Акт от 06.07.2020, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 06.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично заседание на 11 юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 417 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на „Ханибал агро“ ЕООД, със седалище: с. Пиргово, община Иваново, област Русе против Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП) за Кампания 2017 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2017 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2017 г., отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със Заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Заповедта се обжалва в частта й по т. I, с която заявени от жалбоподателя за подпомагане парцели/или части от тях/ в землището на с.

Пиргово, община Иваново, област Русе, са определени като площи, извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, а именно това са парцел с идентификатор 56397-202-6-1 със заявена площ от 2,18 ха, от които определени като недопустими 2,18 ха; парцел с идентификатор 56397-202-7-1 със заявена площ от 1,91 ха, от които определени като недопустими 1,84 ха и парцел с идентификатор 56397-923-13-1 със заявена площ от 0,73 ха, от които определени като недопустими 0,71 ха.

В жалбата се съдържа оплакване за нищожност на заповедта в оспорената част, като постановена от некомпетентен орган в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Прави се искане да се прогласи нищожността на заповедта в оспорената й част.

Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът в производството – Министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител, в представен по делото писмен отговор (л. л. 18 – 22 от делото), в съдебно заседание в хода по същество на делото и в представената по делото писмена защита, изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По фактите

Жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин с УРН 662021, като за Кампания 2017 г. е подал Заявление за подпомагане с вх.

№: 18476090/21.03.2017 по схеми и мерки за подпомагане, декларирайки съответна площ (л. л. 182 – 195 от делото).

Със Заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. Министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.), е наредил одобряването на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017 г. (л. л. 7 – 9 от преписката). В раздел IV от нея е дал възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 05.01.2018 г. включително да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой.

Жалбоподателят е подал възражение на 03.01.2018 г. против одобрения проект на специализирания слой с описани общо три парцела - с идентификатор 56397-202-6-1 със заявена площ от 2,18 ха, от които определени като недопустими 2,18 ха; парцел с идентификатор 56397-202-7-1 със заявена площ от 1,91 ха, от които определени като недопустими 1,84 ха и парцел с идентификатор 56397-923-13-1 със заявена площ от 0,73 ха, от които определени като недопустими 0,71 ха (л. 10 от преписката).

С обжалваната Заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., на основание чл.25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал.4 от Наредба № 105/2006 г., Министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ (л. л. 3 и 4 от преписката).

Налице са данни, че е било обезпечено правото на жалбоподателя на участие в производството по изготвяне и утвърждаване на специализирания слой за Кампания 2017 г. Разпоредбите на Наредба № 105 от 2006 г. специално регламентират начините и формите на участие на заинтересованите лица в производството. Съгласно правната норма на чл. 16б от Наредба № 105/2006 г., след приключване на обновяването по някой от изрично уредените способи по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 одобрява със заповед проекта на специализирания слой, която се публикува на интернет страницата на министерството с поясняване на възможността за запознаване и подаване на възражения (л. л. 48 – 56 от делото).

Актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП за Кампания 2017 г. е извършена вкл. чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване „допустим слой“, съгласно Заповед № РД 09-614 от 04.08.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите, като на интернет страницата на Министерството е бил публикуван и Индикативен график за извършване на теренни проверки за област Русе (л. л. 57 – 78 от делото).

По делото е представен Протокол от специализирана теренна проверка на място № RSE-05-MG-13723 от 24.10.2017 г. за извършена проверка на 01.10.2017 г. в землището на с. Пиргово, община Иваново, област Русе, ЕКАТТЕ 56397 (л. л. 24 – 41 от делото). В протокола в графата „Метод“ по отношение на физическите блокове, в които се намират процесните парцели, предмет на оспорване, е записано, че теренната проверка е извършена чрез GPS и визуален /за 56397-923/, а в графата „Причини за недопустимост“ е посочено, че към момента на проверката във ФБл няма над 70 % живи растения, както и че площта е неизползваема/пустееща земя, като в предходната графа са описани конкретно имената на файловете с направените по време на проверката снимки на терена. Снимките са представени по делото в разпечатан вид (л. л. 42 - 46 от делото).

С оглед направено от жалбоподателя доказателствено искане, съдът е допуснал две съдебни експертизи - съдебно-техническа експертиза (л. л. 179 - 181) и съдебно-агрономическа (л. л. 156 – 162 от делото).

В настоящото производство жалбоподателят навежда единствено доводи за нищожност на заповедта в оспорената й част, като счита същата за постановена от некомпетентен орган, както и при допуснати съществени процесуални нарушения, конкретно се твърди, че направените теренни проверки се явяват непълни, необстойни и не биха могли да бъдат критерий за това дали конкретно заявените от „Ханибал агро“ ЕООД площи попадат в специализирания слой или не. Отделно от това навежда довод и за противоречие на заповедта в оспорената й част с материалноправни разпоредби, като счита, че в случая заявените парцели са отговаряли на основанията за допустимост, посочени в чл. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. /отм./.

По правото

Според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Жалбата е подадена от лице, разполагащо с правен интерес, чието възражение срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017 г. не е уважено, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (вж. указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г.), като на основание чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Поради изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Според правната доктрина незаконосъобразността на административните актове има две проявни форми - нищожност и унищожаемост.

Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност.

Ето защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал. 5 от АПК).

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но само тогава, когато нарушенията са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.

Предвид горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.

2. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление.

3. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.

4. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.

5. Превратното упражняване на власт е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Относно компетентността на органа-издател на частично оспорения акт

Според чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби.

СИЗП и данните, включени в нея, са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6.

В чл.

33а, ал. 1 от ЗПЗП, в относимата към процесната заповед редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2 от 17.02.2015 г. /отм./.