Определение № 134 от 02.04.2026, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Търговище, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. П.А

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500082 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 524 вр. с чл. 523, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. М. И. с ЕГН **********, чрез адв.

Н. С., ТАК, против Определение № 1712/ 23.12.2025 г., постановено по ч .гр .д. № 1632/2025 г. на Районен съд – Търговище .

С обжалваното определение съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. М. И. против „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна-длъжник и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез Областен управител-Търговище в качеството му на взискател по ИД № 93/2025г. на СИС при РС-Търговище, за спиране по реда на чл. 524 ГПК въвода във владение на недвижим имот: МОНОЛИТЕН ГАРАЖ № 2 с идентификатор № *** по кадастралната карта на град Търговище, с площ от 15.12 кв.м., насрочен по изп. дело № ИД № 93/2025г. по описа на ДСИ при РС-Търговище.

Считайки определението за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят моли отмяната му и уважаване на искането му за спиране на въвода по ИД 93/2025 г.

В жалбата са изложени доводи за несъгласие с извода на районния съд, че един бъдещ иск за собствеността на процесния имот би бил несъстоятелен, без да е ясно какво РСТ е вложил в понятието „несъстоятелен 1 иск“ – дали приема, че един такъв иск би бил недопустим или пък неоснователен. На второ място – съдът бил излязъл извън дадените му от закона правомощия, впускайки се в подробно изследване на основателността на бъдещия иск за собственост. По този въпрос съдебната практика е категорична, че предметът и целта на това производство не е да се установи дали е налице нечие застрашено право, има ли нужда от обезпечение и как да се ограничи правната сфера на ответника, за да се запази възможността да бъде изпълнено едно бъдещо съдебно решение, с което се уважава предявения иск. В производството по чл. 524 ГПК предмет на делото е за изпълнителната сила на постановено и влязло в сила решение, с което е присъден недвижим имот – разпростира ли се тя и върху третото лице, намерено във владение на присъдения недвижим имот. Третото лице, молител по чл. 524 ГПК, може да предяви иск само ако изпълнителната сила на влязлото в сила решение не го обвързва, поради което именно в това се заключава и произнасянето на съда по молбата - ще се предостави ли възможност за иск на третото лице, когато то не е обвързано от силата на пресъдено нещо и съответно не е адресат на изпълнителната сила на съдебното решение. Въз основа на тези принципни постановки частният жалбоподател, счита че в случая са налице основанията по чл. 524 вр. с чл. 523, ал. 2 от ГПК – той е трето лице по смисъла на сочените разпоредби, необвързано от СПН на изпълняваното решение, заявява самостоятелни права върху имота - разполага с писмен документ, удостоверяващ датата, от която е започнало владението му върху имота; в атакувания отказ за спиране съдът неправилно се е базирал единствено върху предположения за евентуалната основателност на бъдещия иск; предприетите изпълнителни действия по отношение на процесния имот могат да увредят сериозно интересите на молителя, преди спорът за собствеността да приключи с влязъл в сила съдебен акт.

В срока и по реда на чл. 275 ГПК е постъпил писмен отговор от Областния управител на област Търговище – кредитор по ИД № 93/2025 г. на ДСИ-Търговище, за неоснователност на жалбата, обуславящо оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. В писменото становище са изложени съображения за законосъобразност на извода на съда, че липсва основание за спиране на въвода във владение на легитимния собственик на имота в лицето на Държавата, тъй като третото лице (жалбоподателят) няма как да стане 2 собственик по силата на претендираното от него владение по давност – не е представил легитимни документи за собственост, издадени по надлежния ред, а черпи права единствено от собственото си противоправно поведение.

