Решение № 405 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Гинка К. Големанска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300600742 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 4 от 08.02.2024г. по НЧХД 210/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, съдът е признал подсъдимия В. М. У., роден на * г. в гр.

Асеновград, *, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с адрес: гр.Асеновград, *, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че: На 23.04.2022 г. в град Асеновград е разгласил позорно обстоятелство за другиго - Е. Д. К. с ЕГН **********, като е съобщил на оператор на ЕЕН 112, че същият „Има присъда и е бил в затвора“, като деянието не е престъпно, тъй като макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление чл. 147 ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ частния тъжител Е. Д. К. с ЕГН **********, на основание чл. 190, ал.1 от НПК да ЗАПЛАТИ на подсъдимия В. М. У. ЕГН ********** направените от същия разноски по делото в размер на 800,00 /осемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение на упълномощения му защитник.

Съдът още е постановил по отношение на приложеното по делото 1 веществено доказателство – 1 бр. компактдиск, същото да остане приложено по делото, след влизане на присъдата в сила.

Горната присъда е обжалвана от адвокат С. Ч. – в качеството му на повереник на Е. Д. К.. В жалбата е посочено, че присъдата е незаконосъобразна, немотивирана и неправилна – постановена при нарушение на закона. Предлага същата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият У. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание около средния размер.

Присъда № 4 от 08.02.2024г. по НЧХД 210/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград е обжалвана и от адвокат К. Т. – в качеството му на защитник на подсъдимия В. М. У.. В жалбата се взема становище, че е правилен извода на съда за това, че подсъдимият У. е невинен, но се изразява несъгласие с това, че същият формално е осъществил признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.147, ал.1 от НК, в който смисъл се излага становище. Предлага присъдата да бъде отменена в частта, в която е прието, че деянието, извършено от У. формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.147, ал.1 от НК и вместо това съдът постанови нова присъда, с която да го признае за невинен в същото.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адвокат Ч. поддържа жалбата, като сочи, че описаната в частната тъжба фактическа обстановка е безспорно установена, както и изразява несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че стореното следва да се подведе в хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. В този смисъл сочи, че твърденията на подсъдимия относно това, че е бил под влияние на емоции, както и убеждението му въз основа думи на баща му, са израз на защитна позиция, която е непроверима. Още взема становище, че не е съобразена цялата ситуация, която е започнала по-рано и повода за това, както и че обществената опасност на деянието е значителна, доколкото казаното от подсъдимия не е било в приятелски кръг, а на длъжностно лице, с цел предизвикване на реакция. Посочва, че последвалите разглежданото деяние събития, включително друго твърдение, отправено в присъствие на тъжителя, лека телесна повреда, деяние по чл.216 от НК са неотносими към предмета на делото. Предлага постановената от Районен съд – Пловдив присъда да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание в среден размер, както и да му се възложат направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Т. предлага жалбата на частния тъжител да бъде отхвърлена, както и да бъде уважена подадената такава от подсъдимия, в който смисъл поддържа изложеното в същата. При това обръща внимание на противоправната деятелност на частния тъжител К., която подтикнала подсъдимия да се обади на телефон 112, както и сочи, че целта на * не е била да наклевети тъжителя, а да потърси защита. Предлага съдът да се произнесе в същия смисъл, както и да присъди направените по делото разноски.

2

Подсъдимият У. сочи, че поддържа казаното от защитника си, както и че не е търсил да наклевети никого, а се е обадил на тел.112, защото майка му била много притеснена, били са тормозени от тъжителя, изцяло е търсил защита.

В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан напълно.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивните жалби са процесуално ДОПУСТИМИ – подадени в срок, а именно – на 15.02.2024г. и 21.02.2024 – съгласно отразения входящ номер (като присъдата е постановена на 08.02.2024г.) и при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК – частния тъжител, чрез процесуалния му представител, както и подсъдимия, чрез процесуалния му представител.

Разгледана по същество, жалбата на тъжителя Е. Д. К., чрез повереника му – адвокат Ч. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От своя страна, жалбата на подсъдимия В. М. У., чрез защитника му – адвокат Т. е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Асеновград е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. М. У. е роден на *г. в гр.Асеновград, *, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с адрес: гр. Асеновград, *, с ЕГН **********. Подсъдимият В. У. живеел заедно със семейството си – жена си – св. * Д.а и детето си на адрес гр. Асеновград * на втория жилищен етаж. На приземния етаж живеела неговата майка – св. * У.а.

