежавали билети за посочените полети, като полет LH1707 бил отменен. Твърди, че отмяната се дължала на лоши метеорологични условия на летище Мюнхен, наблюдаващи се още на 12.07.2024г., като били отменени и редица други полети. Счита, че е налице извънредно обстоятелство, поради което не дължи обезщетение. Изтъква, че е предложил на ищците алтернативен полет при първа възможност и им е осигурил настаняване и храна.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, 1 б. „б“ от Регламент № 261/2004г.

С доклада по делото, обективиран в определение от 12.11.2025г., е отделено за безспорно по делото, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищците по описаните маршрути; че полет LH1707/13.07.2024г. е бил отменен; че разстоянието между двете точки е над 1500 км.

Ответникът е навел възражение за наличие на извънредни обстоятелства, водещи до освобождаването му от отговорност, изразяващи се в лоши метеорологични условия, довели до отмяна на полета, като съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест е да докаже фактите, от които произтича възражението.

В Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са уредени правата на пътниците при закъснение или отмяна на въздушен полет, когато последният е с начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е процесният полет (чл. 5 – 8 от Регламента).

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г. могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни /в този смисъл решения на СЕС по дела C-549/07, C-315/15, C-197/17, C-203/17, C-226/17, C-228/17, C254/17, C-274/17, C-275/17, C 278/17, C-286/17 и C-290/17, C-292/17, C 74/19/.

Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004г., въздушният превозвач се освобождава от задължението да плати на пътниците обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед капацитета на предприятието му към релевантния момент /в този смисъл решение на СЕС по дела C-315/15, C-501/17 и C-74/19/. Следователно, наличието на извънредни обстоятелства само по себе си не е достатъчно основание за отпадане отговорността на превозвача, а е нужно вземането на всички необходими и възможни мерки, за да бъде избегната отмяна или голямо закъснение на съответния полет.

За изясняване на обстоятелствата, свързани с изпълнението на полета и метеорологичните условия на летище Мюнхен, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Според заключението, през целия ден на 13.07.2024г. на летище Мюнхен метеорологичните условия са били подходящи за прием и изпращане на полети без ограничения, които да правят експлоатацията невъзможна или да налагат задължително отмяна на конкретен полет поради времето.

Вещото лице посочва, че в късния следобед и началото на вечерта на 12.07.2024г.

(предходния ден) е имало неблагоприятни метеорологични условия от конвективен тип, изразяващи се в гръмотевични бури, поривист вятър, намалена видимост до 2000 м, типично „лятно буреносно“ време. Тези условия са довели до временни ограничения на трафика, задължения, отклонения и забавяния, защото намаляват капацитета на 2 летището и управление на въздушното пространство. Те са временни, локални и в рамките на стандартно очакваните летни гръмотевични обстановки и са довели до отмяната на полет LH1706/12.07.2024г. от Мюнхен до София (не е процесният).

Вещото лице разяснява, че метеорологичните условия на 12.07.2024г. в следобедните часове са могли временно да повлияят на капацитета на летище Мюнхен и да доведат до закъснения в графика на излитания и кацания. Не са налице обаче данни за преустановяване на полетни операции или за значимо смущаване на графика. На 13.07.2024г. до 11:59 UTC метеорологичните условия са били стабилни и не са представлявали причина за нарушаване на графика. Според експерта, в предоставените материали липса оперативна информация, която да документира конкретни закъснения или отмени на полети. Вещото лице заключва, че процесният полет LH1707/13.07.2024г. е бил отменен в резултат от оперативна невъзможност на авиокомпанията да осигури въздухоплавателно средство на летище София поради отмяната на полет 1706/12.07.2024г. от Мюнхен до София поради метеорологичните условия на летище Мюнхен на 12.07.2024г., тъй като процесният полет се изпълнява със същото въздухоплавателно средство.

Съгласно Решение на СЕС по дело C-74/19г., член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинноследствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Тоест, извънредно обстоятелство, засягащо предходен полет със същия летателен апарат, има значение при последващ полет и евентуалното негово забавяне/отмяна и може да се приеме като причина, освобождаваща от отговорност превозвача.

В горепосоченото решение на СЕС по дело C-74/19 е прието, че чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач в хипотеза като настоящата, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач. В Решение на СЕС по дело С294/10г. е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства.

Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден да направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не се установява по категоричен и несъмнен начин отмяната 3 на процесния полет да е в пряка причинно-следствена връзка с наличието на извънредно обстоятелство и ответникът да е предприел всички разумни, необходими и поносими действия за навременното осъществяване на процесния полет. Както вещото лице разяснява, в късния следобед и началото на вечерта на 12.07.2024г. в Мюнхен е имало обичайни промени в метеорологичните условия, изразяващи се в нормално „лятно буреносно“ време. То е било с временен характер и е следвало да бъде предвидена възможността за неговото настъпване за определен интервал. Процесният полет е следвало да бъде изпълнен от София за Мюнхен на 13.07.2024г. в 06:00ч. От това следва, че въздушният превозвач е разполагал с достатъчно време, за да организира своевременното изпълнение на полета, включително чрез използване на друго въздухоплавателно средство или чрез съдействие от други превозвачи, а не да го отменя. По делото не се установява да са били взети каквито и да било мерки и да са използвани човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага превозвачът, както изисква практиката на СЕС - решения по дела C-315/15, C-501/17.

Ето защо, в конкретния случай съдът намира, че метеорологичните условия на летище Мюнхен на 12.07.2024г. не могат да послужат като причина, имаща характер на извънредно обстоятелство, което да доведе до освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнението на полета според договора. Поради това, пътниците имат право на обезщетение във фиксирания размер според Регламента.

С оглед изложеното, предявените искове се явяват основателни.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат ищците съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, които са доказали такива в размер на по 50лв. за държавна такса.

Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на адв. Г. Д..

По делото са приложени договори за правна защита и съдействие, сключени между ищците и адвоката, по силата на които е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /Определение № 515/02.10.2015г. по ч.гр.д. № 2340/2015г. ВКС/. Посочените предпоставки са налице, предвид което неоснователно се явява твърдението, че при оказана безплатна правна помощ насрещната страна не следва да бъде осъждана за заплащане на разноски.