Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 172 от 19.10.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2130/2021
Вид
Решение № 172
Подписан
19.10.2021
В сила
19.10.2021
Състав
Мина Мумджиева, Костадинка Костадинова, Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. София, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Стоил Крумов Томов (СГП-София) като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602130 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 20027890 от 29.01.2021 г. постановена по НОХД № 16957/2019 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, съдът е признал подс. М.

М. Д. за виновен в това, че на 29.04.2019 г., около 11:00 часа в гр. София по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към с. Горни Богров, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 ТДС“ ДК № *******, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – наложено с влязло в сила на 06.04.2019 г. Наказателно постановление № 19-0291000027/31.01.2019 г. на ВПД началник РУ към ОДМВР – Видин, поради което и на основание чл. 343в, ал.2 вр. чл.54, ал. 1 от НК му е наложил наказние „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

1

На основание чл.59, ал. 1 от НК районният съд е приспаднал периода, през който е бил задържан подсъдимия Д. по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Д. да заплати направените деловодни разноски в размер на 300 лева.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба, с която се оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, противоречащ на материалноправния закон, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и с явна несправедливост на наложеното наказание.

Иска се присъдата да бъде отменена, като въззивината инстанция постанови нова, оправдателна присъда.

В проведеното закрито съдебно заседание на 10.06.2022 година въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.09.2021 г. се явиха представител на СГП и защитникът - адв. К., подсъдимият Д., редовно призован не се явява.

Адвокат К. изтъква, че първоинстанционният съд не е бил безпристрастен, като аргументира това свое твърдение с изменението по отношение на подсъдимия Д. мярка за неотклонение в „задържане под стража“, както и с налагането на санкции по отношение на защитата от страна на съда. По същество защитата излага доводи относно необходимостта от управлението на МПС от страна на подсъдимия с наличието на нужда, засягаща влошено здравословно състояние на малолетното му дете. Оспорва и направената по делото съдебно-графическа експертиза, като твърди че има съществено разминаване в изследваните елементи обект на експертизата.

Изтъква, че наложеното на подсъдимия наказание е прекомерно високо и следва да бъде определено към средата на санкционната разпоредба на престъпния състав, като твърди че има смекчаващи отговорността обстоятелства и посочва като такива трудовата ангажираност на подсъдимия Д. и семейното му положение.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Счита, че наложеното наказание на подсъдимия съответства на степента на обществената опасност 2 на дееца и деянието. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените твърдения във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият М. М. Д. е роден на ******* г. в гр. Оряхово, област Враца, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* Към 29.04.2019 г. подсъдимият не е бил правоспособен водач на МПС и не му е било издавано свидетелство за управление на МПС. Въпреки това подсъдимият Д. бил многократно наказван с издадени наказателни постановление и електронни фишове по административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.

С издадено на 31.01.2019 г. Наказателно постановление № 19-0291000027 подсъдимия М.Д. бил наказан за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – за управление на моторно превозно средство без издадено свидетелство за управление. Наказателното постановление било връчено на Д. на 29.03.2019 г. и е влязло в сила на 06.04.2019 г.

На 29.04.2019 г. около 11 часа в гр. София, по бул. „Васил Левски“ подсъдимият Д. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 ТДС“ с рег. № *******, като същият бил спрян за извършване на проверка от полицейските служители при ОПП-СДВР и свидетели – Г.А.Ш. и В.Т.И.. По време на извършената проверка и след направена справка в системата полицейските служители констатирали, че подс.М.Д. управлява процесния автомобил марка „БМВ“ без издадено свидетелство за управление на МПС.

Полицаите съставили на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение с бланков № 090885 от 29.04.2019 г.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите Г.А.Ш., В.Т.И. /показанията на 3 свидетелите, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 5 вр. ал. 1, т.2, пр. 2 от НПК/, АУАН с № 090885 /л.5 от ДП/, наказателно постановление № 19-0291-000027 от 31.01.2019 г. /л. 6 от ДП/, справка за нарушител/водач /л. 8 – 14 от ДП/, справка за съдимост /л. 24 – 35 от ДП/, справка за лек автомобил с рег. № ******* /л. 43 – 44 от ДП/, справка актуално състояние на всички трудови договори за подсъдимия /л. 58 от ДП/,копие от удостоверение за сключен граждански брак /л. 40 от съдебно производство пред СРС/, копие от удостоверение за раждане /л. 41 от съдебно производство пред СРС/, копие от граждански договор за извършване на работа чрез личен труд /л.42 – 43 от съдебно производство пред СРС/, копие от справка за здравноосигурителен статус НАП /л. 44 от съдебно производство пред СРС/, декларация за материално и гражданско състояние /л. 45 от съдебно производство пред СРС/, протокол за съдебно-почеркова експертиза № 22/2020 /л. 144 – 157 от съдебно производство/.

