Решение № 17418 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17418 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110126734 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Я. Л. М. и Ю. М. с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на топлофикационното дружество, в качеството им на наследници на Т. П., при квоти по ½ от следните суми: 1854,46, главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********************, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 450,08 лева, мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 10.04.2024г. , както и сумата от 27,87 лева, представляваща главница за дялове разпределение за периода 01.03.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане сумата от 7,87 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.05.2021г. до 10.04.2024г. и цена за услуга дялово разпределение, както и начислена лихва за забава.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с наследодателя на ответниците Т. П., ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената доставената топлинна енрегия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на 1 чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като наследодателят на ответниците притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците Я. Л. М. и Ю. М. поддържа, че в погашение на процесните задължения в полза на ищцовото дружество е заплатена сумата в размер на 2686,44 лева, като в подкрепа на поддържаните твърдения е представен препис от фискален бон.

Със становище вх. № 162693/09.05.2025 г. топлофикационното дружество признава извършеното плащане, като поддържа, че непогасено остава възнаграждението за юрисконсулт.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между страните, че процесният имот е съсобствен на ответниците. Не се спори, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците се явяват клиент на ответното дружество и като такъв между тях е възникнало договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми отговарящи на размерите на предявените искове.

Напротив установява се, че след образуването на производството е постъпило плащане на претендираните суми, като са погасени всички дължими суми.

2

В тази връзка е постъпила и молба от ищеца, с която признава направените плащания и сочи, че всички претендирани суми са погасени.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото задължение, което се признава от ищеца.

При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.

По отношение разноските.

При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени ищецът има право на разноски, тъй като ответниците са станали повод за завеждане на производството.

Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското възнаграждение.

Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата на фактическа и правна сложност до делото, и като се вземе предвид, че процесуален представител на ищеца не се е явил в съдебно заседание то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева, дължимо поравно от ответниците.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасени в хода на производството, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, срещу Я. Л. М., гражданин на Република Полша, личен № ***************, с адрес: ************* и Ю.

М., гражданин на Република Полша, личен № **********, с адрес: гр.

************, с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на топлофикационното дружество, в качеството им на наследници на Т. П., при квоти по ½ от следните суми: 1854,46 лева, главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ***************, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 450,08 лева, мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 10.04.2024г. , както и сумата от 27,87 лева, представляваща главница за дялове разпределение за периода 01.03.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане сумата от 7,87 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.05.2021г. до 10.04.2024г..

3

ОСЪЖДА Я. Л. М., гражданин на Република Полша, личен № ***************, с адрес: ************* д а заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” 23Б, сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството.

ОСЪЖДА Ю. М., гражданин на Република Полша, личен № **********, с адрес: гр. ************ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

“Ястребец” 23Б, сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Директ“ ЕООД, ЕИК 121125435.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4