Решение № 1594 от 19.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100503641 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадени в законоустановения срок въззивни жалби на ответниците К. А. П. и Е. И. П. срещу решение № 20211413/15.11.2021 г., постановено по гр.д. № 19895/2021 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Е. И. П. и К. А. П. дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2620,50 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 14.12.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.12.2020 г. до изплащане на вземането, с включена сума за дялово разпределение, както и сумата от 454,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода 28.08.2018 г. – 26.11.2020 г., с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2021 г. по гр. д. № 62655/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, аб. № 153306.

Във въззивните жалби (подадени поотделно от двамата ответници, но с идентично съдържание) се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и 1 необоснованост, с твърдения, че по делото нито се твърди, нито се доказва наличие на основание за възникване на солидарност между двамата ответници. Въззивниците считат, че е недопустимо претенциите да не са уточнени с отделни размери, като съдът е допуснал процесуално нарушение, присъждайки общо главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, респ. лихвата за забава върху тях. Считат, че не са налице доказателства за възникнало в тяхна полза вещно право върху топлоснабдения имот, респ. за възникнало между страните облигационно правоотношение. Оспорват да дължат цена за услугата дялово разпределение, както и мораторни лихви предвид липсата на доказателства да са изпаднали в забава. Ето защо молят първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не подава отговор на въззивните жалби. В писмена молба преди открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбите и моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Нелбо Инженеринг“ ООД не изразява становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, списък на етажните собственици към протокол на ОС) се установява, че през процесния период собственици на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 153306, са били ответниците К. А. П. и Е. И. П.. Това обстоятелство е удостоверено в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, съставен и издаден от изповядалия сделката нотариус, който е констатирал наличието на вещно право в полза на ипотекарните длъжници след извършване на проверка на необходимите документи за собственост в рамките на правомощията и компетентността си, поради което, при липса на доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота след датата на учредяване на ипотеката през 2008 г., следва да се приеме за пълно и главно доказано по делото обстоятелството, че в последващия период от 2017 г. до 2019 г. собственици на апартамента са били същите лица, като възраженията на въззивниците в обратен смисъл са несъстоятелни.

2

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължени лица за заплащане на цялата й стойност като клиенти на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че по делото се доказва и наличие на основание за възникване на солидарна отговорност между тях – от съдържанието на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека става ясно, че К. А. П. и Е. И. П. са съпрузи, като топлоснабденият имот е придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност и двамата живеят в него като семейство (видно от обстоятелството, че и двамата са регистрирани по постоянен и настоящ адрес на адреса на жилището и именно там са получавали лично книжата по заповедното дело). Ето защо, на основание чл.

32, ал. 2 СК двамата съпрузи отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, включително за задълженията за потребена топлина енергия в семейното жилище.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Е. И. П. и К. А. П., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово 3 разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Нелбо Инженеринг“ ООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства – талони за отчет на уредите за дялово разпределение за сезони 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г. и изравнителни сметки за същите периоди.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е несъмнено, че през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за един водомер за топла вода (по реален отчет за втория отчетен период, доколкото за първия водомерът е бил без пломба и е начислена топла вода на база), за щранг-лира в банята и за сградна инсталация (всички радиатори в имота са били демонтирани). Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1484,75 лв., а за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2086,83 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач талони за отчет, като при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. е в размер на 1951,05 лв. (след прибавяне на сумата за доплащане от потребителя в размер на 466,30 лв.), а за периода м. 05.2018 г. – м.

04.2019 г. – 1819,69 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 267,14 лв.). Следователно, главните задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат общо на 3770,74 лв., дължими солидарно от ответниците по 4 гореизложените съображения.

Доколкото претенцията срещу ответниците е изначално основателна, следва да се разгледа наведеното от тях при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.12.2020 г., от когато искът се счита предявен – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.10.2017 г., са погасени по давност.