Решение № 679 от 10.07.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Кюстендил, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520100147 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба с вх.№836/26.01.2023 г. депозирана от Е.

В. П., ЕГН: **********, адрес: ******, чрез адв. П., против Прокуратурата на Република България.

В исковата молба се твърди, че на 07.07.2021 г. било образувано ДП №823/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, ДП №40/2021г. по описа на ГПУ Гюешево при РДГП – Кюстендил за престъпление по чл.

234, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. На същата дата в два имота в гр.

Кюстендил били извършени претърсвания и изземвания от имотите в условията на неотложност, които впоследствие били одобрени от Районен съд – Кюстендил. Първото претърсване било извършено в търговски обект в присъствието на ищцата, твърди се, че клиентите на заведението по време на процесуалното действие били насочени от разследващите органи да напуснат заведението, а на ищцата било указано да изключи мобилния си телефон.

След това било извършено претърсване и изземване в друг имот в Кюстендил в присъствието на ищцата, съпругът й, с когото била във фактическа раздяла от 20 години и дъщеря им. съседи на втория имот възприели действията на лица, участващи в процесуалното действие. Ищцата била привлечена като обвиняема на 20.01.2022 г. за посоченото по-горе престъпление. На 11.02.2022 г. било издадено постановление за прекратяване на наказателното производство, доколкото деянието не съставлявало престъпление от общ 1 характер. Ищцата била привлечена за тежко престъпление от общ характер.

Наказателното производство имало силно негативен ефект върху ищцата – тя се чувствала зле физически и психически, накърнено било доброто й име, нарушени били взаимоотношенията с близките й и се почувствала засрамена от клиентите в заведението, съседи и приятели. Същевременно ищцата била неосъждана. От образуването на наказателното производство до неговото прекратяване изминали 7 месеца, през които ищцата живяла в страх от ефективна присъда и вероятно налагане на глоба в 10-кратен размер. П. имала онкологично заболяване, което принципно било в ремисия, а същевременно имала тези събития в живота си. Сочи се, че П. била заявила по време на претърсванията, че намерените цигари без български бандерол са нейни, като освен нея и мъжът й също бил с онкологично заболяване.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за призоваване: гр. София, ***, да заплати на Е. В. П., ЕГН: **********, адрес: ******, сума в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинението му за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП №823/2021г. по описа на КРП, както и сумата от 188, 33 лв. – обезщетение за забава върху сумата от 2000 лв. за периода от 21.02.2022 г. / деня след влизане на сила на постановлението за прекратяване на производството/ до 25.01.2023 г. – денят на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание, проведено на 06.06.2023 г., съдът с определение на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска, поискано от ищеца, като първоначалната претенция от 3 000 лв. за неимуществени вреди е заменена с такава за сумата от 2 000 лв.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана поради следните съображения: исковата молба била неподкрепена с писмени доказателства. Липсвали доказателства за връзка между действията на прокуратурата и твърдените болки и страдания. Приложената медицинска документация не установявала връзка между воденото разследване за престъпление по чл. 234 от НК и онкологичното заболяване на ищцата.

Следвало при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се взимат предвид критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се държи сметка, че размерът на обезщетяването не може да бъде източник на обогатяване на пострадалия, а трябва да се вземат предвид тежестта на обвинението, продължителността на разследване, какви мерки за неотклонение за приложени спрямо лицето, има ли други мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност. Акцентира се, че П. имала 2 качеството обвиняема само за периода 05.10.2021г. до 11.02.2022г., като наказателното производство приключило още на досъдебно производство, а прокуратурата по никакъв начин не огласила разследването. Размерът на претендираното обезщетение не бил съобразен с посочените обстоятелства.

Сочи се още в отговора, че наказателното производство било прекратено, доколкото се преценило, че деянието на ищцата е маловажен случай и осъществява административно нарушение по чл. 123 от ЗАДС и на последната поради това била наложена глоба в размер на 1 540, 90 лв. по силата на наказателно постановление на ТД Митница София. Последното обуславяло съпричиняване на вредите от страна на ищцата и наличие на основание за налагане на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като от страна на П. имало поведение довело до вредоносния резултат и затова при уважаване на иска, не следвало да се присъжда претендирания размер за обезщетяване на вредите.

По отношение на лихвата такава евентуално би се дължала от датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на производството.

Възразява се срещу искането за допускане на свидетели за разпит от страна на ищцата, доколкото не било спазено условието за именното им посочване и за какви обстоятелства ще дават сведения. Представят се писмени доказателства – материалите по воденото досъдебно производство и наказателното постановление за наложената глоба срещу ищцата.

