Решение № 120 от 31.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000501417 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №261209 от 23.02.2021г., постановено по гр.д.№4753/2017г., СГС е :

ОСЪДИЛ Гаранционен фонд – гр.София да заплати, на основание чл. 288, ал. 11 вр.

288, ал. 1, т. 2 б. "а" от КЗ (отм.), на А. В. И., ЕГН**********, сумата от 30 500 /тридесет хиляди и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, осъществено на 05.05.2015 г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2016 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил искът до пълния предявен размер от 62 500/шестдесет и две хиляди и петстотин/лв., като неоснователен и недоказан ;

ОТХВЪРЛИЛ предявеният от А. В. И., ЕГН**********, иск с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД срещу Гаранционен фонд – гр.София, за заплащане на сумата от 3 253.44лв.

– мораторна лихва върху платената извънсъдебно главница от 17 500 лв., за периода 05.05.2015 г. – 02.03.2017г., като неоснователен ;

ОСЪДИЛ Б. Г. Д., ЕГН**********, да заплати, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на А. В. И., ЕГН**********, сумата от 3 250.17лв. – обезщетение за забава в периода 05.05.2015 г. до 02.03.2017 г. върху извънсъдебно платената главница от 17 500 лв. от Гаранционен фонд, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 3 253.44лв., като неоснователен ;

1

ОСЪДИЛ Б. Г. Д., ЕГН**********, да заплати, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на А. В. И., ЕГН**********, сумата от 4 419.18 лв. - обезщетение за забава в периода 05.05.2015 г. до 06.10.2016 г. върху главницата от 30 500 лв., присъдена в настоящото производство спрямо Гаранционен фонд, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 4 712.37лв., като неоснователен.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Б.Д., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В хода на първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е изготвил окончателен доклад по отношение на главния ответник, а спрямо евентуалния такъв въобще липсва.Неразпределянето на доказателствената тежест относно фактите, които са част от предмета на доказване, е довело до нарушаване правото на защита на евентуалния ответник, който е бил поставен в невъзможност да ангажира доказателства, които да доведат до отхвърляне на предявения срещу него иск.Решението е неправилно в частта, в която съдът е приел справедлив размер на обезщетение, който е в изключително завишен размер, както и неправилно е изчислил процента на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.От приетите експертни заключения по допуснатите СМЕ се установява, че ищцата е имала проблеми със зрението още като дете, което е наложило провеждането на операция през 2001г. по повод съдружно кривогледство.През 2015г., която дата предшества настъпването на процесното ПТП, на ищцата е била поставена диагноза : далекогледство, амблиопия – слабо зрение на едното око, както и съдружно гривогледство.От представената по делото медицинска документация се установява, че липсват данни за получени от страна на ищцата счупване на орбиталните кости и хематоми, които биха причинили диплопия, поради което не може да се приеме, че е налице пряка връзка между процесния инцидент и проблемите със зрението. Полученото от пострадалата мозъчно сътресение е леко по степен, няма промени в паренхима на мозъка, поради което при нормално протичане на оздравителния процес възстановителният период е в рамките на 3-5 седмици.От заключението на вещото лице се установява, че поставената от лекуващите лекари диагноза церебрастения след тежка ЧМТ е неправилна.Описаните промени в походката при липса на томографски данни за промени в малкия мозък след травмата най-вероятно са функционални.Освен посочените увреждания ищцата е получила контузия и охлузвания в областта на коляното, разкъсно-контузна рана на носа с множествена фрактура, с деформиране на външния нос и разместване на носните кости, изместване надясно на носната преграда, оток и хематом.Проведена е хирургическа корекция на счупването на носа, но не и на носната преграда.Не може да се формира еднозначен извод, че загубата на обонянието се дължи на претърпяното ПТП.Травмите, свързани с носовото дишане, намалението на обонянието и нарушената лицева естетика могат да бъдат коригирани хирургично и терапевтично.Възстановяването от получените травми на зъбите е било в рамките на до 6 месеца.Определеното от съда съпричиняване на увреждането е в занижен размер и не съответства на поведението на евентуалния ответник и ищцата, която е участвала в движението като пешеходец.Справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50%, какъвто е приносът на пострадалата в настъпване на 2 увреждането.Привежда се аргументация за неправилност на решението в частта, в която евентуалният ответник е бил осъден да заплати законната лихва върху изплатеното от Гаранционния фонд извънсъдебно обезщетение и това, което е било присъдено от съда, считано от датата на увреждането, тъй като не е настъпила изискуемостта на това задължение.Моли съда да отмени решението в осъдителната му част и отхвърли изцяло предявените искове.

