Определение № 637 от 18.08.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 16.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500547 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 130 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от О. С. С. срещу определение № 20136547/10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 14549/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 34 с-в, с което е върната искова молба с вх.

№ 22005267/12.03.2021 г. по описа на СРС, депозирана от О. С. С. срещу С. г. с. и прекратено производството по делото.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че исковата молба е предявена на основание чл. 49 ЗЗД и ЗОДОВ и не касае функционалния имунитет на магистратите. Пояснява, че отброяването на срока до датата на входиране, вместо на изпращането по пощата е в разрез със закона. От това действие е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които са в причинна връзка с действията на ответника. По същество моли за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от О. С. С. от гр. С. срещу С. г. с., с която ищецът моли ответникът да му заплати сумата от 3000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие постановяване на неправилен съдебен акт – Определение № 16866 от 02.08.2018 г. на IV „Д“ състав на СГС по гр.д. № 8967/2018 г.

С разпореждане № 20115548/13.05.2021 г., Софийски районен съд е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението: да посочи изрично дали искането от съда е за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на производството в разумен срок; да посочи дали производството по гр.д. № 8967/2018 г. по описа на СГС е приключило с влязъл в сила съдебен акт или е висящо; да посочи изрично в какво се изразяват неимуществените вреди, претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на производството по посоченото дело в разумен срок; да посочи кога е образувана съдебното производство пред СГС, колко съдебни заседания са проведени по него до момента на депозиране на ИМ, какъв е предметът на делото, кои са страните по него; да посочи банковата си сметка или друг начин за плащане, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК; да завери, съобразно изискванията на чл. 183 ГПК всички представени с ИМ писмени доказателства; да представи оригинал или заверен препис от доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса в размер на 10,00 лева. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната.

С молба от 07.06.2021 г. ищецът е уточнил, че не претендира вреди от надхвърляне на разумния срок за разглеждане на делото.

Предметът на делото е деликт на СГС от това, че обявява за валидно „порочното твърдение на първоинстанционния съд за просроченост на молбата“ му. По този начин не била отчетена служебната му 2 ангажираност, за която бил предупредил предварително. В нарушение на процедурните гаранции и на материалния закон IV „Д“ състав на СГС не зачел правото му да моли за удължаване на срока за подаване на въззивна жалба. Към молбата е приложен документ за платена държавна такса по сметка на СРС.

С определение № 20136547/10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 14549/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 34 с-в, е върната искова молба с вх. № 22005267/12.03.2021 г. по описа на СРС, депозирана от О. С. С. срещу С. г. с. и прекратено производството по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В случая искането за обезщетение не е основано на твърдения за претърпени неимуществени и имуществени вреди от нарушение на общностното право от страна на ответника, а на отказа на СГС да установи обективната истина и издаването на неправилен съдебен актОпределение № 16866 от 02.08.2018 г. на IV „Д“ състав на СГС по гр.д. № 8967/2018 г.

По правило пороците на съдебните актове, постановени в исков граждански процес, се отстраняват по реда на инстанционния контрол или на предвидените в националния закон извънредни способи. Такъв специален ред е предвиден в глава 24 на ГПК „Отмяна на влезли в сила решения“.

В националното законодателство - ЗОДОВ са предвидени конкретни основания за отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или 3 съда, вкл. в хипотезите при нарушения на права, защитени по Конвенцията /чл. 2, т. 1 и 2 от ЗОДОВ/. Съгласно измененията на ЗОДОВ /ДВ бр. 94/29.11.2019 г./ разпоредбата на чл. 2в предвижда и искове срещу държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Съдът намира, че в случая такива нарушения не се твърдят от страна на ищеца. Недопустимо е по повод иск за вреди от правораздавателна дейност - влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, да се установява порок на съдебния акт, включително неправилност или недопустимост, както и инициирането на производство по иск за заплащане на обезщетение за такива вреди.

Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с последиците на решението, по-специално със силата на пресъдено нещо на съдебния акт, съгласно чл. 297 и 298 от ГПК, и с принципа за задължителност на влязлото в сила решение по отношение на страните, както и на всички съдилища, учреждения и др. Зачитането на придадената от националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебните актове и тяхната неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би позволило да се избегне нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение (решение на СЕС от 16.03.2006 год. по дело Rosmarie Kapferer v Schlank & Schick GmbH, дело C-234/04).

Освен това ищецът не сочи нито един конкретен съдебен акт или норма от правото на Европейския съюз, които да са били нарушени при постановяването на процесния съдебен акт. Твърденията са за неправилност на съдебен акт, постановен от СГС, с който обявява за валидно „порочното твърдение на първоинстанционния съд за просроченост на молба“ на ищеца.

С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

4

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20136547/10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 14549/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 34 с-в, с което е върната искова молба с вх. № 22005267/12.03.2021 г. по описа на СРС, депозирана от О. С. С. с ЕГН:

********** от гр. С. срещу С. г. с. и прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5