Определение № 195 от 24.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

А.ина Й. Лазарова

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600227 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Предмет на проверката е определение Рег.№ 158/15.05.2026 г. по ЧНД 138/26 г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 30/25 г. на НСлС.

Срещу определението е депозиран протест от прокурор в първоинстанционната прокуратура /ОП София/, с искане да бъде отменено.

Досъдебното производство е било образувано /като ДП 1/17 г. на ОСлО ОП Добрич/ и по него са се разследвали обстоятелства във връзка със смъртта на лицето И. А. Е., починал на 14.09.2016 г. в ОАИЛ на МБАЛ в гр.Добрич. С постановление от 09.02.2026 г. прокурор при окръжната прокуратура в гр.София е приел, че лекуващите починалото лице медици не са осъществили изпълнителното деяние на чл.123, ал.1 от НК, и е прекратил наказателното производство, като се е позовал на чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В проверяваното определение първостепенният съд не е възприел становището на обвинението, което е счел за необосновано, и е отправил критики към доказателствения анализ, в т.ч. относно експертните изводи и игнорирането на определени доказателствени източници. Делото е върнато за продължаване на разследването без да са формулирани конкретни указания по приложението на закона.

1

В частния въззивен протест се твърди, че определението на съда е незаконосъобразно, и се поддържа становището, че от събраните доказателства не може да се направи заключение, че настъпването на смъртта на И. Е. е в причинно-следствена връзка с действия, респ. бездействия на лекарите.

Срещу частния протест е било подадено възражение от един от наследниците на починалия, но доколкото редът по чл.243, ал.ал.7 и 8 от НПК е специален, и не препраща към правилата по Глава двадесет и втора НПК, същото е неотносимо в настоящото производство и по него не се дължи отговор.

В процедурата по чл.243, ал.ал.4 и 7 от НПК се извършва проверка дали разследването е обективно, всестранно и пълно, респ. се дължи отговор на въпросите изчерпани ли са доказателствените възможности и кореспондира ли анализът на доказателствената съвкупност, обективиран в прекратителното постановление, с наличния доказателствен материал.

Прегледът на доказателствените източници в досъдебното производство разкрива правилност на изложената в предметното прокурорско постановление фактическа обстановка, възприета и от съда в проверяваното определение, като относимите факти накратко са:

На 13.09.2016 г. от ранните часове И. Е. имал болестни симптоми, и след обаждане от близки, в 08:38 часа на домашния му адрес бил посетен от екип на спешна помощ. Прегледът извършила фелдшер В.М., за което изготвила необходимия фиш. Вписаната в него анамнеза била за повръщане и задух, състояние на корема – мек, с перисталтика, нормално кръвно налягане, измерена температура 39 градуса. Свидетелката М. поставила диагноза остра вирусна инфекция, съответно приложила деган и аналгин. Екипът напуснал адреса в 08:55 часа.

Веднага след това, извикан от близките, на адреса пристигнал и личният лекар д-р Т. Б.. Той отчел общото състояние на пациента като тежко, включващо хипотония, корем мек, но болезнен при натиск, респираторно подвижен, увеличен пикочен мехур. По повод последното пациентът съобщил, че не е уринирал повече от 24 часа. Докторът преценил, че се налага катетеризация в неговия кабинет, и И. Е. бил откаран там, но манипулацията била неуспешна. В 09:45 часа д-р Б. издал амбулаторен лист и насочил 2 пациента за спешен консулт с уролог.

И. Е. бил приет в спешното отделение на МБАЛ Добрич в 10:30 часа, прегледан от дежурния лекар ординатор д-р Ю.С., и консултиран от дежурния специализант в отделението по урология д-р С.Х., който поставил катетър, назначил кръвни изследвания и консулт с хирург, последното продиктувано от констатирани - положителен Блумберг, корем с твърда консистенция, без уринна задръжка. Пациентът бил прегледан и от д-р В.Ж.Г. ординатор във вътрешно отделение, която също поискала консулт с хирург поради съмнение за остър хирургичен корем. Междувременно излезли резултатите от извършените множество изследвания, вкл. образно, чието разчитане от д-р Д.Б. сочело субилеус.