Тъжителят Е. К. бил съсобственик на апартамент на трети жилищен етаж, но не живеел на адреса и не го бил посещавал от дълго време. Подсъдимият държал в коридора на приземния етаж детски колела, детска количка, украса за кръщене и др. лични вещи, като имало оставено достатъчно място за преминаване към стълбището за горните етажи, което и самият подсъдим и семейството му ползвали. На 23.04.2002 г. подсъдимият В. У. бил заедно със семейството си на ресторант в гр. Пловдив, тъй като бил празник – Велика събота. По телефона получил обаждане от племенника си, който го уведомил, че Е. К. е дошъл в къщата и започнал да изхвърля пред къщата вещите от коридора, като ги удрял силно в земята и ги чупел, както и че предизвикал скандал с майка му * У.а на 68 г., като я заплашвал и обиждал. В. У. незабавно потеглил за гр. Асеновград, тъй като се притеснил, защото майка му била диабетичка и била във влошено здравословно състояние. След като пристигнал в дома си видял, че изхвърлените пред къщата вещи, някои от които били изпочупени, както и състоянието на майка му, която била силно притеснена. Веднага след пристигането си, в 12.42 часа същият се обадил на 3

ЕЕН 112 и съобщил за инцидента, като поискал съдействие от органите на полицията, които да дойдат на адреса за вземане на отношение. В рамките на това обаждане същият съобщил, че извършител на повреждането и унищожаването, както и инициатор на конфликта е Е. К., както съобщил на оператора, че същият има присъда и е бил в затвора. След посещението на органите на полицията, У. тръгнал към гр. Пловдив за да прибере семейството си. По пътя получил обаждане от майка си, че Е. К. се е върнал на адреса и отново е предизвикал скандал като е отправял обидни изрази и закани, както и е проявявал агресивно поведение към св. * У.а. Подсъдимият В. У. веднага тръгнал обратно, като междувременно отново се обадил на тел. 112 и съобщил за развитието на инцидента, като отново поискал съдействие от органите на полицията. При пристигането с в къщата, В. У. видял как Е. К. блъска майка му в областта на гърдите, при което тя залитнала и се ударила в касата на вратата. След това агресията на К. се насочила към У., като започнал да отправя закани и псувни, след което го ударил с юмрук в корема и се опитал да го удари и в главата, но поради защитната реакция на В. У. ударът попаднал в ръката му, при което той получил изкълчване на кутрето. За тези действия на Е. К., при които са пострадали * У.а и В. У. са се развили две отделни наказателни производства. Първото от тях по тъжба на * У.а е приключило с присъда по НЧХД № 283/22 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с която за престъпления по чл. 130 ал.2 от НК, касаещо причинена лека телесна повреда на * У.а и по чл. 146 ал. 1 от НК, на основание чл. 23 ал. 1 от НК, на К. е наложено едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 3000 лева.

Съдебният акт е изменен с влязла в сила присъда по ВНЧХД № 1511 от 23 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с която за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, касаещо причинената на * У.а лека телесна повреда, К. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Второто наказателно дело НЧХД № 296/22 г. на РС-Асеновград е образувано по тъжба на В. У. и е приключило с осъдителна присъда на първа инстанция за престъпления по чл.

130 ал.1 от НК и по чл. 146 ал.1 от НК, като съдебния акт не е влязъл в сила поради обжалване, към момента на обявяване на присъдата по настоящото производство.

Конфликтната ситуация на 23.04.2022 г. продължила да се развива, като последвали още обаждания на телефон 112 и от двете страни. В 15.01ч. на тел 112 се обадил тъжителя Е. К., при което той също съобщил за конфликта и искал съдействие от органите на полицията. При това обаждане присъствал и В. У., който се намесвал в разговора и също искал да дойдат на место органите на полицията, като впоследствие отправил към У. думите „Кажи, че си лежал в затвора, бе“, при което У. потвърдил „Аз съм лежал в затвора“, както и добавил, че тук има психично болни хора. В последствие след поредната намеса на органите на полицията, конфликтът бил потушен. По жалба на У. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, касаещо противозакконното унищожаване на движими вещи при по–горе описаната ситуация. Наказателното производство по това ДП към настоящия момент е спряно с постановление на прокурора. Самият тъжител К. узнал за 4 съобщеното от У. при първото телефонно обаждане на оператор на тел. 112 в рамките на воденото по тъжба на * У.а срещу самия него НЧХД № 283/22 г. по описа на РС- Асеновград чрез защитника си, като това се случило в съдебно заседание по делото на 25.11.2022 г., когато били възпроизведени записите на приетите повиквания, след което била депозирана частната тъжба.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа събраните в хода съдебното следствие доказателства, а именно – показанията на свидетелите * У.а, * Д.а, *, *, от обясненията на подсъдимия В. У., както и от писмените доказателства приложени по делото, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Посочил е, че главният факт, на който се базира обвинение, а именно – съобщаването от подсъдимия на оператора на тел. 112, че тъжителя К.: „Има присъда и е бил в затвора“ е безспорно се установява и от приложеното веществено доказателство, а именно пълен запис на приетите повиквания, в който при едно от обажданията, а именно това в 13,42 ч. са съобщени горните обстоятелства.

Разпечатката съдържа 31 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09b225a1-4fb3-461e-8262-762ce986fb08