Решение № 15336 от 09.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15336 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С.А при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.А Гражданско дело №

20241110158041 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

09.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.А

Секретар Ася Георгиева

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.а гражданско дело номер 58041 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. С. С., с ЕГН **********, от гр.

********************************************, против „Ф.Б., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

************************************************, представлявано от управителите И.В.Д. И Д.В.Н., за установяване по отношение на ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 13.03.2023 г. е нищожен като съдържащ неравноправни клаузи, като при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на договора поради заобикаляне на закона и противоречие със закона, а също и иск, предявен в условия на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******** от 13.03.2023 г. поради противоречие със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 119,07 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 01.10.2024 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 13.03.2023 г. сключил с „Ф.Б. договор за потребителски кредит в размер на 550 лв., при годишен процент на разходите от 49,74 %, при предоставяне на поръчителство от „М.Б.“ без посочване на размера на възнаграждението за предоставяне на поръчителство. Също така твърди, че след усвояване на кредита установил, че освен заемната сума от 550 лв. била начислена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 119,07 лв. Оспорва договора като недействителен, поради непосочване на дължими вноски по договора за поръчителство.

Оспорва валидността на сключения договор поради липса на съгласие и като нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Оспорва договора като противоречащ на изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с оглед непосочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/. Сочи, че не е ясно дали в ГПР по процесния договор за кредит е включено възнаграждението за поръчителство, поради което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Излага твърдения за нарушаване на изискването и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като заплащането на сумата по договора за поръчителство било елемент от общия разход и потребителят бил въведен в заблуждение относно размера на разходите по кредита. Със сключването на договора за поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за кредит, като противоречащ на императивните разпоредби на закона и като заобикалящ закона, сключен в противоречие с добрите нрави, позовава се на 2 съдебна практика. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ф.Б., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно наличие на поръчителство като условие за сключване на договора за кредит, както и използването на заблуждаващи търговски практики от страна на кредитора. Твърди, че потребителят има възможност да избере да сключи договор за гаранция с гарант, в който случай получава информация за дължимия разход, без последния да се включва в ГПР. Твърди, че сключеният между страните договор съответства на изискванията на закона Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове на предявените основания, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.

146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 13.03.2023 г. се установява, че същия е сключен между „Ф.Б. и В. С. С., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 550 лв. за срок от 21 дни, при договорен лихвен процент от 2,35 % и годишен процент на разходите от 49,74 %, с лихва по кредита от 12,93 лв., кредитът платим на 03.04.2023 г., като договорът е сключен при общи условия. Като доказателство по делото е приет и представеният от ищеца стандартен европейски формуляр. Видно от представения заверен препис от разписка от 13.03.2023 г., на същата дата ответникът е превел на ищеца предоставения кредит в размер от 550 лв. От представения заверен препис от разписка от 16.03.2023 г. се установява, че ищецът е платил по сметка на ответника сумата от 682 лв.

От представения заверен препис от договор за гаранция /поръчителство/, без дата, се установява, че същият е сключен между М.Б. p.l.c. и ищцата, по силата на който М.Б. p.l.c. предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит от 13.03.2023 г., сключен между „Ф.Б. и В.

С. С., при договорена такса за предоставяне на гаранцията в размер на 119,07 лв., дължима от В. С. С., и платима в размер и по начин, посочен в общите условия по договора.

Като доказателства по делото са приети Тарифа към Общите условия „Заем до 3 заплата“, уреждащи отношенията между „Ф.Б. и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, както и Общите условия към договор за гаранция /поръчителство/.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че по процесния договор усвоената сума от ищеца е в размер на 550 лв. На 13.03.2023 г. ищецът е изплатил сумата от 682 лв., която сума е разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 550 лв., погасена договорна лихва в размер на 12,93 лв. и погасена такса гаранция в размер на 119,07 лв. Вещото лице също така установява, че изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и гаранция е в размер на 4 104,92 %.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ******** от 13.03.2023 г., както и че ищецът е погасил сумата от 682 лв. Спори се относно валидността на договора, на отделни клаузи от него, както и относно основанието за плащане на сумата от 119,07 лв.

Претендира се нищожност на договора като съдържащ неравноправни клаузи, като при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на договора поради заобикаляне на закона и противоречие със закона, а също и иск, предявен в условия на евентуалност, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора поради противоречие със закона.

При извършеното уточнение на исковата претенция, за съда се налага извод, че се претендира нищожност на договора на няколко самостоятелни правни основания, част от които посочени в специалния закон – Закона за потребителския кредит, и част от които, посочени в общите закони – Закона за защита на потребителите по силата на препращащата норма на чл. 24 от ЗПК към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе относно спазване на изискванията на специалния закон – ЗПК, съответно за наличие на основанията, водещи до нищожност на договора, предвидени в специалния закон – ЗПК.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние, като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Спори се за формата, в която договорът е сключен. Тогава, когато договорът се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора, 4 които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищеца за наличие на заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението за нищожност на договора на първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Спори се за валидността на клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва, дължима на кредитора.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 3, б. „в“ от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 2,35 %, а в ал. 4 от същия член – ГПР в размер на 49,74 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото основание за неоснователен.

По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 13.03.2023 г. до 03.04.2023 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.03.2023 г. - 2,17 на сто, и от 01.04.2023 г. - 2,47 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,74 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 12,93 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Разпечатката съдържа 52 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09a9e9bc-8b10-4c09-9da5-b5b50b52268b