Решение № 1353 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330201373 по описа за 2026 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-6207-000743 / 07.01.2026 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Труд, с което на Х. П. С., ЕГН ***, от ***, за нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 2, буква А от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (двеста) и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДП).

С жалбата си чрез процесуалния си представител адвокат Т. П. А. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат В. П. В. от Х.

П. С. се иска отмяна на Наказателното постановление с доводи за материална незаконосъобразнос; претендират се разноски по договор за правна защита и съдействие с представен списък.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Районно управление - Труд – редовно призована, не се явява, не изпраща представител. С Молба - становище, представена с писмото за изпращане на административнонаказателната преписка, се взема отношение по същество да бъде отхвърлена Жалбата като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет; не се претендират разноски.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

През деня на 25.12.2025 година с товарния си автомобил „Ситроен Ц 3“ с рег. № *** Х. С., която живее в ***, отива на гости на ***. При връщането си надвечер се движи по Републикански път ІІІ-606 (Пирдоп - Розино) Копривщица - Стрелча - Кръстевич - Красново - Беловица - Любен - Неделево - Голям чардак - Малък чардак - Строево - (Труд - Пловдив), когато към 17:50 часа на км 81+600, заради мократа настилка, губи управление, отклонява се надясно и се блъска в растителността извън пътя. Без наранявания, но уплашена от инцидента, Х. С. телефонира на мъжа на майка си, П.Р.Ч.в, който пристига от работното си място в град Пловдив и след като разбира, че жалбоподателката е добре и няма нужда от медицинска намеса, я отвежда в дома й в ***.

През това време Оперативно-дежурната част на Районно управление Труд се получават множество сигнали от граждани за самокатастрофирал автомобил и на мястото на инцидента е изпратен дежурен автопатрул с екип от полицаи Й. П. П. и Й.Г.Г..

По регистрационния номер и чрез справки от оперативния дежурен в РУ на МВР - Труд е установена собствеността на автомобила, както и че същият не се издирва във връзка с някакво неправомерно действие и Х. С. е уведомена по телефона да се върне на местопроизшествието, което тя прави около 21:00 часа, доведена от приятеля си с автомобил.

Там са й съставени акт за са установяване на административно нарушение по чл. 20 от ЗДП и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3559004 / 25.12.2025 година за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква А от ЗДП, връчени й срещу подпис, а по-късно същия ден от Х. С. са снети писмени обяснения за случилото се и е съставен и предявен срещу подпис Протокол за ПТП № 2025-1024-51477-1 / 25.12.2025 година.

Сутринта на 26.12.2025 година П.Ч.в и Х. С. вдигат катастрофиралия ситроен с пътна помощ.

В основа на Акт серия GA № 3559004 / 25.12.2025 година е издадено процесното Наказателно постановление № 25-6207-000743 / 07.01.2026 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция 2 свидетели Й. П. П. и П.Р.Ч.в, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – представените в съдебно заседание е приложените по административнонаказателната преписка.

От правна страна:

По фактически установеното се изяснява по безспорен начин, че на инкриминираната дата при управление на лек автомобил Ситроен Ц 3“ с рег.

№ *** Х. С. причинява пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.

30 от Допълнителните разпоредби на ЗДП: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало… повреда на…, пътно съоръжение,… други материални щети“, като жалбоподателката в качеството си на водачът с поведението си е допринесла за настъпването му, т. е. е участник в произшествието, съгласно § 6, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗДП.

Само че за това нейно поведение с оглед настъпилите последици не може да й се вмени в отговорност нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, буква А от ЗДП.

Съгласно визирания текст за водача на пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие, възниква задължение да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи само, когато при произшествието са пострадали хора. Пострадали от пътния инцидент, обаче, няма, а са настъпили единствено материални щети и в случая за Х. С. възниква единствено задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, но не и задължение да уведомява органите на МВР.

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл.

143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл. 78 от ГПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е Районно управление - Труд и от чийто Началник-група е наложено административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита, като с оглед невисоката фактическа и правна сложност делото, протекло в две съдебни заседания, и обема на оказаната правна помощ настоящият състав намира, че сумата следва да се определи в минимално предвиденото по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.072004 година за възнаграждения за адвокатска работа, а именно – в размер на 400,00 лева.

Съгласно правилата на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата за присъденото адвокатско възнаграждение трябва да бъде посочена и в тази валута.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 63в и чл.

63д от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав РЕШИ:

3

Отменя Наказателно постановление № 25-6207-000743 / 07.01.2026 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Труд, с което на Х. П. С., ЕГН ***, от ***, за нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 2, буква А от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 102,26 евро (двеста) и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на Х. П. С., ЕГН ***, сумата от 204,52 евро (равностойност на 40, 00 лева) за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4