Определение № 29599 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29599 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Н. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №

20251110140397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на „...“ ЕАД за изменение на Решение № 9908/26.05.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта относно присъдените разноски. Молителят излага доводи, че е предявил насрещен осъдителен иск за връщане на главницата, който е бил уважен, но съдът не е присъдил разноски в негова полза. Твърди се, че практиката на СЕС, целяща да не се възпрепятстват потребителите да упражняват правата си, е неотносима в случая с предявен насрещен иск за главницата. В противен случай кредиторът би бил неоснователно препятстван да предявява по съдебен ред вземането си. Моли да му бъдат присъдени разноските съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – К. Н. В., не е представила отговор в законоустановения срок, въпреки че й е дадена такава възможност.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 9908/26.05.2026 г. съдът е уважил предявения от ищеца главен иск и отделно от ответника - „...“ ЕАД насрещен иск, като е осъдил К. Н. В. да заплати сумата от 850 лв. (434.60 евро). Насрещният иск е отхвърлен за разликата над 850 лв. до претендираните 1079.40 лв.. Същевременно съдът е постановил, че ответникът по насрещния иск не дължи разноски.

При определяне на отговорността за разноски, с оглед на крайния изход на делото, следва да се има предвид следното тълкувне - дадено в Р Е Ш Е Н И Е № 129 / 30.07.2024 година на Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, по т.д.№ 630 по 1 описа на ВКС за 2023г. в производство по чл. 290 от ГПК, според което: когато Ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към банката, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл.422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол.

В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Ето защо, в случая не следва да бъдат присъждани разноски в тежест на потребителя ответник по насрещния иск.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от „...“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146, за изменение на Решение № 9908/26.05.2026 г., постановено по гр. д. № 40397/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 ГС, в частта му за разноските, с искане за присъждане на такива по уважения насрещен иск, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3