Решение № 129 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20248002104782 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Е. Ф. Х.-П. чрез адвокат Д. Ш. касационна жалба с вх.№ 9531 от 04.10.2024 г. срещу решение № 266 от 24.07.24 г., постановено от Окръжен съд - София по гр.дело № 849/2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която след отмяна на решение № 199 от 23.08.2023 г. по гр.д. № 398/2022 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗС касаторката е осъдена да премахне част от покривна стреха на двуетажната жилищна сграда в урегулиран поземлен имот *, кв.30 по плана на [населено място] хан, която навлиза с около 0,70 метра в съседния имот*, кв.30, както и да заплати на Е. М. разноски в размер 1117,60 лева.

Касаторката прави оплаквания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон: сградата била законно построена съобразно предходния регулационен план; строежът бил заварен спрямо действието на ЗУТ, затова бил търпим и не подлежи на премахване. Не били налице неоснователни действия или бездействия на ответницата по иска, а пречките за ползване имота на ищцата били поради изменението на ПУП от 2012 г.

Ответницата оспорва жалбата в писмен отговор, в който акцентира на изразеното от касаторката съгласие за изменение на плана, предвижданията на който се различават от завареното фактическо положение – предвидено е свързано застрояване. Посочва, че П. следва да съобрази сградата в съответствие с предвижданията на плана, а не да поддържа състояние, което препятства прилагането му.

1

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от легитимирана страна с правен интерес да обжалва неизгодно за нея решение.

С определение от № 4081 от 15.09.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос дали е налице причинна връзка между пречките за упражняване на правото на собственост от ищеца и поведението на ответника, когато тези пречки произтичат от административен акт, приет след като сградата на ответника е била законно построена?

Въззивния съд е разрешил спор по предявен от Е. В. М. срещу Е. Ф. Х.-П. иск с правно основание чл.109 ЗС. Въззивният съд приел от фактическа страна, че имотите на ищцата и ответницата са образувани след разделянето през 2012 г. на УПИ * (стар), съсобствен между ответницата и праводателите на ищцата, в който съществувала построена през 1985-1986 г. свободно стояща двуетажна жилищна сграда, собственост на ответницата. Изменението на ПРЗ е одобрено при съгласие на собствениците на УПИ * (стар). Извършена е доброволна делба между съсобствениците, при която праводателите на ищцата станали изключителни собственици на УПИ имот *, а ответницата – на новия УПИ *, в който се намира сградата, съществуваща в имота преди изменението. Същата е построена през периода 1985-1986 г.

След разделянето на стария парцел на два нови общата им граница минава по западната стена на сградата като с новия ПУП е предвидено свързано застрояване в двата нови парцела. Ищцата е собственик на урегулиран поземлен имот *, кв.30 по плана на [населено място], ответницата е собственик на съседния урегулиран поземлен имот *, кв.30. На ищцата било издадено разрешение за строеж на еднофамилна жилищна сграда, но стрехата на сградата на ответницата препятствала изграждането на постройка в свързано застрояване, съгласно предвижданията на застроителния план от 2012 г.

За да уважи негаторния иск, въззивният съд приел, че след изменението на ПРЗ от 2012 г. фактическото положение на сградата не съответствало на предвижданията на плана и издаденото в съответствие с него разрешение за строеж в имота на ищцата - западната стена на сградата на ответницата следвало да е калканна; покривната стреха не трябвало да наддава към парцела на ищцата. Това поддържано от ответницата фактическо положение съставлявало неоснователно действие, с което пречела на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост. Ответницата следвало да съобрази сградата с предвижданията на плана, изменен по нейна инициатива, и да отстрани частта от стрехата, която не отговаря на плана за свързано застрояване и препятства възможността за прилагането му.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Същият касае наличието на причинна връзка между пречките за пълноценното използване имота на ищеца и отказа на ответника да премахне сграда или част от сграда в случаите, когато след изграждането й е издаден административен акт, на който тя не е съответства – изменение на начина на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти, въвеждащо свързано застрояване при наличие на елементи от съществуващата сграда в единия парцел, съставляващи пречка за реализиране на застрояването в другия парцел.

Заповедта за изменение плана за застрояване има действие занапред. Тя определя начина на бъдещото застрояване и няма обратно действие; не се прилага за сградите, съществуващи 2 към момента на влизането й в сила; не създава задължение за собственика на съществуващата към момента на влизането й в сила сграда да я приведе в съответствие с новите предвиждания и новия начин на застрояване.

Когато изменението е допуснато при условията на чл. 234, ал.2, т.6 ЗУТ по заявено от собственика на заварената сграда съгласие, последният е обвързан от начина на застрояване в съседния имот при условията на свързано застрояване. За да бъдат осъществени изискванията на закона за извършване на свързано застрояване в незастроения имот, собственикът на съседния застроен имот трябва да окаже съдействие за премахване на пречките в съществуващата сграда, защото този начин на застрояване е определен и по негово искане. Той не е длъжен да поеме разноските за отстраняване на пречките, които следва да се поемат от собственика на новата сграда, защото интересът от отстраняване на пречките е негов.

