Решение № 1906 от 30.05.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1906

Плевен, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА канд № 20257170600362 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Я., [ЕГН], гр. Плевен, община Плевен, [улица], вх. В, ет. 4. ап. 8, на длъжност Зам. кмет на община Плевен срещу решение № 148/25.02.2025г., постановено по НАХД № 2261/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

В жалбата се посочва, че издаденото Наказателно постановление № 3011-93#4/12.11.2024г. на Председателя на Сметната палата на РБ е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо на материалните и процесуални разпоредби, както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се сочи единствено, че е утвърдена Методика и с това е допуснато нарушение, без да е ясно кое е изпълнителното деяние, а именно защо посочените в наказателното постановление записи в Методиката, налагат извода за административно нарушение.

Счита се, че е недопустимо Методиката за комплексна оценка да се преценява от позицията на общите познания и публично достъпна информация, с които може да борави всеки, който не притежава специални знания.

Навежда доводи, че при посочване на методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, отделните правила, които следва да осъществи съответният възложител са: първо - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; второ - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите: трето - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване: четвърто - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими. се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Счита, че няма никакво съмнение, че нарушението на кое да е от тези четири правила за поведение, съставлява самостоятелно административно нарушение, като е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП не предполага извод, че ако един възложител извърши няколко различни нарушения, от категорията на тези. посочени в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3, б. "а" или т. 3, б. "б. " от ЗОП, то това следва да бъде субсумирано като някакво общо или единно нарушение на материалния закон.

Посочва, че административно-наказващият орган твърди, че е констатирано нарушение на правилата, предвидени в чл. 70. ал. 7. т. I. т. 2 и т. 3. буква „б" от ЗОП, т.е. че са осъществени четири отделни административни нарушения, като за тези четири нарушения обаче, е наложено едно единствено административно наказание - глоба в размер на 5 000 лв. Счита, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съобразно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като това императивно изискване на закона не е спазено, което само по себе си е достатъчно основание наказателно постановление, да бъде отменено. Посочва, че допуснатото нарушение не позволява най-малко да се прецени за кое от четирите твърдени административни нарушения е наложено въпросното наказание, като отговорът на този въпрос не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, което би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесиите такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнато лице. Счита, че в този смисъл са без значение индициите. че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за кое от административните нарушения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Посочва, че правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Счита, че възложителят ясно и еднозначно е посочил в какво следва да съдържа техническото предложение по отношение на Подпоказател - Организация на работата ( П1), като възложителят е предвидил, единствено, отстраняване на участници, които са представили техническо предложение, което не е разработено съгласно техническите спецификации и предварително обявените условия на възложителя. Намира, че ако в работната програма липсва някои от изброените по-горе елементи и/или същите не са свързани с предмета на поръчката.

Счита извода на съда за неправилен относно наказателно отговорното лице и деянието, което се счита, че е противоправно осъществено. Навежда доводи, че е недопустимо по тълкувателен път, по правилата на формалната логика или по някакъв друг начин, да се извлича разбирането на административно-наказващия орган относно това, което той е счел за фактически извършено административно нарушение, тъй като ясни и точни, а не общи и неопределени, следва да са и възприетите от наказващия орган факти и обстоятелства, които според него съставляват конкретно осъществено противоправно поведение. Посочва, че осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на конкретно лице, без съмнение засяга в твърде съществена степен неговите права и правно защитими интереси. Счита, че разбирането за радикално засягане на правната сфера на отделно лице при налагане на административно наказание, несъмнено налага както фактите и обстоятелствата, които се твърди да са проявени или пък ненастъпили, така и самото административно нарушение да бъдат изчерпателно, ясно и точно описани. Посочва, че това гарантира не само възможността за ефективна защита от страна на лицето, което е обвинено в извършването на противоправно деяние, но и дава възможност на съда да осъществи правораздавателен контрол относно властническото волеизявление, с което административно наказателната отговорност е осъществена Счита, че в наказателното постановление са описани множество деяния, всяко от което самостоятелно осъществява състав на отделно нарушение на правилата, установени в чл. 70. аз. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП. Навежда доводи, че според правната норма на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Намира, че за всяко отделно административно нарушение се налага отделно административно наказание - това е безусловното изискване на закона, което в случая не е спазено. Посочва, че в процедурата по процесната обществена поръчка, касаторът е извършил няколко отделни административни нарушения, като е наложено едно единствено административно наказание, като нито от акта за установяване на административно нарушение, нито от Наказателното постановление, не става ясно какво конкретно административно нарушение е прието, че е извършено от страна на касатора. Твърди, че в акта и в постановлението, липсва ясно, еднозначно и конкретно твърдение и описание на административното нарушение, което се счита, че съм извършил.

