Решение № 13445 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13445 гр. С., 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110152953 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ж. И. И. срещу "АФ" АД, в която се твърди, че на 11.12.2021 г. между страните бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ****** за сума в размер на 500,00 лева при годишен фиксиран лихвен процент от 43,20 % и годишен процент на разходите от 45,90 %. В чл. 15, ал. 1 от договора било уговорено, че страните се съгласявали договорът за кредит да бъдат обезпечен в срок от пет дни от активиране на платежния инструмент чрез поръчителство на едно физическо лице или чрез банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за месеца. Неустойката се начислявала всеки месец на 6-то число до момента на предоставяне на обезпечението. Съгласно чл. 21, ал. 4 от договора при забава кредитополучателят дължал заплащането на разходи за действие по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден просрочие до заплащането на съответното текущо задължение, а съгласно чл. 21, ал. 5 от договора при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита той дължал и еднократна такса в размер на 120,00 лева за разходите на лице, осъществяващо административна 1 дейност по извънсъдебно събиране на вземанията. Въз основа на клаузите по чл. 25 и чл. 26 от договора кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен посредник/агент на ЗД "ЕИ" ЕАД. Кредиполучателят се присъединил към предлагана от дружеството застраховка „Живот“, поради което към задълженията му по договора за кредит била включена и сумата от 1 % от общото задължение по договора към последното число на всеки календарен месец, завишена нагоре до цяло число, по пакет „кредитна корекция“, а по пакет „Защита на картата“ – два лева месечно.

В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на процесния договор за кредит, а в условията на евентуалност – на клаузите, установяващи размерите на приложимите ГПР и ГЛП, на клаузите, регламентиращи задълженията на кредитополучателя по сключената с договора застраховка „Живот“, на клаузите, предвиждащи заплащането на разходи за събиране на просрочени задължения по кредита, както и на клаузите, установяващи задължение за заплащане на неустойки при непредоставяне на обезпечение по кредита в срок. Отправено е искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, съответно – в условията на евентуалност – на посочените клаузи от същия, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "АФ" АД за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Изложени са подробни аргументи за неоснователност на поддържаното от ищеца становище за недействителност на процесния договор, съответно - на сочените за нищожни клаузи от същия. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искови претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, I-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: 1/ сключването между Ж. И. И. и "АФ" АД на Договор за кредит „Бяла карта“ № ****** от 11.12.2021 г. за сума в размер на 500,00 лева при годишен фиксиран лихвен процент от 43,20 % и годишен процент на разходите от 45,90 %; 2/ текстовото съдържание на клаузите от процесния договор по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4, на чл. 25 и чл. 26, на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, и на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 20 от договора; 3/ предоставянето на заемната сума от заемодателя и усвояването на същата от заемополучателя.

2

По делото е представен и приет препис от процесния Договор за кредит „Бяла карта“ № ******/11.12.2021 г., видно от който кредитът е револвиращ потребителски с предоставена от страна на кредитодателя платежна карта тип „Бяла карта“ № ******, чрез която се усвоява заемната сума в размер на 500 лв. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същия задължението се заплаща на 2-ро число на всеки месец. ГПР е в размер а 45,90 %, а ГЛП – 43,20 %. В чл. 4, ал. 4 е разписан начинът на формиране на ГПР, като са взети предвид следните допускания: 1/ кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по настоящия договор; 2/ пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след актИ.ция на предоставения му платежен инструмент; 3/ лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. От текста на чл. 15 се установява, че кредитополучателят е длъжен да предостави обезпечение в срок от 5 дни от датата на активирането на платежния инструмент, като възможните са банкова гаранция с бенефициер кредитодателя за сумата от 762,15 лв. със срок на валидност 2 години от датата на сключване на процесния договор или едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на определени условия за възраст, трудов договор и минимални доходи и да не е член на домакинството на кредитополучателя. От съдържанието на чл. 20 от договора за кредит става ясно, че в случай че кредитополучателят не успее да осигури обезпечение от възможните, му бИ. начислена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото му задължение за всеки месец. Неустойката се начислява всеки месец до момента на предоставяне на обезпечение. Допълнително се установява от Раздел ХI на процесния договор, че кредитополучателят е обвързан от застраховка, която е незадължителна, допълнителна по кредита, доброволна услуга, като с подписването на договора кредитополучателят изрично заявява, че е избрал да сключи договор за застраховка за някой от пакетите „Кредитна протекция“ или „Защита на картата“. В чл. 26, ал. 2 от договора се установява, че кредитополучателят дължи на застрахователно дружество "ЕЖ" ЕАД по пакет „Кредитна протекция“ 1 % от общото задължение по договора към последно число на всеки календарен месец, завишена нагоре до цяло число, или по пакет „Защита на картата“ – 2 лв. месечно. Видно е, че застрахователната премия се дължи заедно с основното задължение по договора за кредит.

