Решение № 1010 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. П., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330201394 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 129 от 16.02.2023 г., издадено от инж. Й.С.-***** ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в Община П., упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от *** П. с което на Д. Т. Д. с ЕГН:

********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Д., чрез процесуалния представител адв. Д. П. обжалва процесното наказателно постановление. Намира същото за неправилно и незакосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че друго лице е управлявало процесното МПС с което било извършено нарушението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при направена проверка на 20.12.2022 г. в гр. П., ул. ,,*****‘‘ ** в 08:45 часа било установено, че същият е паркирал МПС ,,Мерцедес‘‘ с рег. № **** върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за паркиране от собствениците на пътя или администрацията, с което бил нарушен чл. 94, ал. 3 ЗДвП. На установеното в нарушение МПС било наложена глоба с фиш с № 0002470859 от 20.12.2022 г. в размер от 50 лева, в отсъствие на водача. С жалба до РС гр. П. с вх. № 104641/21.12.2022 г., било оспорено нарушението от жалбоподателя, като с Разпореждане № 98 от 06.01.2023 г. по АНД № 64/2023 г. по описа на 10 н.с., производството по делото било прекратено.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката А.

В., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че се сеща за случая, били изпратени по сигнал за паркирани в нарушение автомобили. Към момента на съставянето на фиша не знаели на кой е регистрирано съответното МПС, поради което глобявали същото.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят Р.Ч., който заяви, че на процесния ден е установил жалбоподателя в болнично заведено, като след провеждано лечение не се чувствал добре. Ето защо, свидетелят Ч. отвел нарушителя до неговия дом, като паркирал в близост върху тротоара и МПС с рег. ****.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на тях се установява, че свидетелят Р.Ч., а не жалбоподателят Д. Д. е паркирал в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП процесния лек автомобил върху тротоара. Установи се също така, че глобата с фиш се налага на лекия автомобил, а не на физическото лице, доколкото актосъставителят заяви, че една на по-късен етап се разбира това.

Това е така, защото актосъставителят установява единствено 2 извършването на нарушението с процесното МПС, но както и той заяви, към момента на съставянето на фиша не се знае кой е нарушителят. Впоследствие би могло да се установи самоличността на собственика на МПС, но не се знае дали в действителност той е управлявал.

Съдът кредитира така събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено нарушение от процесния лек автомобил, като същото правилно е подведено под нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

В нарушение на ЗАНН, обаче не е установена по ясен и недвусмилен начин самоличността на нарушителя, тъй като последният и собственикът на лекия автомобил с което е извършено нарушението може да са две различни неща, като настоящият случай е именно такъв.

По време на разпита си актосъставителят заяви, че фишът е съставен в отсъствието на водача, като самоличността на същия била установена впоследствие. Това, обаче е невъзможно, доколкото би могло да се установи единствено лицето на което е било регистрирано МПС.

На следващо място, трябва да се отбележи, че и жалбоподателят би могла да носи административно-наказателна отговорност по смисъла на ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП е в насока, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП се съдържа погрешно описание на нарушението. И в двата акта е посочено, че жалбоподателят паркира лекия автомобил с който е било извършено нарушението. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обаче не се установи, именно тя да е извършила вмененото й нарушение, а дори напротив, че лекият автомобил е бил паркиран от свидетеля Ч.. Поначало жалбоподателят би могъл да носи административнонаказателна отговорност, ако в описанието на нарушението беше посочено, че същият се санкционира за това, че е собственик на МПС с което е било 3 извършено нарушението.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В случай, че се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, то административно-наказателната отговорност е подведена под коректна правна норма, като и размерът на наложеното наказание съответства на границите предвидени в нормативния акт.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло, доколкото не се установява по категоричен начин именно жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение, като в хода на административното-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер от 400 лева, като това е минимумът предвиден в закона и са налице доказателства за това.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 129 от 16.02.2023 г., издадено от инж. Й.С.-***** ,,Обществен ред и сигурност‘‘ в Община П., упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от Кмета на община П. с което на Д. Т.

Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА Община П. да заплати на Д. Т. Д. с ЕГН: ********** сумата в размер от 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5