Обсъждайки доказателствената сила (формална и материална) на представения от третото лице частен писмен документ за предаване владение върху имота от страна на неговите родители; установеното от писмените доказателства, че въпросният имот (монолитен гараж) е станал държавна собственост, въз основа на конфискация на ½ ид.ч.от него по силата на влязла присъда с наложена конфискация, а останалата ½ - по силата на съдебно решение за конфискация по ЗОПДИППД, и двата акта влезли в сила; позовавайки се на факти, установяващи, че твърденията на третото лице за незнание на водените срещу родителите му права, не кореспондират с представеното решение № 53/08.12.2009 г. на ОС-Търговище, водено не само срещу физическите лица М. И.А. и М. О.А. и третото лице (техен син) и против СД „Алабаш-Алиев, И. и сие“, поради което третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо, ответникът по жалбата счита, че първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно, като съдът „не се е произнесъл свръхпетитум, както неоснователно се твърди в частната жалба“. В обжалваното определение коректно е приложена и нормативната уредба, че по отношение на имотите – частна държавна собственост, съгл. чл. 7, ал. 3 от Закона за държавната собственост е въведен мораториум, който спира давността върху общински и държавни имоти частна собственост; съобразено е решението на Конституционния съд и периодите, в които е текла давност върху такива имоти, недостатъчна в случая за придобиване на имота по давност от третото лице.

Жалбата е редовна и допустима.

За да се произнесе по същество, съдът взе предвид:

Образуваното пред РСТ производство по ч.гр.д. № 1632/25 г. е по реда на чл. 524 от ГПК, инициирано по молба вх. № 8941/23.09.26г. на Т. М. И. от гр.Т., в качеството му на трето лице в хипотезата на чл. 523, ал. 2 от ГПК, с искане за спиране на въвода във владение на недв.имот, предмет на принудително изпълнение по ИД № 93/2025г. на ДСИ при РСТ, образувано на 28.03.2025 г. по молба на кредитора/взискател Държавата, представлявана от МРРБ, чрез Областен управител на обл.Търговище срещу длъжника „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр.Варна, въз основа на издаден в полза на взискателя 3 изпълнителен лист № 219 от 04.12.2024 г. по гр.д. № 16/2021г. на РСТ, с влязло в сила решение по което „КТМ ЕКС“ ЕООД е осъдено да предаде владението върху описания недв.имот на Държавата.

В молбата си твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. ,Аксаков" № 7, а именно: МОНОЛИТЕН ГАРАЖ № 2 с идентификатор N2 *** по кадастралната карта на град

Търговище, с площ от 15.12 кв.м., подарен му в началото на 2008г. от родителите му - М. И. А. и М. О. А., заедно с жилище - апартамент, находящ се на същия адрес в гр.Т. В деня на предаване на владението на имотите дори били съставени приемо-предавателни протоколи, но „Поради ред причини сделките по двете дарения така и не били обективирани в нотариална форма“. От момента, в който родителите му заявили, че му подаряват гореописания гараж (януари или февруари 2008г.) до момента включително, без прекъсвания, той държи и ползва имота като негов собственик. В сградата, в която е апартамента му, има и друг гараж, който обаче не е самостоятелен обект (а е към жилището, каквито са таванското и избеното помещение). Вече 17 г. живее и ползва апартамента и двата си гаража на ул.”А”№ 7 с ясното съзнание, че е техен собственик, демонстрирано винаги и пред всички съседи, роднини, познати и непознати. Родителите му винаги били заявявали пред него, че единствената причина, която възпрепятства нотариалното прехвърляне на собствеността, са големите парични задължения, които първият от тях има към държавата и общината, т.к. нормативната уредба не позволявала лице със задължения към държавата и общините да извършва разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС-та. Твърди още, че „преди няколко дни“ (молбата е от 23.09.2025 г.) узнал от родителите си, че са криели от него факти по отношение собствеността на дарените имоти: преди повече от 14-15 г. срещу тях са се водили дела за отнемане на имуществото им в полза на държавата по ЗОПДИППД, както и че поради непогасени задължения на баща му, дружеството „КТМ ЕКС” ЕООД е придобило чрез ЧСИ собствеността на гаража. Не им повярвал, но при справка в СИС при РСТ установил, че гаражът му действително е предмет на изпълнително производство. Факт е обаче, че през последните 16-17 години, той единствен упражнява фактическата власт върху имота като негов собственик, поради което счита, че е придобил собствеността по давност, на осн.чл. 79 от ЗС, като му предстои да води съдебни спорове срещу взискателя и длъжника по ИД № 4

93/2025г. по описа на ДСИ при PCТ за собствеността на този гараж.