Проведената консултация с хирурга д-р Г.М., за резултатите от която във фиша било вписано: корем – мек, респираторно подвижен, с палпаторна болезненост, перисталтика – леко отслабена, отхвърлила необходимостта от спешна операция, и И. Е. бил приет във вътрешното отделение от д-р Ж.. Но състоянието му се влошавало, и към 15:40 часа тя извикала д-р С. Ч., ординатор в хирургично отделение, да го види. При прегледа той установил болезнен корем и назначил скенер на коремни органи. Изследването извършил и разчел д-р В.Д., който отново посочил субилеус.

В 17:35 часа продължаващото влошаване наложило привеждане на болния в ОАИЛ за реанимационни мероприятия, които не дали резултат, а към 19:30 часа била констатирана разгърната картина на перитонит. Наложилата се операция по спешност извършил екип с оператор д-р Ч., асистент д-р М. и анестезиолог д-р М.. Въпреки последвалата медицинска грижа, пациентът починал на 14.09.2016 г. в 15:00 часа. Близките отказали аутопсия.

За да се подпомогне доказателствения анализ на така установените факти, с оглед необходимостта от специални знания в областта на медицината, в хода на разследването са били назначени няколко експертизи, които не съдържат непреодолими противоречия в своите изводи, не са непълни и неясни, както и няма причина да се твърди, че съществува някакво основателно съмнение в тяхната правилност. Доколкото не е била извършена аутопсия, по наличните доказателствени източници, включващи и пълната медицинска документация, в частност касателно находките при операцията, причината за смъртта е била посочена като най-вероятен остър панкреатит, 3 довел до тотален перитонит и разпространение на възпалителния процес с развитие на полиорганна недостатъчност. Изведено е било, също така безпротиворечиво, че с постъпването първо в спешно отделение, и приемането после във вътрешно отделение, са започнати своевременни диагностично-лечебни мероприятия, извършени са прегледи, консултации, назначени и извършени са необходимите клинико-лабораторни изследвания, пациентът е настанен в ОАИЛ и подготвен за оперативна интервенция в спешен порядък, каквато е извършена същия ден, при което вещите лица не констатират забавяне в предприемането на оперативната интервенция.

Макар че е записал в своето определение, че споделя в цялост становището на експертите за своевременност на предприетите мерки и извършените действия от страна на здравните работници за овладяване на състоянието на пострадалия по съответните клинични пътеки, съставът на първоинстанционния съд очевидно е счел, че разследването все още не е всестранно и пълно, след като е посочил, че е останало неизяснено по делото коя е била водещата диагноза – остър хирургичен корем, или остра бъбречна недостатъчност, и как е следвало да процедира консултиращият хирург д-р М., предвид изразеното мнение от другите лекари, прегледали пациента преди него, относно наличието на остър хирургичен корем, и в кое отделение е следвало да бъде приет И. Е. – в хирургично, или във вътрешно.

Въззивният състав счита, че така маркираните въпроси не са останали неизяснени, и имат своя отговор в заключенията на съдебните медици.

По експертен път е установено, че макар оперативната находка да свидетелства за напреднал възпалителен процес с давност най-малко два дни, е възможно това състояние да протече атипично, както в случая, без изявена симптоматика, индикираща наличие на остър хирургичен корем. Дадено е заключение, че както при прегледа от екипа на спешна медицинска помощ, така и при прегледа от общопрактикуващия лекар, не са били налице обективни данни от физикалния преглед, за състояние, представляващо остър хирургичен корем. Поради това и болният е бил насочен от личния си лекар за спешен консулт с уролог, какъвто именно е бил извършен след постъпването в спешно отделение. Установено е също, че първото образно изследване, съобразено при приема на пациента в друго отделение, сочат субилеус – частична чревна непроходимост, която представлява тежко състояние, 4 изискващо наблюдение и лечение, така че настаняването му във вътрешно отделение е било съответно на проявената клинична картина и резултатите от всички изследвания до този момент.

