Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 27.11.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 259/2023
Вид
Решение № 281
Подписан
27.11.2025
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Пламен Калинов Кучев, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Враца, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. Тр. Т.

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от К. Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20231400500259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 3821/12.06.2023г. и допълнителна такава, подадени от П. М. Г., ЕГН:

**********, от гр.Враца, чрез адв. Ц. М. АК-Враца, против решение № 227/21.04.2023г., постановено по гр. дело № 1289/2022г. на Районен съд Враца, в неговата цялост, с което е признато за установено по предявения от Р.

Й. С., ЕГН: ********** против него иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, че сключеният помежду им договор за продажба на наследство от 12.06.2020 година с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. рег. № 2538/15.06.2020 г., в частта, касаеща продажба на наследство, оставено от П. А. С., б.ж. на гр.Враца, е нищожен, поради накърняване на добрите нрави от страна на П. М. Г.; отменен е, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 80, том I, рег. № 1131, дело 65/22 г. на Нотариус Р. С., с район на действие Районен съд - гр.Враца; отхвърлен е предявения от него иск за делба срещу Р. Й. С. по отношение на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота ***, с площ по кадастрална карта от 1170 кв. м., а по документ за собственост - 1165 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно 1 ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал 3, парцел 4, при граници и съседи на имота:***, ***,

***,

***,

***,

***,

***, ***., както и на находящите се в имота: Сграда с кадастрален номер № ***, със застроена площ от 40 кв. м., а по документ за собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален номер №***, със застроена площ от 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, а по документ за собственост - паянтова кухня от 15 кв. м., при квоти: 7/8 ид. части за П. М. Г. и 1/8 ид. части за Р. Й. С., като неоснователен и недоказан; осъден е да заплати държавна такса в размер 80,00 лева и да заплати на Р. Й. С. сумата 850,00 лева сторени по делото съдебно - деловодни разноски.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на PC - Враца е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място са изложени обстойни доводи относно неправилност на решението на PC – Враца в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения насрещен иск. На следващо място се посочва, че съдебният състав в нарушение на материалния и процесуалния закон, е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 94, т. 4, дв. вх. рег. № 1319/22.03.2022 г. по описа на Агенция по вписванията – Враца, тъй като се е произнесъл по непредявен иск и е отменил неговата собственост, придобита чрез продажба на наследство от Г. С., равняваща се на три осми идеални части от наследството. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на PC - Враца и да постанови друго, с което като отхвърли предявения от Р. С. насрещен иск и приеме, че страните са съсобственици на процесните имоти, да допусне делба на същите при квоти 7/8 за него и 1/8 за Р. С., както и да му присъди направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Р. Й. С., чрез адв. М. Г.

АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, респективно допълнителната въззивна жалба, и счита процесното решение за допустимо, правилно и законосъобразно. Счита, че правилно решаващият съд е обсъдил доказателствата по делото, като се е съобразил и със задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК и се е произнесъл с цитираното решение. Счита също, че доводите в жалбата относно неизпълнение на съществени процесуални задължения на съда, както и неправилното приложение на материалният закон не са основателни. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, а двете въззивни жалби да остави без уважение като неоснователни, като й присъди разноски.

С определение № 516/17.10.2023г. съдът е отделил, на основание чл. 211, ал. 2, изр.2 от ГПК, предявените от Р. Й. С. против П. М. Г. главен насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност 2 на договор за продажба на наследство от 12.06.2020г., в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради накърняване на добрите нрави, и евентуално съединения с него иск за унищожаване на договора, в посочената част, поради измама с правно основание чл.29 ЗЗД , от производството по предявеният иск за делба на недвижими имоти, като е образувано отделно производство по жалбата срещу решението на РС-Враца по насрещните искове – гр.д. № 467/2023г. Със същото определение съдът е спрял производството по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по отделените насрещни искове с влязло в сила решение.

С решение № 458 от 23.07.2024г. по в.гр.д. № 467/2023г. ОС-Враца се е произнесъл по въззивната жалба срещу решението на РС-Враца по насрещните искове. С определение № 4303 от 24.09.2025г. по гр.д. № 4689/2024г. ВКС, IV г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, което определение е окончателно и не подлежи на обжалване. С определение № 552/08.10.2025г. производството по делото е възобновено, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява; в молба от 05.11.2025г., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, също за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за съдебна делба и за допускане на такава при права 7/8 – за него и 1/8 – за въззиваемата, като претендира и съдебни разноски; въззиваемата лично и чрез процесуалния си представител, поддържа изразените в отговора на въззивната жалба становища и искания.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. М. Г., ЕГН: **********, от гр.Враца против Р. Й.