В срок е постъпил отговор от ответника ГФ-гр.София, в който се изразява становище за основателност на подадената жалба и неправилност на решението в обжалваната му част.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника ГФгр.София, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Безспорно е по делото, че пострадалата е сезирала Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетение за претърпените при инцидента неимуществени вреди.На същата е било определено обезщетение от 35 000лв., което е била намалено на половина, тъй като с поведението си лицето е допринесло за настъпване на увреждането.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение над тази сума е прекомерно и не е съобразено с действително претърпените увреждания, с което е нарушен принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.При определяне на обезщетението не е отчетен момента на настъпване на застрахователното събитие и съществуващите конкретни икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Следва да се има предвид и това, че ответникът не е застраховател и отговорността му е ограничена до размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП.В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за неимуществени вреди, то следва да съобрази поведението на пострадалата, с което същата е допринесла за настъпване на увреждането.Налице е нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, тъй като ищцата се е намирала на пътното платно, а не на тротоара или банкета на платното за движение.Отделно от това тя се е движила попътно в лентата за движение на мотоциклета.С оглед на това следва да се приеме, че същата се е поставила в риск, което е основание за намаляване размера на обезщетението с процент, по-голям от този, който е определил СГС.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а в условията на евентуалност да намали неговия размер.

В срок е постъпил отговор от ответника Б.Д., в който се изразява становище за основателност на подадената жалба.

Срещу решението в частта, в която предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до 06.10.2016г., е постъпила жалба от ищцата А.И., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Определеното от съда обезщетение е несъответно на тежките увреждания, които е получила при инцидента, високият интензитет на търпените 3 болки, както и естеството на проведеното лечение.Не е съобразено и това, че получените травми в областта на лицето обективно са довели до загрозяване, а се касае за един млад човек, което й е причинило тежък психологически стрес.Присъждането на обезщетение в занижен размер е обусловило и неправилност на решението в частта, в която е определен размера на претенцията за лихва, предявена срещу евентуалния ответник.Оспорват се изводите на съда, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на увреждането, тъй като независимо от това, че се е движила по пътното платно, виновният водач е имал възможност да я заобиколи и по този начин да предотврати настъпването на увреждането.В условията на евентуалност моли съда да определи по-малък процент на съпричиняване на увреждането.С оглед на горното се претендира отмяна на решението в частта, в която предявеният иск срещу главния ответник е бил отхвърлен за разликата над 30 500лв. и присъждане на допълнително обезщетение от още 32 000лв., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която исковете срещу евентуалния ответник са били отхвърлени частично като неоснователни, като законната лихва следва да се присъди върху пълния размер на претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането до 06.10.2016г.

В срок е постъпил отговор от ответника Б.Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените в жалбите оплаквания, които са свързани с неговата правилност. Страните по делото не спорят, че пътният инцидент, при който е пострадала ищцата, е бил причинен виновно и противоправно от водач, който е нямал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което е формално основание за ангажиране отговорността на главния ответник, поради което съдът следва да прецени какви са естеството на претърпените увреждания и справедливия размер на следващото се обезщетението за неимуществени вреди, наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, респ. неговия обем, както и предпоставките за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на настъпване на увреждането.

Неоснователни са оплакванията на евентуалния ответник Б.Д. за допуснати съществени нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с изготвяне на доклада по делото.С определение от 18.01.2018г. съдът е изготвил проект за доклад, в който е разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти.Указал е на ищцата, че следва да установи формалните предпоставки за ангажиране отговорността на главния ответник, а на насрещната страна възраженията, които са били направени в срока за отговор – възражение за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата и за 4 прихващане, което е било направено от евентуалния ответник.Дори да се приеме, че е налице непълнота на доклада, то това не е довело до ограничаване правото на защита на евентуалния ответник, чиито доказателствени искания са били уважени изцяло от страна на първоинстанционния съд.В подадената от Б.Д. въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания, които да са обосновани при условията на чл.266, ал.3 от ГПК.

Неоснователни са оплакванията на страните, които са свързани с размера на следващото са обезщетение за неимуществени вреди.