Ответната по молбата страна „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр. Варна-длъжник по ИД, в писмено становище счита молбата за основателна.

МРРБ, действащо чрез Областен управител-Търговище, в качеството си на взискател по ИД № 93/2025г. на СИС при РС-Търговище, счита молбата за неоснователна, като излага обстойни съображения в писмена молба.

Видно от приложеното в оригинал ИД № 93/2025 г. на СИС при РСТ, на насрочения за 18.09.2025 г. (след отложен, по молба на длъжника „КТМ ЕКС“ ЕООД, първи въвод, насрочен за 27.06.2025 г.) изпълнителните действия на ДСИ по извършване на въвода са обективирани в Протокол за въвод от 18.09.2026 г., когато в 13.30 ч., при посещение на имота, в присъствие на описаните в Протокола представители на взискателя, в отсъствие на длъжника (редовно уведомен) е констатирано, че „в недвижимия имот е открито трето лице, което заявява, че има права върху имота, които изключват правата на взискателя“. В протокола ДСИ е удостоверил, че в апартамента на ул. Аксаков 7, ет.2, ап. 9 е открито лицето Т. М. И. (същият адрес е посочен по предоставената лична карта), което, заедно с пълномощник адв. С. е заявило, че е собственик на процесния гараж, предмет на изпълнение, представяйки копие от Приемо-предавателен протокол от 18.01.2008 г. и удостоверение за постоянен адрес (л.35,36 от ИД). Т. И. е заявил, че е собственик на гаража, поради изтичане на 10 г. давност, откакто е започнал да упражнява фактическата власт, с начало 18.01.2008 г., поради което ДСИ на осн.чл. 523, ал. 2 от ГПК е дал на третото лице 3-дневен срок и е отложил въвода за 25.09.2025 г. (последващо отложен, с разпореждане на ДСИ от 24.09.2025 г., на осн. чл. 532, ал. 2 от ГПК, предвид депозираната от третото лице молба за спиране)

С молба вх. № 2839/23.09.2025 г.(л. 40) до ДСИ, третото лице е представило депозираната с вх. № 8941/23.09.2026г. пред РСТ молба по чл.

524 от ГПК, т.е. в указания срок, поради което същата е редовна и допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество ЧЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 7 от ТР от 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС „по своята правна същност, производството по чл. 524 от ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск – спирането на принудителното изпълнение 5 обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка. То има привременен характер, тъй като действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, тъй като целта му е да съхрани статуквото, предвид претендираното от третото лице право върху имота“.

Изхождайки от тази теоретична постановка и характера на производството по чл. 524 от ГПК е очевидно, че преценката на РС, съответно на въззивния съд, е обусловена от отговора на два въпроса: по допустимостта и относно вероятната основателност на бъдещия иск. Един бъдещ иск, установяващ претендираните от третото лице самостоятелни права, е процесуално допустим. Третото лице в случая не е обвързано от рамките на СПН на решението, предмет на принудително изпълнение.

Доколко обаче заявените самостоятелни права върху имота – придобито по давност владение върху имота, с начална дата 18.01.2008 г., с позоваване на представения пред ДСИ и по делото Приемо-предавателен протокол от 18.01.2008 г. са вероятно основателни е обусловено от една страна от представените от третото лице доказателства и позоваване на тези, които евентуално би ангажирало в бъдещо исково производство, а от друга – от представените писмени доказателства, в удостоверяване характеристиките на имота, респ. каква собственост е той, изводимо от тези доказателства, респ. възможността за приложение института на придобивна давност върху процесния имот.