Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 881 от 09.11.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
1528/2026
Подписан
09.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. гр. Хасково, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20265640101528 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Хасково , ж.к. „******“ бл.**, вх.*, ет.*, ап..** чрез адвокат Д.П. от Адвокатска колегия Хасково, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "***********" №*, ет. *, ап. * против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец“, ул.“*********************“ № ****, представлявано от З.С.Р. и А.М. – управители, за прогласяване на Договор за паричен заем № ********** от 05.09.2025 г., сключен с ,,ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ********* и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 05.09.2025 г., за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожността на споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 05.09.2025 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2025 г. между ищцата Д. М. М. и ,,ВИВУС.БГ ЕООД е сключен Договор за паричен заем №

**********/05.09.2025г., който бил бланкетен и изначално изготвен, без ищцата да е имала възможността да влияе на неговото съдържание при наличието на ОУ към него. По силата на сключения договор ищцата получила заемна сума в размер на 511,29 евро, при годишен лихвен процент - 40,97 % и ГПР - 49,70 %. Страните са договорили, че заемателят ще погаси 1 кредита на 1 /една/ месечна вноска, като общо дължимата сума по кредита била 528,82 евро.

На същата дата между ищцата и ответното дружество било сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 05.09.2025 г. към договор за кредит № **********/05.09.2025г., съгласно което ищцата следвало да заплати на ответника възнаграждение за бързо разглеждане на кредита в размер на 105,48 евро, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и възнаграждение за бързо разглеждане на кредита било в размер на 634 евро.

Сочи се, че ищцата изцяло била усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК не дължала изпълнение на вземанията за договорна лихва и възнаграждение за бързо разглеждане, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка. Излага подробни съображения за недействителност на договора за потребителски кредит.

На първо място, намира процесният договор за нищожен, поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на кредитора с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на месечния лихвен процент и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл.19, чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, а именно разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за бързо разглеждане договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. По силата на чл. 22 във вр. с чл.

21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за 2 потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора като кредиторът, вписвайки ГПР от 49,70 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК- нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на Договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР се формира по нормативно установен алгоритъм и изразява всички разходи по кредита като процент от общия размер на предоставения кредит. Вземането за възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане по правната си природа е печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва е вид разход по кредита и като такъв, съобразно повелителните изисквания на чл. 19, ал. 1 ЗПК, следва да бъде включена в размера на ГПР. Невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 40,99 %, без в него да е включено възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане, от договора има за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 49.70 %. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая т.нар. „допълнителни услуги“, за които е уговорено възнаграждение в прекомерен размер спрямо сумата на предоставения заем, не попадат в приложното поле на цитираната норма. Срещу тези такси (възнаграждения) не се дължи никакво поведение от страна на кредитора - сумите се дължат за предоставени възможности на потребителя да управлява кредита, като би могьл да променя условията на погасителния си план, както и за ускорено разглеждане на искането му. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора (арг.чл.l0а, ал.2 и ал.4 3ПК).

Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата - увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на 3

Република България. Добавено към уговореното възнаграждение по договора (а и само по себе си), възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено води до многократно превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожноспа на уговорката за плащане на това възнаграждение (чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК законодателят е приел за нищожни клаузи от договор за потребителски кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона. Освен това, в процесния договор, кредиторът бил посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,70 %, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.

10, ал.1 ЗПК). Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват.

Посочен е лихвен процент по заема, който е годишен, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл.10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на ГПР други разходи освен договорната лихва. От друга страна, за да се изчисли правилно действително прилагания в правоотношението размер на ГПР, кредиторът е спедвало да включи в обхвата му и допълнителната печалба скритата под формата на възнаграждение за допъпнителна услуга за бързо разглеждане, лихва. Съгласно чл. 21 3ПК, уговорката, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на закона, има за юридическа последица нищожност на клаузата. Поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК в договора да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните в договора лихва и ГПР са недействителни уговорки.

Съгласно чл. 22 ЗПК, уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна сделка. Неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване 4 на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето (чл.

22 ЗПК).

Освен това, договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на месец.

Неприложима била нормата на чл. 26, ал. 4 от З3Д, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.

Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи Договор за паричен заем № ********** от 05.09.2025 г., сключен с ,,ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК: ********* и споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 05.09.2025 г. за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност - да прогласите нищожността на споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 05.09.2025 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Не оспорва, че на 05.09.2025 г. между „ВИВУС.БГ" EOOД, като Кредитодател и Д. М. М., като Кредитополучател е сключен Договор за кредит № **********/05.09.2025Г. С подписването на процесния договор, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 1000 лева /511,29 евро/, представляваща главница по кредита, при следните условия –срок на договора 30 дни, падежна дата - 05.10.2025 г., начислената по кредита договорна лихва - 33,69 лева / 17,23 евро, общ размер на кредита, който Кредитополучателят - 1033,69 лева / 528,52 евро. На основание т. 4 от приложимите Общи условия („ОУ") страните са сключили и Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 05.09.2025 г., с което било уговорено заплащане на такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 206,31 лева / 105,48 евро.