По делото е приобщен рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта „Бяла карта“, представляващо Приложение № 1 към договора за кредит „Бяла карта“ № ****** от 11.12.2021 г., с подписването на който кредитополучателят декларира, че е получил карта № ******.

Приобщена е декларация-съгласие за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване като застраховано лице по застраховка „Живот“ на клиентите на "АФ" ООД, съгласно Групов договор № ACCESS-004/2020, видно от 3 която ищецът се съгласява да бъде застрахован при условията на този групов договор за рискова застраховка „Живот“. Застрахователната премия е уговорено да се удържа ежемесечно автоматично от баланса по картата.

Представен и приет е Стандартен европейски формуляр, с който се потвърждава размера на заемната сума – 500 лв. и че договорът се сключва за неопределен срок, като срокът на валидност на кредитната карта е 2 години, посочени са размерите на ГПР и ГЛП по кредита, както и условията за обезпечаване на кредита.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предмет на делото са предявени в условията на евентуално съединяване искове за прогласяване нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“ № ****** от 11.12.2021 г., сключен между Ж. И. И. и "АФ" АД, с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД (поради неравноправност, нарушаване и заобикаляне на императивни правни норми и противоречие с добрите нрави), както и в условията на евентуалност, в случай че главните искове бъдат отхвърлени искове с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4, на чл. 25 и чл. 26, на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, и на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 20 от процесния договор за кредит, установяващи съответно размерите на приложимите ГПР и ГЛП, на задълженията по сключената застраховка „Живот“, на разходите за събиране на просрочени задължения по кредита и на задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита в срок, са нищожни поради неравноправност, нарушаване и заобикаляне на императивни правни норми и противоречие с добрите нрави.

Във връзка с основателността на предявените искове за прогласяване на нищожност на процесния договор или на клаузи от него ищецът следва да докаже сключването на процесния договор със съдържание, идентично с описаното в исковата молба относно клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4, на чл. 25 и чл. 26, на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, и на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 20 от същия; наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на сключения между страните договор за кредит, съответно на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4, на чл. 25 и чл. 26, на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, и на чл.

15, ал. 1, вр. чл. 20 от същия, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния Договор за кредит „Бяла карта“ № ****** от 11.12.2021 г., съответно – валидно възникване на задължения в тежест на ищеца по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 4, на чл. 25 и чл. 26, на чл. 21, ал. 4 и ал. 5, и на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 20 от сключения между страните процесен договор за кредит; всички факти, на които основава своите искания или възражения.

4

При запознаване със съдържанието на представения като писмено доказателство Договор за кредит „Бяла карта“ № ****** от 11.12.2021 г., съдът установи, че същият е сключен между небанкова финансова институция и физическо лице. Съгласно § 13, т.

1 ДР на ЗЗП всяко физическо лице, което е страна по договор по този закон и действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, е потребител, а кредиторът се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. Поради това договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. От представените по делото доказателства не се установи предоставената от "АФ" АД сума да е използвана за свързани с професионална или търговска дейност на кредитополучателя, при което следва да се приеме, че отпуснатата във формата на кредит сума е използвана за цели, извън професионалната и търговската, съответно процесният договор представлява договор за потребителски кредит. При този извод следва да се уточни, че същият трябва да бъде съобразен с правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143-147б ЗЗД, както и със забраната за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и константната практика на ВКС, предпоставките за определяне на една договорна клауза като неравноправна са следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за неравноправна не са лимитативно изброени в нормата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП.