Решение № 6710 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6710 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110140226 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 и чл. 139 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Б П. П., К. П. П. и П. П.

П . , конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници на починалия им наследодател П. К. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 27.02.2024 г. заповед за изпълнение срещу П. П. по ч.гр.д. № 2157/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, а именно: сумата е 528 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, етаж трети, среден апартамент, аб. № 343409, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 105,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2023 г., сумата 43,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 21.12.2023 г., които суми се претендират от всеки от ответниците при квота по 1/3.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че П. П. в качеството на собственик на топлоснабдения имот през исковия период е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по 1 местонахождение на имота – „Т С“ ЕООД. Посочва, че праводателят на ответниците не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Сочи, че тримата ответници, като наследници на потребителя П. през исковия период отговорят за задълженията на своя наследодател до размера на наследствената си квота, а именно по 1/3. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците К. П., П. П. и Б П. П. не депозират отговор на исковата молба.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответницата П. е представила молба, към която е приложен документ за заплатено задължение от 11.02.2025 г.

Съдът е изпратил молбата на ответницата П. на ищеца. Последният в становище от 14.04.2025 г. е потвърдил постъпването по сметка на дружеството сумата от 687,90 лв., с която сочи, че са погасени главници в размер на 486,72 лв., мораторни лихви в размер на 116,04 лв., както и законна лихва в размер на 85,14 лв. Дължими остават главница – 85,14 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, съдебни разноски – 205 лв. Дружеството претендира и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното о.с.з. ищецът чрез процесуалният си представител поддържа, че сумата от 85,14 лв. представлява остатък от главница за топлинна енергия, която сума в евро се равнява на 43,53 евро по официалния курс на БНБ. Отправя искане да бъде постановено съдебно решение, с което в негова полза да бъде присъден дължимият остатък от главница за топлинна енергия в размер на 85,14 лв., както и сторените по делото разноски в заповедното и исковото производство.

Ответницата Б П. П. заявява, че е платила сумите, като оставащата сума ще заплати след решението. Няма възражения и иска делото да приключи.

Третото лице-помагач „Т С“ ЕООД не е взело становище по спора в предоставения от съда срок.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните не спорят, че за процесния период ищецът е доставил в процесния топлоснабден имот топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, която наследодателят на ответниците не е заплатил. Безспорно, с оглед направеното признание от страна на ищеца, а и от ангажираните доказателства се установява, че на 11.02.2025 г. ответниците са погасили сумата от 687,90 лв., с която изцяло е погасена сумата 105,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2023 г., сумата 43,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 11,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 21.12.2023 г., сумата в размер на 486,72 лв., частично погасяване на главница за цена за топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и законна лихва в размер на 85,14 лв., начислена върху заплатената главница за дялово разпределение и за цена за топлина енергия от датата на заявлението до датата на частичното плащане – 11.02.2025 г.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че е погасено вземането за мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.12.2023 г. в общ размер на 105,03 лв., за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. в общ размер на 43,86 лв., за мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 21.12.2023 г. върху главницата за дялово разпределение в общ размер на 11,01 лв., представляваща, част от главницата за цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, етаж трети, среден апартамент, аб. № 343409 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 486,72 лв., както и 2 законна лихва в размер на 85,14 лв., начислена върху заплатената главница за дялово разпределение и за цена за топлина енергия до датата на плащането – 11.02.2025 г.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че остава дължима сумата в общ размер на 85,14 лв., представляваща главница за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до окончателното плащане, която сума ответникът П. не оспорва. Всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/3 от тази сума съобразно наследствената си квота или по 28,38 лв., до който размер предявеният иск за цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, етаж трети, среден апартамент, аб. № 343409 е основателен и следва да бъде уважен срещу всеки от ответниците. Над тази сума и до пълния предявен размер спрямо всеки от ответниците от 176 лв. (при общо заявена претенция за тримата 528 лв.) предвид извършеното в хода на производството плащане, което съдът следва да съобрази, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед извършеното плащане в хода на процеса и на претендираната сума в размер на 105,03 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за ТЕ, на сумата 43,86 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., както и на сумата 11,01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021 г. до 21.12.2023 г., предявените по реда на чл.

422 ГПК искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлени по отношение на всеки от ответниците, досежно квотата им в наследството по 1/3.

По разноските:

Доколкото ответниците са дали повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а наследодателят на ответниците е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, същите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски. Плащането е извършено в хода на настоящото производство след получаване на исковата молба за отговор.

Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.

Дължимите разноски в настоящото производство са в общ размер на 194,60 евро, от които платена държавна такса в размер 89,48 евро, държавна такса за съдебно удостоверение – 2,56 евро и юрисконсулстко възнаграждение в минимален размер на 102,26 евро, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, от която обща сума всеки от ответниците дължи по 1/3 част или по 64,87 евро. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 38,34 евро, от които 12,78 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, които следва да се присъдят в полза на ищеца съобразно притежават от всеки от ответниците квота в наследството по 1/3 или по 12,78 евро.

При този изход на спора в полза на ответниците не се следват разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, срещу Б П. П., с ЕГН **********, К. П. П., с ЕГН ********** и П. П. П., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 вр. чл. 5 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от тримата ответници Б П. П., с ЕГН **********, К. П. П., с ЕГН ********** и П. П. П., с ЕГН ********** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от по 28,38 лв., 3 представляваща цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, етаж трети, среден апартамент, аб. № 343409 за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.02.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2157/2024 г. по описа на СРС, 24 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу всеки от ответниците искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия над тази сума до пълния предявен размер от 176 лв., искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 139, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 14,62 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 5 ЗН за сумата 35,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 21.12.2023г., начислена върху главницата за ТЕ, както и сумата 3,67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2021 г. до 21.12.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2157/2024 г. по описа на СРС, 24 с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците Б П. П., с ЕГН **********, К. П. П., с ЕГН ********** и П. П. П., с ЕГН **********, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК *****, сумата от по 64,87 евро разноски в настоящото производство, както и сумата от по 12,78 евро – разноски по ч.гр.д. № 2157/2024 г. по описа на СРС, 24 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т С“ ЕООД на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4