Решение № 6076 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6076 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100514122 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20144590 от 23.06.2021 г., постановено по гр.дeло № 68679/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 67 състав, е осъден К. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“*******, да заплати на Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.174, ал.4, вр. ал.1 ЗМВР, сумата 1166,72 лева, представляваща разходи за издръжка и обучение, произтичащи от сключен между страните договор № 357р-9688/27.10.2018 г., изчислени пропорционално на времето на неизпълнение на договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба/ 27.11.2019 г./ до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2545, 42 лева. С решението на съда е осъден К. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ул.“*******, да заплати на Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 69,59 лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 67 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

1

Ищецът по делото Министерство на вътрешните работи, гр.София, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез процесуалния си представител юрк.Д.Б., в частта, с която е отхвърлен предявения от него осъдителен иск с правно основание чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗМВР за разликата над уважената част от 1166,72 лв. до пълния предявен размер от 2545,42 лв., с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник К. П. П., чрез пълномощника си адв.Д. Я. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззивникът- ответник К. П. П., обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника си адв.Д. Я., в частта, с която е уважен предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗМВР. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно пи необосновано, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона.Моли съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Министерство на вътрешните работи, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Д. Й. оспорва подадената от ответника въззивна жалба, като неоснователна. Моли съда, въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва 2 да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ищец Министерство на вътрешните работи, гр.София е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ответник К. П. П. е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност.

Безспорно е обстоятелството, че исковата претенция на ищеца се основава на неизпълнение от страна на ответника К. П. П. на сключен на 27.10.2017 г. между страните договор за първоначално професионално обучение, в частност на разпоредбата на чл.8 от договора, както и на разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗМВР, с твърдение, че ответникът е длъжен да възстанови на МВР всички направени разходи по време на обучението му, пропорционално на времето на неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.8 от договор № 357р-9688 от 27.10.2017 г. за първоначално професионално обучение, след заемане на длъжността изискваща първоначално професионално обучение и при прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание или по дисциплинарен ред преди изтичане на срока по чл.4, стажантът/ в случая ответника К. П. П./ възстановява на МВР всички разходи, направени по време на обучението му, пропорционално на времето на неизслужения срок.

В процесния случай, ангажираните от страна на ищеца доказателства по делото, не дават основание на съда да направи обоснован извод за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.174, ал.4 от ЗМВР. Исковата претенция на ищеца е недоказана, като от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищеца е извършил разходи във 3 връзка с обучение на ответника, претендирани като обезщетение за неизпълнение на сключения между страните договор от 27.10.2017 г. за първоначално професионално обучение. Безспорно е доказателството видно от представена заповед от 12.10.2017 г., издадена от ръководител на ОДМВР- гр.Добрич, че ответника К. П. П., като стажант е бил командирован в АМВР-София за срок от 13.10.2017 г. до 22.12.2017 г., като са били определени дневни пари в размер на 1340 лв. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответника. От друга страна, като недоказано следва да се прецени твърдението на ищеца изложено в исковата молба, че на основание заповедта за командироване на ответника е изплатена сумата от 1340 лв., видно от приложени към исковата молба 3 броя платежни нареждания. Представените по делото три броя платежни нареждания от 14.11.2017 г., от 07.12.2017 г. и от 21.12.2017 г. с наредител ОД МВР Добрич и получател - ответника К. П. П. не доказват, че плащането на процесната сума в общ размер на 1340 лв. е осъществено. Представения от страна на ищеца авансов отчет № 32/20.12.2017 г. издаден от ръководител на ОД МВР-Добрич не доказва получаване на сумата от 1340 лв., като командировъчни пари от страна на ответника. По делото не е представен разходен касов ордер/РКО/ за получаване на процесната сума от 1340 лв. от страна на ответника. В практиката на ВКС се приема, че разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Посочва се, че този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респективно търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането, тъй като с разходен касов ордер може да бъде доказано плащане. Съгласно константната съдебна практика, изразена и в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 350 от 30.10.2013 г. по гр.дело № 1474/2012 г., Г.К. ІV г.о. на ВКС, решения от 05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и от 31.05.2010 г. по гр.дело № 675/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респективно търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респективно търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е 4 изплатена посочената сума, и основанието за плащането, тъй като с разходен касов ордер може да бъде доказано плащане. В процесния случай такъв разходен касов ордер за извършено плащане на командировъчни пари на ответника не е представен от страна на ищеца. В подкрепа на твърдението на ищеца за извършено плащане на ответника на сумата от 1340 лв., са представени посочените по-горе три броя разходни касови ордери за бюджетно платежно нареждане от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на ответника. Доказателства обаче, че с процесната сума от 1340 лв. е заверена сметката на ответника, респективно, че процесната сума е преведена по сметка на ответника не са ангажирани по делото от страна на ищеца. Липсват доказателства, че плащането на процесната сума е осъществено. С решение № 50 от 02.04.2009 г. на ВКС по т.дело № 485/2008 г., II т.о., ТК и решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т.дело № 181/2009 г., ІІ т.о. и др., е прието, че със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за осъществено - чл.305 от ТЗ. Само на това основание исковата претенция на ищеца се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

На следващо място представената от ищеца справка от 28.08.2018 г. издадена от Началник сектор „Финанси“ при Академия на МВР, за направените разходи за обучение на К. П. П. не доказва по безспорен начин обстоятелството, че разходите за обучението на ищеца през периода от 25.09.2017 г.-22.12.2017 г. са в размер на сумата от 1583, 48 лв. Представената справка от 28.08.2018 г. е частен свидетелстващ документ. В случая се касае за частен свидетелстващ документ. Формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя не обхваща други данни, за които документът свидетелства. По-специално, тя не обхваща датата и мястото на съставяне на документа, така, както те са посочени в самия него.Частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Оспорването на верността на доказателството е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на доказателството и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не се подчинява на изискванията за оспорване истинността на доказателството, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.