Решение № 14633 от 01.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14633 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20221110152244 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 241848/09.11.2022 г., както и в открито заседание на 13.04.2023 г./ на „****“ ЕООД срещу Л.

Л. П., с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 277.73 лв. – задължения за изразходена ел. енергия в наетия с Договор за наем от 24.11.2017 г. имот, представляващ апартамент № MG-****, находящ се в ****, за периода от 02.02.2022 г. до 09.03.2022 г. и за неустойка за просрочени плащания по Фактура № ****/11.05.2022 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до окончателното плащане; 8.74 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.06.2022 г. до 16.09.2022 г.; 19 лв. – такса за възстановяване на ел. захранване на прекъснат потребител, ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до окончателното плащане; 0.53 лв. – законна лихва за забава за периода от 09.06.2022 г. до 16.09.2022 г.;

10 581.55 лв. – остатък от обезщетение за претърпени загуби през времето на ползване на наетия имот, ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до окончателното плащане; 376.22 лв. – законна лихва за забава за периода от 21.04.2022 г. до 16.09.2022 г.; 4 019.23 лв. – обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.03.2022 г. до 13.07.2022 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за наем от 24.11.2017 г. за процесния имот ведно с подземно паркомясто № 14 срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 410 евро, а според Анекс № 3 към договора – в размер на 465 евро. Излага, че имотът е предоставен за ползване на ответника на 05.12.2017 г. Сочи, че в нарушение на договорните клаузи имотът е преотдаден под наем от ответника на трето лице, като в него е извършено престъпление, свързано с производство и отглеждане на марихуана, за което е 1 образувано ДП № 240/2022 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 2804/2022 г. по описа на СРП. Твърди, че договорът за наем е прекратен от ответника със Заявление за напускане на наето жилище от 01.03.2022 г. без спазване на уговореното 1-месечно предизвестие. Счита, че ответникът дължи възстановяване на заплатените от ищеца сума за използвана в имота до прекратяване на договора ел. енергия, неустойка за просрочени плащания и такса за възстановяване на ел. захранването в имота, което е било прекъснато поради неплащане на задължението в срок. Излага, че с Приемо-предавателен протокол от 09.03.2022 г. са констатирани щети в имота, който бил превърнат в лаборатория за производство на марихуана, поради което е станал негоден за жилищни нужди и за ново отдаване под наем.

Посочва, че е извършил разходи за ремонтно-възстановителни дейности на имота на обща стойност 11 383.44 лв., както и че по време на тези дейности – в периода от 01.03.2022 г. до 13.07.2022 г. включително, е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи от наема, който би реализирал, ако имотът бе отдаден под наем през този период на същата цена.

Излага, че е извършил прихващане на платения от ответника депозит в размер на 410 евро /с левова равностойност 801.89 лв./ с вземането си за стойността на ремонтновъзстановителните дейности, поради което претендира непогасения остатък от него, възлизащ общо на 10 581.55 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Л. Л.

П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването с ищеца на Договор за наем на процесния недвижим имот при твърдяните параметри. Твърди, че е освободил имота, считано от 01.03.2022 г., поради което счита, че не дължи стойността на изразходваната в него след тази дата ел. енергия. Сочи, че на 09.03.2022 г. страните са извършили оглед на имота и са съставили Приемо-предавателен протокол, в който изчерпателно са описали всички забележки в имота, за което са се подписали. Излага, че описаните в протокола след положените подписи забележки в имота са добавени впоследствие и не са съществували при провеждане на огледа. Твърди, че част от извършените дейности са били предприети по желание на ищеца, а не по необходимост, а именно: шпакловка и боядисване на целия апартамент, при положение че забележките са касаели само продупчвания на стените на места и наличието на мухъл на места; смяна на работещи уреди – климатик, бойлер, фурна и хладилник, както и на ключове, контакти, осветителни тела, панти, брави и други, които са били единствено замърсени и не се е налагала тяхната замяна. Оспорва закупените нови уреди да са монтирани в процесния имот.

Оспорва претенцията за сума за почистване на апартамента, който разход счита, че следва да е за сметка на наемодателя. Оспорва като завишен размера на претендираните щети.