При разрешаване на спор по предявен иск по чл. 109 ЗС съдът трябва да се убеди, че действията, които ищецът претендира да бъдат извършени от ответника, са изпълними и са в състояние ефективно да защитят правото на ищеца, без да се засягат правата на ответника.

По касационната жалба: Фактите, които касационната инстанция приема за установени, са следните: Ищцата и ответницата са собственици на два съседни парцела, създадени след разделянето на съсобствен парцел, в който е съществувала свободно стояща сграда, собственост на ответницата. След издаване през 2012 г. на заповедта за разделяне на съсобствения парцел и одобрение на изменението на плана за застрояване за създадените от него два парцела е предвидено свързано застрояване. Извършена е делба, вследствие на което праводателите на ищцата придобиват право на собственост върху незастроения УПИ *; ответницата придобива право на собственост върху УПИ *, в който през 1986 г. е построена масивна сграда. Вътрешната регулационна линия между имотите на ищцата и ответницата минава по западната стена на сградата на ответницата. През 2019 г. на ищцата е издадено разрешение за строеж за реализиране на сграда при свързано застрояване и е започнало изграждане двуетажна къща на калкан с къщата на ответница, строителството на която е преустановено след изпълнение на трета плоча и преди изграждане на покрива.

Сградата на ответницата е изградена в отклонение на одобрения проект като билото на покривната конструкция е изпълнено с посока север-юг, вместо изток-запад, както е по проект. Установено е, че стрехата на сградата на ответницата навлиза в имота на ищцата с около 70 сантиметра и съставлява пречка за изграждането на покрив на сградата на ищцата.

По тази причина ищцата е предявила негаторния иск, по който с въззивното решение ответницата е осъдена да премахне частта от покривната стреха на собствената си къща, навлизаща с около 0,70 метра в имота на ищцата.

С оглед отговора на правния въпрос, решението е неправилно. Негаторният осъдителен иск е средство за защита на правото на собственост във всички случаи, при които ответникът с поведението си е създал неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца. Правилен е изводът на въззивния съд, че след изменението на ПЗР за процесните имоти фактическото положение се различава от предвижданията на плана за свързано застрояване, тъй като покривната стреха на сградата 3 на ответницата навлиза в имота на ищцата. Правилно е прието, че ответницата се е съгласила с този начин на свързано застрояване и че премахването на стрехата следва да бъде извършено.

Процесните парцели са създадени вследствие изменение на ПРЗ по реда на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ – по съгласие на собствениците на имота, от който са образувани два нови парцела.

Когато изменението на плана за застрояване е одобрено по съгласие на собствениците на урегулираните поземлени имоти, включително и на собственика на заварената сграда, той е длъжен да осигури съдействие за реализиране на застроителния план в съседния УПИ.

Както е прието в решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на І г. о. на ВКС, фактът на попадане на стрехата на сградата, изградена на регулационната линия над имота на ищеца с 0,40 м. е достатъчно основание да се приеме че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на стрехата на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи. Това е навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му и винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това.

След одобряване на изменението на ПЗР отказът на ответницата да съдейства за застрояването имота на ищцата в съответствие с новото предвиждане на плана съставлява противоправно поведение, което е в причинна връзка с невъзможността на ищцата да застрои имота си. Това е така, защото изменението е извършено по искане и общо съгласие на съсобствениците на парцел * (стар), от който са образувани парцели * (нов) и * (нов), придобити в индивидуална собственост на всяка от страните със сключване на договора за делба. При заявяване на исканото изменение на ПЗР съгласно предложения проект, съсобствениците на парцел * (стар) са знаели, че при прокарване на вътрешната регулационна граница между новопроектираните парцели по западната стена на заварената сграда на ответницата стрехата на покрива ще навлиза в новия парцел, придобит впоследствие от праводателя на ищцата. Нито ищцата, нито нейните праводатели са се е съгласили изрично с оставането на стрехата над УПИ *. Ето защо възраженията на ответницата срещу премахването са неоснователни.

Налице е пряка причинна връзка между пречките за използване имота на ищцата и действията на ответницата – след като е заявила искане за изменение на ПЗР, предвиждащо свързано застрояване и е участвала в извършването на делбата, при която правото на собственост върху образуваните нови парцели се придобива от различни собственици, ответницата отказва да съдейства за премахване пречките за застрояване в имота на ищцата.

Нейното съгласие е необходимо за провеждане на административната процедура пред главния архитект на общината за издаване на разрешение за строеж за извършване на преустройство на покрива – чл.148, ал.1 ЗУТ.

Ответницата дължи съдействие, защото се е съгласила застрояването в съседния парцел да се осъществи свързано, което по силата на закона означава, че при строеж в имота на ищцата сградата ще се допре до съществуващата сграда на ответницата като калканните 4 стени на двете сгради следва да са без стреха или корниз и да завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива; калканната стена на заварената сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда, разполагана в съседния имот – чл.21, ал.2 ЗУТ и чл.82, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Щом е заявила искане за изменение на ПЗ в свързано застрояване, ответницата се е съгласила западната стена на сградата й да се счита за калканна стена с всички посочени по-горе характеристики.