На база на горното се иска или изцяло отхвърляне на ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана, или, алтернативно, частичното й уважаване, а по отношение на адвокатското възнаграждение - да се присъди около минималните размери, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който след изменението на иска поддържа претенцията, а ответникът оспорва претенцията по посочените в отговора съображения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че с постановление от 07.07.2021 г. на разследващ полицай е образувано Досъдебно производство №40/2021 г. по описа на ГПУ- Гюешево, същото ДП №823/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл.

20, ал. 2 от НК. На 07.07.2021 г. е извършено процесуално-следствено действие – претърсване и изземване на акцизни стоки без бандерол в търговски обект, находящ се в гр. ******“, стопанисвано от ищцата.

Осъществено е в присъствието на П., видно от протокола за претърсване и изземване. Протоколът е одобрен с определение на КРС. С постановление от 3

21.01.2022 г. ищцата П. е била привлечена като обвиняема за горното престъпление. Ищцата фактически е узнала за това обстоятелство на 31.01.2022 г., когато постановлението за привличане като обвиняема й е било предявено. На същата дата е извършен разпит на същата. П. е била привлечена като обвиняема и с постановление от 05.10.2021 г. по същото ДП за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което постановление й е било предявено на 22.10.2021 г. П. е разпитвана като обвиняема на 28.10.2021 г. и на 22.10.2021 г. Мярка за неотклонение не е взимана по отношение на ищцата нито с постановлението от 05.10.2021 г., нито с постановлението от 21.01.2022 г. С постановление на наблюдаващия прокурор от 11.02.2022 г. досъдебното производство е било прекратено.

Видно от справка в Търговския регистър П. е собственик на дружеството „Е.

П.“ ЕООД, имащо търговски обект – питейно заведение.

След прекратяване на наказателното производство е издадено наказателно постановление №BG2022/5800-142/НП от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница София, което е обжалвано от ищцата и с Решение №173 от 16.06.2023г., постановено по АНД №23/2023 г. по описа на КРС наказателното постановление е отменено. Решението на КРС не е влязло в сила до приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – З. А. – служител в търговски обект на ищцата, както и Габриела П. – дъщеря на ищцата.

А. съобщава, че е присъствала на полицейската проверка в търговския обект, стопанисван от ищцата, при която са намерени контрабандни стоки. Сочи, че както по време на проверката от полицията, така и след това за известен период от време П. е била притеснена и очевидна й се отразило негативно воденото наказателно производство, както и коментари на клиенти във връзка с намерените контрабандни стоки. Заявява, че в кафенето, обект на проверката клиенти на заведението пушели контрабандни цигари, което се случвало и на други места в града. Съдът кредитира показанията на свидетелката като житейски логични и непротиворечиви на останалия доказателствен материал. Намира, че макар същата да е била служител на ищцата, то понастоящем не е заинтересована от изхода на делото, тъй като няма трудови правоотношения с ищцата.

Обясненията на свидетелката Габриела П. следва да бъдат преценявани в светлината на чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка с ищцата.

В този смисъл и с оглед явната заинтересованост от изхода на делото, настоящият съдебен състав, счита че интензитетът на отрицателните емоции, изживяни от ищцата, за който свидетелства свидетелката, е бил по-нисък от действителния. На следващо място следва да се държи сметка, че е безспорно установено по делото, че в търговския обект, стопанисван от ищцата са намерени вещи, забранени за държане - акцизни стоки без български бандерол, поради което възникналото чувство на срам и неудобство, 4 изпитвани от ищцата спрямо клиентите на заведението към момента на проверката, а и посетителите след това, са естествена реакция, която не бива да се възлага като отговорност на правоохранителните органи и тези емоции не следва да бъдат репарирани от последните. От друга страна съдът дава вяра на показанията на свидетелката, че майка й се е притеснявала от евентуална санкция за престъплението, към което е била привлечена към наказателна отговорност.

Съдът установи горната фактическа обстановка на база събрания доказателствен материал и гласните доказателствени средства чрез разпита на двете свидетелки.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Според наведените твърдения в исковата молба претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ .

По допустимостта:

Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ ). С оглед дадените разяснения искът е предявен срещу надлежна страна и е допустим.

По основателността:

В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, а по-късно досъдебното производство е било прекратено . Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно 5 производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

Разпечатката съдържа 43 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09b32f31-1c45-4237-a42a-8626c1b6692c