Определение № 866 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. София, 24.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Николай Марков Касационно търговско дело № 20228002902269 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. Д. срещу решение №133 от 02.06.2022 г. по в.гр.д.№173/2022 г. на ОС Сливен. С обжалваното решение е потвърдено решение №152 от 07.03.2022 г. по гр.д.№2268/2021 г. на РС Сливен, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 8400 лв. до размера от 25 000 лв., част от претенция от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на телесни увреждания при настъпилото на 13.10.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за изхода на делото. 2. За критериите при 1 определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване. Навеждат се доводи, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Установил е, че в резултат на деликта – ПТП, на ищеца са причинени една средна телесна повреда /трайно затрудняване движенията на десния горен крайник/ и няколко леки телесни повреди, изразяващи се в в контузии на различни части на тялото – на глава с охлузване на кожата на челото, на гръден кош без видими увреждания по кожа или костни структури и на десен крак – подбедрица без видими увреждания. Посочил е, че това е причинило на ищеца значителни болки и ограничения на движенията на дясната ръка и болки в останалите контузени области, като продължителността и постепенното отзвучаване на болките в областта на дясната ръка /китката/ е траела около 3 месеца, един месец ищецът е бил с гипсова имобилизация, един месец с лонгета, след което в продължение на 2 около месец-месец и половина е бил на рехабилитация на дясната ръка /физиотерапевтични и ЛФК процедури амбулаторно и в стационарни условия/. Установил е, че ищецът е отказал оперативна намеса относно счупването на лъчевата кост на дясната ръка и наместването на ръка на костните фрагменти не е било достатъчно точно, както и че през времето на обездвижването на ръката, ищецът имал нужда от помощ при обличане, хранене, поддържане на личната хигиена. Изложил е съображения, че понастоящем е установена видима костна деформация в областта на и над гривнената става с леко изразен оток на меките тъкани, като костната неравност не е болезнена при натиск; движенията в гривнената става са ограничени и движенията на дясната ръка не са възстановени в пълен обем, като е малко вероятно пълното им възстановяване; ограничението е в свиването надолу на китката, но това не ограничава в значителна степен основната функция на ръката, а води до дискомфорт, като пръстите на ръката работят ефективно и без проблем, захватът и на двете ръце е еднакъв, сетивността и движението на пръстите са в пълен обем; няма пречка ищецът да упражнява трудовата си дейност – бране на билки и отглеждане на зеленчуци. Съобразявайки всички тези обстоятелства, както: факта, че от останалите увреждания /контузии/, ищецът е възстановен в пълна степен; емоционалния и психически стрес у ищеца; неговата възраст /51-годишен към момента на увреждането/ и значително по-трудното му възстановяване в тази възраст, с оглед чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – първоначални силни болки в областта на дясната ръка, постепенно отзвучаващи в един по-продължителен период от около 3 месеца; болките в областта на ребрата и главата, които са отзвучали за един сравнително кратък период, въззивният съд е намерил, че справедливият паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, възлиза на сумата от 12 000 лв. Във връзка с доводите на ищеца относно установените от законодателя лимити на застрахователно обезщетение е посочил, че тези лимити нямат самостоятелно значение при прилагане на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, а са обективен белег за икономическите условия, които условия следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението. Счел е, че те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно 3 събитие, т.е. те са само индиция за икономическите условия, но не и самостоятелен критерий при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди - нормативно определеното ниво на застрахователното покритие не е свързано с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определя лимита на отговорността на застрахователя за срока на действие застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития и размерът му варира с оглед броя на увредените лица. По отношение направеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат е изложил съображения, че същото е основателно. Позовал се е на заключенията на КСМАТЕ и АТЕ, изслушани пред районния съд и е направил категоричен извод, че ищецът не е бил в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, а при поставен колан не биха се получили уврежданията на ищеца в областта на главата и дясната ръка /вещите лица са категорични, че счупването на лъчевата кост на дясната ръка не може да се получи при поставен колан/, както и уврежданията на лявата половина на гръдния кош и дясната подбедрица. В този смисъл съдът е приел, че ищецът със своето поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесъл за увреждането, респективно, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, който е в размер на 50%, но предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя при липса на жалба от другата страна /чл.271, ал.1, из. Второ от ГПК/, дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се намали с процента, приет от първоинстанционния съд 30%.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, въпросите на касатора са обусловили правната воля на съда, но посочените въпроси са решени изцяло в съответствие с практиката на ВКС /наличието на която изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства /вкл. приетата медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на 4 назначените по делото експертизи/ и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т. II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Също така е видно, че в решението се съдържа подробен анализ на приетите доказателства, с оглед установяване на фактите, относими към твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат, като съдът е кредитирал заключенията на назначените по делото експертизи и е достигнал до собствени изводи въз основа на всички събрани по реда на ГПК доказателства по делото, след отговор на направените от страните възражения. Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата 5 спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.