Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19588 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4548/2026
Вид
Определение № 19588
Подписан
27.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19588 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110104548 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от А. Д. Н. против „Софийска вода“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради факта, че титуляр на партидата е друго лице. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, като в случая са изложени такива, че сумата е претендирана от ищцата извънсъдебно от ответника. Представя и доказателства в тази насока. Твърдението за отправена извънсъдебна претенция за заплащане на сумата обосновава правен интерес от предявяване на иска. Въпросът дали ищцата е реалният потребител и дали дължи сумата е въпрос по съществото на спора.

Страните са представили писмени доказателства, които като допустими, относими и необходими следва да бъдат приети по делото.

С оглед направеното от ответника признание на иска, искането на ищеца да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190 ГПК да представи процесните фактури и извлечение от сметките следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Освен това с отговора на исковата молба ответникът представя процесните фактури.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване на ответника да представи по реда на чл. 190 ГПК представи процесните фактури и справка за сбора 1 на процесната сума.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 14.07.2026 г. от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от ответника с отговора на исковата молба признание на иска, да посочи най-късно в първото по делото съдебно заседание дали прави искане за постановяване на решение при признание на иска, в който случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случай, че ищецът не заяви, че желае постановяване на решение при признание на иска или изрично заяви, че не желае постановяване на решение при признание на иска, съдът се произнася със съдебно решение по общия ред след провеждане на съдебно дирене и събиране на доказателства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 817,52 евро главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода от 08.12.2022 г. до 10.01.2023 г. и 276,43 евро - лихва за периода от 08.01.2023 г. до 09.01.2026 г., начислени по партида с клиентски № *********, с адрес на потребление: гр. ***.

Ищцата А. Д. Н. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. ***. Счита, че не дължи заплащането й поради факта, че не е в облигационни отношения с ответника, както и поради погасяването на сумата поради изтекъл давностен срок.

Сочи, че вземанията се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 ЗЗД, доколкото представялват задължения за периодични плащания. Развива подробни съображения за института на давността. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта, че ищцата не е титуляр на процесната партида, респ. сочи, че не се претендира сумата за заплащане от нея. В условията на евентуалност, ако искът бъде приет за допустим, сочи, че признава , ал. същия. Сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, изрично признава ГПК и разноските следва да останат в тежест на ищцовата страна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не сочат доказателства за установяване на разпределените в тежест на всяка от тях факти.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите: 1/ че между ищеца и ответното 2 дружество не е съществувало валидно облигационно отношение в процесния период, по силата на което ищецът да е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника; 2/ че не са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, поради което задълженията са погасени поради изтекъл давностен срок.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3