С., ЕГН: **********, от гр.Враца, с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС, като в срока по чл. 131 ГПК от ответницата са предявени насрещни искове при условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на част от договор за продажба на наследство, поради накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26, 3 ал.1, предл. трето ЗЗД, респ. за унищожаване на част от този договор поради измама с правно основание чл.29 ЗЗД.

В исковата молба ищецът П. М. Г. твърди, че с ответницата Р. Й. С. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/ 16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота ***, с площ по кадастрална карта 1170 кв. м., а по документ за собственост - 1165 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 84, квартал 3, парцел 4, при граници и съседи на имота: ***, ***, 1259.1003.264, ***,

***, ***, ***, ***, ведно с находящите се в имота: Сграда с кадастрален номер № *** със застроена площ 40 кв. м., а по документ за собственост 39 кв. м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с кадастрален номер № *** със застроена площ 16 кв. м., на един етаж, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, а по документ за собственост паянтова кухня от 15 кв. м., както и на всички други подобрения в имота.

Посочва, че Р. Й. С. е собственик на 1/8 идеална част от имота по силата на дарение, обективирано в нот. акт № 139, том II, peг. № 5634, нот. дело № 313 от 24.10.2018 г. на нотариус № ***, действащ в района на PC - Враца, с който акт нейната дъщеря е дарила 1/4 от притежаваните от нея по наследство 1/2 идеални части, а той е собственик на останалите 7/8 идеални части от посочения имот, които е закупил като наследствени права от Р. С. и Г. С., което му право на собственост е констатирано с нот. акт № 80, том I, per. № 1151, нот. дело № 65 от 22.03.2022 г. на нотариус № 026, действащ в района на PC Враца. Поддържа, че предприетите от него опити за доброволно прекратяване на съсобствеността не са дали резултати, а същевременно съсобствеността не е прекратявана по друг начин, което налага извършването на съдебна делба.

Иска от съда да допусне делба на горепосочените имоти при дялове: 1/8 идеална част за Р. С. и 7/8 идеални части за него.

В срочно подаден отговор ответницата Р. Й. С. оспорва да е налице съсобственост между страните на процесния имот при посочените в исковата молба права. Посочва, че процесният имот е придобит от наследодателя й П.

А. С. - б.ж. на кв. „Кулата”, който е признат за собственик на основание давност и наследство на 10.03.1975 г. с нотариален акт № 62, т. III, нот. дело № 4

775/1975 г. на Районен съд - гр.Враца. Поддържа, че с П. С. са сключили граждански брак на 20 октомври 1975 г., поради което имотът не е семейна имуществена общност, и че след смъртта на П. С. имотът е наследен от нея и дъщеря им Г. П. С. при равни права – по 1/2 идеална част. Изтъква, че с нотариален акт № 139, т. II, нот. дело № 313/2018 г. на нотариус с per. № ***, действащ в района на РС-гр.Враца, Г. С. й е дарила 1/4 идеална част от имота, като си е запазила правото на ползване върху дарената част пожизнено и безвъзмездно, и чрез договор за продажба на наследство е продала на ищеца П. Г. правата, задълженията и фактическите положения от наследството на П.

А. С., б.ж на гр.Враца, в което наследство е включена и останалата 1/4 идеална част от имота. При това положение ищецът П. М. Г. е придобил 3/4 идеални части от процесният имот, а не 7/8 идеални части, а тя притежава 1/4 идеална част, а не 1/8 идеална част. Оспорва издаденият констативен нотариален акт № 80, том 1, нот. дело № 65/2022 г. на нотариус Р. С. с район на действие PC-гр.Враца, с който е признато правото на собственост на П. Г. в размер 7/8 идеални части от имота въз основа на сключения договор за продажба на наследство, съответно оспорва, че е възнамерявала да продаде наследството на П. С. по отношение на посочения недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК Р. Й. С. е подала насрещна искова молба, с която е поискала от съда да признае за недействителен, като противоречащ на морала и на добрите нрави, сключеният на 12.06.2020г. помежду им с ответника договор за продажба на наследство, на основание чл.26, ал.1, вр. с ал.4 от ЗЗД, в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца с произтичащите от това правни последици; да се произнесе за нищожността на договора за продажба на наследство и на основание ТР № 1/2020г. по т.д. № 1/2020г. на ВКС, ОСГТК, при наличие на друго основание за нищожност, ако тя пряко произтича от сделката и от доказателствата по делото; при условията на евентуалност, да признае за недействителен сключеният на 12.06.2020г. помежду им с ответника договор за продажба на наследство, на основание чл.29 от ЗЗД, в частта за продажба на наследството на П. А. С., б.ж. на гр.Враца, поради умишлено въвеждане в заблуждение – измама, с произтичащите от това правни последици. Иска също от съда, при уважаване на предявените насрещни искове, да отмени констативен нотариален акт № 80, т.1, peг. № 1131 нот. дело № 65/2022 на нотариус Р. С. с район на действие PCгр.Враца, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.