Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 289 от 17.05.2022, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 156/2022
Вид
Определение № 289
Подписан
17.05.2022
В сила
24.11.2022
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Габрово, 17.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20224200500156 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М.Д. против определение № 6 от 03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 12/22 г. по описа на РС – Трявна, с което се оставя без уважение искането на ищца за освобождаване от държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът неправилно преценил представената от него декларация и събраните служебно доказателства. Твърди, че не получава доходи и не притежава недвижими имоти. Навежда подробни оплаквания. Възразява, че има вече освобождаване от ОС – Габрово, което не е отменено и което е на съд с повисш ранг, и незачитането му причинява на жалбоподателя огромни вреди.

Моли, да се отмени обжалваното определение и да бъде освободен от държавна такса.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С искова молба, с вх. № 1214/23.04.2020 при ГбОС, М.Д. е с предявил съединени искове против Детелин И. В., на осн. чл. 45 от ЗЗД, въз основа на която е образувано гр. д. № 20/20 г. по описа на съда. С исковата молба е направил особено искане - за освобождаване на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК от държавна такса и е приложил декларация.

С определение № 508/26.06.2020 г. ГбОС е освободил ищеца от държавна такси по гр. д. № 20/20 г. и е разменил книжата по делото. В постъпилия отговор, ответникът е изразил становище, че не е налице основание за освобождаване на ищеца от държавна такса, тъй като от справки в СВ се установявало, че върху имоти, собственост на ищеца имало наложени възбрани, т.е. той притежава недвижими имоти, вписан е като управител на поне 15 търговски дружества и е поискал съдът да извърши служебни справки 1 и да отмени определението си освобождаване от държавна такса. Взел е и становище по същество на предявения иск.

В проведеното открито съдебно заседание по делото на 08.10.2020 г. прид ГбОС не е даден ход, тъй като съдът е приел, че с оглед декларираното от ищеца с молбата му за освобождаване от държавна такса и установеното от представените справки, а именно, че същият участва в множество търговски дружества, притежава недвижими имоти, води дела във връзка с недвижими имоти притежавани от него и семейството му, се налага служебно извършване на справки и събиране на доказателства, респ. евентуално произнасяне на съда по реда на чл. 235 от ГПК, дали да бъде оттеглено определението за освобождаване от държавна такса.

С молба с вх. № 260511812.10.2020 г. ищецът Д. е намалил цените на предявените от него искова, поради което с определение № 260070 от 14.10.2020 г., постановено по гр. д. № 20/20 по описа на Габровския окръжен съд, делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Севлиево.

Пред Севлиевския районен съд, по образуваното гр. д. № 181/21 г., служебно са събрани справки за притежаваните от ищеца и съпругата му недвижими имоти, МПС-та, доходите им, както и за наличието на банкови сметки притежавани от същите, с цел установяване на действителното имуществено състояние на същия, тъй като съдът е приел, че производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК е охранително и на осн. чл. 533 ГПК съдът проверява служебно дали са налице законовите предпоставки на осн. чл. 253 ГПК за оттегляне на определението за освобождаване от държавна такса, като се е позовал на определение № 173 от 16.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 866/2015 г. От събраните справки безспорно се установява, че ищецът притежава недвижим имот в гр. С., недвижим имот в с. Р. и земя в с. Ч., осигурителният му доход е 1 000 лв. месечно, а на съпругата му е 325 лв. за периода от 01.11.2020 до 30.11.2021 г., притежава и 1 бр. МПС, както и има банкови сметки в две банки.

След отводи на съдиите в РС- Севлиево, с определение № 21 от 18.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 22/22 г. на ГбОС, делото на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, е изпратено за разглеждане от РС- Трявна, където е образувано гр. д. № 12/22 г.

За да постанови обжалваното определение, Тревненският районен съд е приел, че няма окончателно определение на съда за освобождаване на ищецо от държавна такса, като е взел предвид развилото се производство до настоящия момент. Приел е, че първоначалното освобождаване от държавни такси по делото е извършено при предявени искове в значително по – големи размери. Освен това са постъпили допълнителни документи и доказателства, съдържащи информация за имотното състояние на ищеца, от които не може да се направи обоснован извод, че лицето не притежава средства да заплати дължимите такси по делото. Взел е предвид, че искането за освобождаване от такси следва да се уважи, само след като съдът се увери, че страната добросъвестно упражнява правото си на защита на свои лични и имуществени права. Приел е, че искането на ищеца за освобождаване от заплащането на държавна такса върху актуалната към настоящия момент цена на предявените искове следва да се остави без уважение.

2

Настоящият състав на съда намира обжалваното определение за правилно, с оглед приетото, че за ищеца не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК. От събраните доказателства по делото се установява, че същият е декларирал, че притежава единствено имущество в с. Р., който бил възбранен, не притежава друго недвижимо имущество, както и не притежава МПС, не получава заплата, не притежава дялово участие в търговски дружества, като получава пенсия в размер на 187 лв. Декларирал е, че е женен и не посочва доходи на съпругата си. От допълнителните справки извършени от съда се установява по безспорен начин, че ищецът притежава апартамент в гр. С., недвижим имот в с. Р. и земя в с. Ч., осигурителният му доход е 1 000 лв. месечно, а на съпругата му е 325 лв. за периода от 01.11.2020 до 30.11.2021 г., притежава и 1 бр. МПС, както и има банкови сметки в две банки, а от справка в Търговския регистър се установява, че същият е вписан като едноличен търговец, вписан е като управител или в управителни органи на поне 10 търговски дружества, което кореспондира с осигурителната информацията от НАП и подадената данъчна декларация от молителя. От изложеното следва, че за лицето не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като не може да се приеме, че същият не притежава достатъчно средства за заплащане на държавната такса по предявените от него искове, с оглед и намаленият им размер. Правилно първоинстанционният съд, като е анализирал процесуалното поведение на ищеца е приел, че същото е недобросъвестно. От гореизложеното е видно, че декларираното от него е в пряко противоречие със събраните доказателства за имущественото му състояние.

По отношение на възражението в жалбата, че съдът неправилно се е произнесъл при постановен от Окръжния съд акт за освобождаването му от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, настоящият състав на съда намира същото за неоснователно. Към момента на произнасяне на РС- Трявна предявените първоначални искове от ищеца са значително намалени и правилно съдът е извършил нова преценка на обстоятелствата за освобождаване от държавна такса, доколкото ОС не се е произнесъл по реда на чл. 253 от ГПК поради намаляване на цената на исковете, а РС няма правомощие да измени постановеното определение от ОС, доколкото това правомощие е дадено, според процесуалния закон, само на съда, който го е постановил. Като е взел предвид релевантните към делото доказателства, във връзка с направеното искане от ищеца, правилно съдът е отхвърли искането му за освобождаване от държавна такса и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6 от 03.02.2022 г., постановено по гр. д.

№ 12/22 г. по описа на РС – Трявна, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния 3 касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4