Оспорва вследствие на ремонтните дейности ищецът да не е могъл да отдаде под наем имота, като изтъква, че обемът им не предполага период на извършване от 4 месеца, както и че част от тях са предприети по желание на наемодателя и са довели до отдаването на имота под наем на 14.07.2022 г. при по-висока цена. Поради неоснователност на главните искове оспорва и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Предвид това, съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения, съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете за суми за изразходена ел. енергия в наетия имот и за неустойка за просрочени плащания на ел. енергията, за такса за възстановяване на ел. захранване на прекъснат потребител и мораторни лихви върху тях съдът намира следното:

Съдът счита, че сумата от 277.73 лв., претендирана като задължения за изразходена от ответника ел. енергия в наетия имот и за неустойка за просрочени плащания, и сумата от 19 лв., претендирана като такса за възстановяване на ел. захранване на прекъснат потребител, по същността си представляват разходи, свързани с ползването на вещта, поради което претенциите за тези суми намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи: наличието през исковия период на наемно правоотношение между страните и предаване на наетия имот на наемателя, респ. продължило след прекратяването на договора ползване на имота от наемателя; изискуемостта и размера на задълженията за ел. енергия за имота през процесния период и размера на начислената неустойка за просрочени задължения за ел. енергия, респ. начисляването на такса за възстановяване на ел. захранване на прекъснат потребител и нейния размер, а при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че ги е заплатил.

С Определение № 9115/09.03.2023 г. са обявени за безспорни сключването между страните на Договор за наем от 24.11.2017 г. за процесния апартамент и предоставянето му за ползване на ответника на 05.12.2017 г., като тези обстоятелства се и установяват от писмените доказателства на л. 10 – 14.

Съгласно чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползуването на вещта, като в същия смисъл е и клаузата на чл. 3.2. от договора за наем, задължаваща го да плаща в срок консумативните разноски, свързани с ползването на имота, като електроенергия, студена вода, телефон, кабелна телевизия, интернет, както и чл. 3.9.1. от договора, според който независимо от поемането на солидарна отговорност от наемодателя спрямо „ЧЕЗ Електро България“ АД, във вътрешните отношение между страните по договора за наем се счита, че отговорността за изпълнение на задълженията спрямо електроснабдителното дружество е изцяло на наемателя и същият отговаря за 3 изпълнението, респ. заплащането им, пред наемодателя.

С Определение № 9115/09.03.2023 г. е обявено за безспорно прекратяването на договора за наем от ответника на 01.03.2022 г., което се и установява от писменото доказателство на л. 15.

От неоспорените от ответника фактури на л. 65 – 67 е видно, че в наетия имот през периода от 02.02.2022 г. до 02.04.2022 г. е начислено задължение за ел. енергия в общ размер на 271.85 лв. Въпреки че договорът за наем е прекратен на 01.03.2023 г., страните не спорят, а и от доказателства по делото категорично се установява, че имотът е освободен от П. едва на 09.03.2022 г., поради което съдът намира, че той дължи всички суми за потребена ел. енергия в апартамента до тази дата. Доколкото задължението за ел. енергия по фактурата за периода след прекратяването на договора е 5.33 лв. /многократно по-ниско от задължението за предходния отчетен период/, съдът приема на основание чл. 162 ГПК, че се касае за разход за потребена ел. енергия през периода от 02.03.2022 г. до 09.03.2022 г., а не за целия отчетен период по фактурата, включващ и период след предаване на имота на наемодателя.

Ето защо съдът намира, че ответникът дължи цялата сума от 271.85 лв., представляваща задължение за ползвана ел. енергия в наетия имот за периода от 02.02.2022 г. до 09.03.2022 г., както и сумата от 5.88 лв., начислена от „**** като неустойка за просрочени плащания.

От писменото доказателство на л. 36 се установява, че ищецът е заплатил сумата от 19 лв. – такса за възстановяване на ел. захранването на прекъснат потребител. Касае се за разход, произтичащ от ползването на наетия имот от ответника, включително от ползването на ел. енергия и неплащането й в срок от него, поради което този разход се дължи от наемателя, а не от наемодателя.

Ответникът не твърди и не доказва плащане на задълженията, поради което исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД са изцяло основателни.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви върху сумата от 277.73 лв. и върху сумата от 19 лв. в тежест на ищеца е да докаже наличието на главните задължения, изпадането на ответника в забава в плащането на всяко от тях и размерите на обезщетенията за забава. Предвид основателността на главните искове наличието на главните задължения е доказано. По отношение на забавата съдът намира следното:

В чл. 3.9.2. от договора, съгласно който ако наемодателят заплати за своя сметка консумативните разходи на наемателя, последният е длъжен да му възстанови незабавно платените суми, както и в другите договорни клаузи, липсва определен ден за изпълнение на задължението по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно приложимо е правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му към ищеца за платените от последния суми за консумирана от първия ел. енергия и мораторната неустойка върху нея е необходима покана, но в случая не се доказва той да е получил такава.

По отношение на задължението за платената от наемодателя такса за възстановяване на ел. захранване също липсват доказателства за уговорен срок за плащане. Следователно 4 поставянето на ответника в забава изисква той да бъде поканен от ищеца да го заплати, каквито доказателства в случая липсват.

Предвид горните съображения исковете за мораторни лихви върху главниците за сумите от 277.73 лв. и за 19 лв. са неоснователни.

По иска за обезщетение за претърпени загуби по време на ползването на вещта и мораторна лихва върху него съдът намира следното: