Решение № 350 от 08.12.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Русе, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Г.а

Членове:

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Анета Г.а Въззивно гражданско дело № 20214500500496 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД,представлявано от Н. Г. Д.,със седалище град С. чрез адвокат М.Б. е обжалвало решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2989/2020 год.по описа на РРС,с което е осъдено да заплати на Г. Г. В. от град Русе обезщетение за неимуществени вреди,претърпени при трудова злополука на 14.ІV.2020 год.в размер на 25000 лева.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и постановяване на ново решение,с което да бъде определен размер на обезщетението при отчитане приноса на пострадалия за настъпване на злополуката и на действително претърпените от злополуката болки и страдания.В подкрепа на наведените доводи развива подробни съображения,които поддържа и в съдебно заседание.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението при съобразяване на полученото след приключване на първоинстанционното производство застрахователно обезщетение от ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД в размер на 793 лева.

Третото лице-помагач счита жалбата за основателна само по отношение на полученото след постановяване на обжалваното решение обезщетение от пострадалия в размер на 793 лева.Поддържа,че в тази част решението следва да се отмени ,а искът да се отхвърли,а в останалата част решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

1

Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество ,е частично основателна.

Въз основа на съществуващо между страните трудово правоотношение ответникът по жалбата Г.В. изпълнявал длъжността „работник снабдяване с детайли“.На 14.ІV.2020 год.при укрепване на натоварена от цеха дограма ,въжето се скъсало и той паднал на земята,при което почувствал силна болка в дясната ръка и дясната предмишница.Бил откаран в болница,където се установило счупване на долните краища на лакетната и лъчевата кост на дясната ръка.С разпореждане № 29517 от 11.V.2020 год.на основание чл.55,ал.1КСО НОИ е приело злополуката за трудова.

За претърпените от получените при злополуката увреждания В. е предявил против работодателя иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35000 лева и за имуществени вреди,представляващи разходи за лечение в размер 2618 лева.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди и частично иска за неимуществени вреди -до размер на сумата 25000 лева,като е приел този размер за справедлив паричен еквивалент на претърпените от получените при злополуката увреждания. Съдът е счел за неоснователно възражението на работодателя за допусната от страна на пострадалия груба небрежносттежко нарушение на правилата за безопасност на труда,самоволно и по собствена инициатива участие в работа,която не му е възложена,с които обосновава тезата за намаляване на отговорността на работодателя в хипотезата на чл.201,ал.2 КТ.С тези мотиви районният съд е уважил частично иска за неимуществени вреди до размер на 25хиляди лева.Решението в тази част е предмет на разглеждане във въззивната инстанция.

Решението на районния съд е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно и подлежи на потвърждаване поради следното:

Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи.Не може да бъде споделено оплакването в жалбата за едностранчив и непълен анализ на доказателствата,довел до необосновани изводи.В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на свидетелите А. Б. и С. Г.,колеги на пострадалия В. и на свидетелите Д. А.,работник в дружеството и материално отговорно лице,който зарежда материалите за производство и П.

Х.,член на борда на директорите,относно организацията на работата,спазването на правилата за безопасност на труда и конкретните обстоятелства за злополуката на 14.ІV.2020 год.Събрани са писмени доказателства ,както и заключение на графологична експертиза. Самостоятелното обсъждане на събраните по делото доказателства от настоящия състав води до фактически изводи,идентични с направените от районния съд,а те са следните:

Пострадалият В. и свидетелите Б. и Г. извършвали монтаж на дограма съобразно подлежащите на изпълнение поръчки.Натоварвали дограмата на служебния микробус,отивали на обекта и извършвали монтажа.При нужда от закупуване на материали един от тримата монтажисти управлявал превозното средство,тъй като свид.А.,който зарежда с материали, не притежава свидетелство за управление на МПС.На 14.ІV.тримата 2 извършвали монтаж на дограма на обект на ул.“Липник“.Свид.Х. се обадила по телефона на свид.Б. един от монтажистите да отиде с А. до склада,за да вземат материали за следваща поръчка.Пострадалият В. заминал с микробуса и след като материалите били натоварени,започнал да укрепва товара,при което въжето се скъсало и той паднал на земята.Свидетелите Б. и Г. са категорични ,че винаги шофьорът извършва укрепване на товара,а не свидетелят А.,каквито са твърденията на последния и на свид.Х..Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и А. като непосредствени,незаинтересовани и непротиворечиви, които в цялост се подкрепят и от останалите събрани доказателства по делото.Наложително е да се отбележи,че и двамата свидетели твърдят,че не е провеждан инструктаж по правилата за безопасност на труда и едва след злополуката са се подписали в книга за инструктаж,без да е провеждан такъв,което намира потвърждение и в заключението на експерта-графолог,че подписът срещу името на ищеца в книгата за първоначален инструктаж не е изпълнен от него.Това дава основание на съда да приеме показанията на обсъжданите свидетели за обективни и достоверни,намиращи подкрепа и в останалите доказателства по делото.В подкрепа на изложеното е и неоспореното от жалбоподателя обстоятелство,че работниците по монтажа на дограма извършват укрепване на материалите,необходими за изпълнение на поставените им задачи.Лишено от житейска логика е твърдението на работодателя ,че в случай на доставка от склада укрепването се извършва от друго лице,т.е.от свид.А.,а не от тези,които обичайно извършват тази дейност.По тези съображения съдът приема за недостоверни показанията на свидетелите А. и Х. относно организацията на работа и провежданите инструктажи по безопасност на труда,като отчита както противоречието им с другите доказателства по делото,така също и заеманата от свид.Х. позиция в управлението на дружеството и в този смисъл заинтересоваността й от установяване на благоприятни за тезата на жалбоподателя факти.

Установените по делото обстоятелства не подкрепят възражението на жалбоподателя за допуснати от пострадалия ищец груби нарушения на правилата за безопасност на труда и поведение при инцидента,което да се квалифицира като груба небрежност по смисъла на чл.201 КТ.Всъщност именно от страна на работодателя е налице подценяване и пренебрегване на правилата за безопасност на труда ,който не само не е изпълнил задължението да провежда точен инструктаж за безопасни правила за работа,но и очевидно се е опитал да създаде доказателства за нуждите на процеса/каквото се явява представената книга за първоначален инструктаж в частта й досежно подписа на ищеца/за несъществуващи обстоятелства.Като е приел,че липсва основанието по чл.201,ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя,районният съд е стигнал до обоснован и законосъобразен извод,който напълно се споделя и от настоящия състав.

Неоснователно е оплакването и за допуснато нарушение на принципа за справедливост на обезщетение в разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.Получените при злополуката телесни увреждания – счупване на долните краища на лъчевата и лакетна кост са причинили на ищеца множество болки,страдания и неудобства.Той е преминал през продължителен период на 3 лечение,включително оперативно,продължава да е неработоспособен.Към този момент не е настъпило пълно възстановяване,налице са ограничения в подвижността на ставите и е налице необходимост от отстраняване на част или всички импланти,провеждане на физиотерапевтични и балнео процедури.Като съобразява тези обстоятелства,наред с изложените в мотивите на първоинстанционното решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК, съдът стига до извода,че определеният паричен размер на обезщетението е справедлив и съответен на действително претърпените от ищеца болки и страдания и не са налице предпоставки за намаляване на неговия размер.

Страните не спорят,че на 24.VІ.2021 год.третото лице –помагач в процеса на страната на жалбоподателя ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,е заплатил на пострадалия работник обезщетение в размер на 793 лева ,което следва да бъде приспадното от определения от съда размер на обезщетение.За това решението на районния съд,с което иска за неимуществени вреди е уважен над 24207 лева следва да се отмени и иска в тази част да се отхвърли.В останалата част решението е правилно и подлежи на потвърждаване.

В тежест на жалбоподателя съдът присъжда разноските на ответника по жалбата в производството пред окръжния съд в размер на 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260427 от 21.V.2021 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 2989/2020 год.по описа на РРС само в частта,с която иска за неимуществени вреди от трудова злополука предявен от Г. Г. В. против „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД е уважен над 24 207 лева до 25000 лева ,както и в частта за държавната такса,която „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД е осъдена да заплати по иска за неимуществени вреди над 968,28 лева до 1000 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД е осъдена да заплати на Г. Г. В. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 24207 лева.

ОСЪЖДА „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД да заплати на Г. Г. В. сумата 1200 лева разноски в производството пред окръжния съд.

В частта,с която иска за неимуществени вреди и отхвърлен над размера от 25000 до 35000 лева,както и в частта,с която иска за имуществени вреди е уважен за сумата 2618 лева ,решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участие на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ 4 като трето лице помагач на „ЕС ДЖЕЙ СТРОЙ“АД.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5