Решение № 1180 от 12.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503673 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 5033 от 18.08.20г., постановено по гр.д.

№10444/2019г. Софийски градски съд, ГК, I ГО, 19-ти с-в, е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П. К. А. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.06.2019г. , като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на П. К. А. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от 1 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.

Постъпила е в срок въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ч р е з Софийска градска прокуратура срещу решението в осъдителната му част.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени е завишен, необоснован и несъобразен с критерия на чл.52 от ЗЗД и със задължителната съдебна практика, вкл. и с ППВС №4/1968г.

Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение по реда на чл.5 от ЗОДОВ, доколкото 1 ищцата неплащайки дължимите лизингови вноски е дала повод за образуване и водене срещу нея на процесните наказателни производства.

Моли съда, за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, при условията на евентуалност, моли присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Въззиваемата страна П.А. не представя писмен отговор по жалбата.

Постъпила е в срок въззивна жалба от П . А . срещу решението в отхвърлителната му част.

Жалбоподателката поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е крайно занижен и несправедлив. Твърди се, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон - разп. на чл.52 от ЗЗД, като не са спазени критериите за справедливост на присъденото обезщетение и то не съответства на реално претърпените от жалбоподателката вреди. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно и законосъобразно събраните гласни доказателства.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 50 000лв.

Въззиваемата страна –

ПРОКУРАТУРАТА

БЪЛГАРИЯ не представя писмен отговор. на

РЕПУБЛИКА

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1 , т.3, предл. първо от ЗОДОВ от П. К. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди от воденото срещу ищцата незаконосъобразно наказателно производство.

В исковата молба ищцата твърди, че органи на ответника са образували и водили срещу нея незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило 7 години, като с тези си действия са й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения в личен план, уронване на доброто име в обществото, влошаване на общото здравословно състояние, в т.ч. получаване на мозъчен инфаркт.

Твърди също, че е изживяла силно психическо напрежение и вътрешен дискомфорт и стрес, поради факта, че срещу нея са били образувани три досъдебни производства, по едно от които е било повдигнато обвинение, като цялото наказателно производство, вкл. и с досъдебната му фаза е 2 продължило около 7 години, през което време ищцата е била регулярно призовавана за разпити, била й е наложена мярка за неотклонение

„подписка“, което се е отразило крайно негативно както на психическото й равновесие и е довело до депресия, така и на общото й здравословно състояние.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника.

Ищцата претендира и сумата от 1 600лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатен в наказателното производство адвокатски хонорар за един адвокат.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е недоказан по размер, тъй като не са доказани претърпените вреди.

Твърди че, наказателното производство е приключило в разумен срок за периода от 26.01.2018г., датата, на която е привлечена като обвиняема, до постановяване на оправдателната присъда.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата преживени заболявания и и воденото срещу нея наказателно производство. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

Оспорва обстоятелството, твърдяно от ищцата, че същата е заплатила адвокатски хонорар в наказателното производство в размер на 1600лв.

Прави, на осн. чл.5 от ЗОДОВ, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, от страна, на която е имало неизпълнение по лизингов договор, вкл. и чрез незаконосъобразно задържане на вещта, видно от мотивите на оправдателната присъда и решението, с което е потвърдена същата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от 3 фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а от събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства се установява, че с обвинителен акт и постановление за привличане на обвиняем от 26.01.2018г. по ДП.№15261/2016г. на ищцата е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 206, ал.1, предл. първо от НК. На ищцата е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ за периода от 20.02.2016г. до постановяване на оправдателната присъда.

С присъда от 14.11.2018г. по НОХД № 5234/2018г., по описа на СРС, НО, 97-и с-в, ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 предл. първо от НК. Оправдателната присъдата е протестирана от ПРОКУРАТУРАТА.

С решение № 547 от 14.06.2019г. по ВНОХД № 2318/2019г. по описа на СГС, НК, V-и въззивен състав оправдателната присъда е потвърдена и и е влязла в сила та 14. 06.2019г.

По делото са представени писмени доказателства, медицинска документация; съдът ги кредитира изцяло. съставляващи

По делото е разпитана една свидетелка: Е. Д. Д., дъщеря на ищцата.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.

По делото е допусната и приета като неоспорена от страните СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира като компетентно дадено.

Съгл. същото ищцата страда от редица заболявания, които са точно и конкретно диагностицирани и изброени от СМЕ. Тези заболявания са от общ характер, възрастово обусловени, и категорично не са свързани с воденото наказателно производство. СМЕ дава заключение, че претърпеният през 2015г. мозъчен инсулт от ищцата също не може да се свърже категорично с със стресовите събития от воденото наказателно дело.

Доказателства пред настоящата инстанция не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал.

4

1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледани по същество: въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБКИКА

БЪЛГАРИЯ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА , а въззивната жалба на П. К. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди с правно осн. чл.2, ал.1 , т.3, предл. първо е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ д ържавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 3 000 лв.

Предвид постановяването на оправдателната присъда, с която окончателно е приключило воденото срещу ищцата наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника 5 срещу нея относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение “подписка” и обвинение в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.

Оправдателната присъда, постановена от първоинстанционния съд е била протестирана. Макар и неподдържан пред въззивния съд, протестът не е бил оттеглен.