В кое отделение ще бъде приет един пациент, принципно не е от толкова решаващо значение, ако той остане под постоянна медицинска грижа и състоянието му се проследява непрестанно от различни специалисти, така че при необходимост да бъде взето съответното решение, както именно е протекла грижата в настоящия случай. За да не бъде приет в хирургично отделение, безспорно е бил от значение консулта с хирурга д-р М., проведен в неуточнен час по обяд, според който тогава той не е установил перитонеално дразнене, респ. необходимост от оперативна намеса.

Според първоинстанционния съд разследването е следвало да установи какъв е статистическият вариант за летален изход на пострадалия, ако оперативната интервенция е била извършена часове по-рано, каквото произволно прогнозиране, дори и да се наеме някой специалист да го извърши, по мнението на настоящия съдебен състав, не би могло да послужи като основание за изясняване на обективната истина по несъмнен начин.

И. Е. е починал от болестно състояние, принципно преодолимо единствено по оперативен път, и същественият въпрос по делото е бил, дали някое/някои от медицинските лица, възприели, проследили и оценявали изявените при конкретния пациент симптоми, оплакванията му и резултатите от неговите изследвания, не е проявил немарливост при изпълнение на лекарските си задължения, и с това да е станал причина за последвалата смърт.

Според състава на въззивния съд, разследването до тук, макар проведено обективно, всестранно и пълно, не е установило убедителни доказателства в подкрепа на положителен отговор по горния въпрос, и същевременно доказателствените средства са изчерпани.

Както са посочили експертите, поставянето на правилна диагноза найчесто е процес, който изисква технологично време, през което данните, получени от пациента, се съпоставят с резултатите от прегледите, консултите, проведените параклинични и образни изследвания, като често този процес трае дни. В настоящия случай, времето от потърсената медицинска помощ, до поставянето на правилната диагноза /станало по време на операцията/, е било 5 в рамките на часове. При това през тези часове състоянието е проследявано постоянно, в условията на болнично заведение, с осъществени в максимален обем диагностично-лечебни дейности. Невъзможността правилната диагноза да бъде поставена в по-ранен момент е била обусловена от завоалираната клинична картина при конкретния пациент, с първоначална изява на симптоми, които принципно се отнасят по-убедително към отделителната система, докато коремните болки в началото са били неуточнени. Атипичното протичане на възпалителния процес обективно е забавило процеса на достигане до правилната диагноза, като дори разчитането на компютърната томография на коремни органи, назначена при прегледа в 15:40 часа, все още е сочело само субилеус. Независимо от последното, с разгръщане на клиничната картина в корелация с останалите клинико-лабораторни изследвания, болният е бил преведен в ОАИЛ и подготвен за оперативно лечение в спешен порядък.

Въз основа на всички доказателства се налага безспорният извод, че действията на медицинските лица, ангажирани с лечението на И. Е. на 13.09.2016 г., не могат да бъдат разглеждани като относими към възможен престъпен състав по чл.123 от НК.

Макар и задължени с правния извод за наличието/липсата на пряка причинно следствена връзка, с оглед конкретиката и произтичащата от нея специфика по делото, разследващият орган и съдът не могат да градят решаващите съображения без експертното мнение по съдебномедицинските експертизи. Последните трябва да дават убедителен отговор на въпроса дали смъртта е настъпила в резултат на нарушения на професионални правила във връзка с медицинското обслужване, респ. лечение на починалия. А обобщението на всички експертни заключения в случая налага извод, че поради атипичното клинично протичане на макар и съществувалия още преди приема в болничното заведение тежък възпалителен процес в коремната кухина, и в частност липсата на по-ранна изява на характерните симптоми за т.нар. остър хирургичен корем, не може да се обсъжда забавяне в поставянето на диагнозата и несвоевременно извършване на оперативната интервенция, след като в рамките на първия ден от хоспитализацията е извършена операция по спешност.