Съдът намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. В тази връзка настоящата инстанция определя свидетелските показания на полицейските служители Ш. и И. относно извършената проверка на подсъдимия и констатираните обстоятелства за достоверни, последователни и непротиворечащи си. Двамата свидетели, разпитани пред районния съд, успяват да възпроизведат сравнително ясен спомен по отношение на конкретния случай. Свидетелят Ш. разпознава подсъдимия като лицето, на което е извършена проверката. Полицейските служители излагат подробни показания относно деня, часа, успяват да възпроизведат спомени относно марката на лекия автомобил, както и какво точно нарушение на ЗДвП е извършил подсъдимият. Твърденията на свидетелите намират своето потвърждение и в приобщените писмени доказателства, в това число съставения АУАН и справката за извършени нарушения от страна на подсъдимия.

Въззивният съд се довери и на писмената доказателствена съвкупност, от която извлече данни за многобройни нарушения на Закона за движение по пътищата. От значение за настоящето наказателно производство относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна се явява 4 приобщеното като писмено доказателство наказателно постановление № 190291-000027 от 31.01.2019 г. и приобщената към него разписка, от която е видно кога подсъдимият е получил препис от съставения акт.

В тази връзка именно обстоятелството по получаването на процесното наказателно постановление и узнаването за него от страна на подсъдимия е едно от възраженията на защитата, с което е сезирана настоящата инстанция.

Съдът констатира, че районният съд в изготвените мотиви към постановената присъда е обсъдил наведеното от страна на защитата и пред него идентично възражение, като относно основателността му контролираната инстанция е назначила и съдебно-почеркова експертиза, която да изследва цифровия текст и положения подпис в разписката към наказателното постановление.

Настоящата инстанция се присъединява към изводите на районния съд относно това да се довери на експертното заключение на съдебнопочерковата експертиза. Съдът го намира за компетентно изготвено и обосновано.

По отношение на това въззивният съд констатира, че при изготвяне на експертното заключение вещото лице е използвало многоброен сравнителен материал, като при извършеното изследване подробно е описало съвкупността от съвпадения в общите и частни признаци между ръкописния-цифров текст и сравнителните образци, както и съвкупността от съвпадения в признаците между подписа-обект на експертизата и сравнителния материал, като експертът е коментирал и наличието на определени различия.

В проведеното съдебно заседание вещото лице е отговаряло на въпроси на защитата относно експертизата, като подробно и мотивирано е обосновало своето заключение. Същевременно експертът пред предходната инстанция е изложил аргументи за това, че начинът на изписване на една цифра зависи от това в какво състояние е било лицето, в каква позиция, докато я е изписвало, натиск при изписването, наклон. Вещото лице коментира, че установените съвпадения в графическите признаци на изписването на цифрите са устойчиви и достатъчни в качествено отношение за да стигне до извода, че изследваният цифров текст и сравнителните образци са изпълнени от едно и също лице. Въззивният съд споделя мнението на предходната инстанция, че липсата на сто процентова идентичност между положения подпис и сравнителните образци, както и между изписването на определени цифри с 5 по-ниска степен на индивидуализираност не би могло да разколебае заключението от експертизата и не би променило изводите на съда относно това, че на подсъдимия е било връчено и същият е бил запознат със съставеното му наказателно постановление.

По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведоха данни за обременено съдебно минало към датата на извършване на престъпното деяние.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба на защитата, както и на тези направени в съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

На първо място по отношение на наведеното в съдебно заседание от страна на защитата възражение за липсата на безпристрастност и независимост от страна на съдебния състав, който е разгледал делото като първа инстанция, съдът намира оплакването за неоснователно. Липсват обективни данни, а и конкретните обстоятелства не сочат, че правото на подсъдимия делото да бъде разгледано и решено от безпристрастен съд е било нарушено.

Защитата излага аргументи, че липсата на безпристрастност са се изразявали в налагането на неоснователни санкции спрямо подсъдимия и неговия защитник по реда на чл. 266, ал. 1 и чл. 271, ал. 11 от НПК. В процесуалния закон изрично е разписана процедурата, при която при несъгласие с взетото от съда решение за налагане на глоба, заинтересованата страна може да оспори тази негова преценка, първо пред него, а след това по реда и правилата на гл. XXII от НПК. Такова оспорване се констатира, че е било направено и въззивната инстанция се е произнесла по реда на гл. 22 НПК.