Счита, че налагането на едно наказание за две отделни нарушения, прави неясна волята на АНО, за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на наказаното лице и му е наложено административното наказание, което неминуемо води до ограничаване правото на защита на лицето и представлява съществено процесуално нарушение изискващо отмяната на издаденото НП.

Намира, че съдът не е извършил анализ и преценка на събраните по делото доказателства, не е изложил собствени мотиви, повторил е изводите на АНО, описани в наказателното постановление, като не е извел собствени доказателствени, фактически и правни изводи относно релевантните за констатираното от администрагивнонаказващия орган нарушение предмет на административнонаказателното обвинение, обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, както и приложението на закона.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението и наказателното постановление.

Ответникът Председателят на Сметната палата на Република България, в качеството му на административнонаказващ орган, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ю. Б. е подал отговор на касационната жалба, в която счита, че решението е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Посочва, че подробно в АУАН № ЗОП 93/05.08.2024 г, както и в издаденото НП № ЗОП - 93#4/12.11.2024 административно наказващият орган изключително подробно, последователно и детайлно е разгледал всички проявни форми на извършеното нарушение, като е аргументирал в детайли своите изводи и ги е обвързал със съответните правни разпоредби. Намира, че правилно въззивният съд е приел, че нарушителят е извършил нарушението с факта, че е одобрил обявлението, с което от своя страна утвърждава Методиката с посочените в нея нарушения. Посочва се, че никъде в издаденото НП не се твърди, че Методиката за комплексна оценка трябва „да се преценява от позицията на общите познания и публично достъпна информация, с която може да борави всеки, които не притежава специални знания“. Намира, че това е превратно тълкуване на изложеното, и за да бъде защитена тази грешна теза, жалбоподателят се позовава на доста странно тълкуване на разпоредбата на член 70, ал. 7, т. 3, б. „а“ и б. „б“, като законодателят императивно е разпоредил, че възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; а при качествените показатели, които са количествено неопределими, да се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка, Намира, че дори и да се приеме обаче, че в цитираните разпоредби се съдържат състави на множество административни нарушения, то възражението отново би било неоснователно, тъй като в обстоятелствената част на НП АНО е описал детайлно кой елемент от методиката на коя разпоредба противоречи, което е в противовес на твърдението на защитата, че било накърнено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере в какво точно е обвинен. Счита, че ако се приеме тезата за наличието на различни нарушения, то би бил нарушен чл. 18 от ЗАНН, доколкото би се оказало, че жалбоподателят е наказан за едно нарушение, а не за всички, включени в НП, като последното не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо на собствено основание до отмяната на НП, тъй като по никакъв начин не засяга негативно правната сфера на нарушителя, а тъкмо обратното - на същия бива спестено налагането на повече от едно наказание. Счита, че по отношение твърдението, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. „б“ от ЗОП била изменена през 2023 г. (след извършване на нарушението), съдът намира за необходимо да посочи, че разпоредбата е единствено допълнена в края си със следното: като не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията, което не я отличава смислово от предходната редакция, приложима към датата на извършване на нарушението.