Решение № 1210 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20251100901554 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Министерство на енергетиката, твърди, че на 05.08.2020 г., в гр.

София, с обява със системен номер в Регистъра на обществените поръчки (РОП): D50246/05.08.2020 г., било инициирано събиране на оферти за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка на активна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група на ниво ниско напрежение за нуждите на Министерството на енергетиката“.

Критерият за възлагане на обществената поръчка бил „най-ниска цена“. В хода на проведеното събиране на оферти били постъпили общо 10 броя оферти за участие. На първо място бил класиран „КУМЕР“ ООД, ответник в настоящото производство, като предложената от него цена била в размер на 95,51 лв. без ДДС за 1 MWh електрическа енергия на ниво ниско напрежение. На 05.11.2020 г. между Министерството на енергетиката, в качеството му на възложител и „КУМЕР“ ООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 59/05.11.2020 г. По силата на сключения договор, изпълнителят се задължил да доставя при посочените условия на договора, съгласно конкретната необходимост на възложителя, 1 количества активна енергия на ниво ниско напрежение с пълно администриране на информационния поток с оператора на електропреносната мрежа и поемане на разходите за небаланси, за обектите на възложителя, посочени в Техническата спецификация (Приложение № 1), Техническото предложение (Приложение № 2) и Ценовото предложение (Приложение № 3) и със срок на действие от 12 месеца, считано от датата на влизането му в сила.

В чл. 22, ал. 1 от договора, било уговорено, че при едностранно прекратяване на договора или разваляне от страна на възложителя, при или по повод неизпълнение на задълженията на изпълнителя, което не се дължало на непреодолима сила, изпълнителят дължал неустойка в размер на сумата представляваща разликата в цената по договора и цената на доставчика от последна инстанция за срок от четири месеца, към датата на прекратяване на договора. Изпълнителят дължал на възложителя посочената неустойка, когато неоснователно едностранно прекрати договора.

На основание чл. 22, ал. 3 от договора, възложителят имал задължение да уведоми писмено изпълнителя за размера на начислените неустойки.

Изпълнителят бил задължен, в срок от седем работни дни от датата на получаване на писменото уведомление, да заплати дължимата сума, представляваща неустойка.

На 13.05.2021 г. постъпило писмо вх. № Е-26-К-207/13.05.2021 г., с което ответникът поискал увеличение на цената на доставяната електрическа енергия, позовавайки се на хипотезата на чл. 116, ал. 1, т. З, във връзка с ал. 2 от ЗОП (ред. ДВ, брой 107/18.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.). Дружеството обосновало искането си с тенденцията на повишаване на борсовите цени на електрическата енергия през първото тримесечие на 2021 г. и увеличение на цената на доставяната електрическа енергия от 95,51 лв. без ДДС за 1 MWh електрическа енергия на ниво ниско напрежение, на 120 лв. без ДДС за 1 MWh електрическа енергия. В условията на евентуалност, изпълнителят предложил на възложителя, договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. В отговор с писмо изх. № Е-26-К-207/20.05.2021 г., ищецът изложил аргументи от фактическа и от правна страна за отсъствие на основания за исканото повишаване на стойността на обществената поръчка. Посочил, че цената на електрическата енергия, предмет на процесния договор не подлежала на промяна, защото това условие (цена) било известно на всички участници и 2 било част от изискванията на възложителя, заложени в документацията за участие в обществената поръчка. Също така цената по договора не била обвързана с промени на цените на електроенергия търгувана на „Българска енергийна борса“ ЕАД или със задължение за индексация, ако настъпят такива промени.

Твърди, че бил поставил изискване към всички участници да представят ценови оферти с единична цена, в която да бъдат включени всички разходи на обществената поръчка, свързани с изпълнение на договора, като е следвало да предвидят и евентуално увеличение на цената на електроенергия и да съобразят, че срокът обхваща една календарна година, а енергийната борса определяла цена на търгувана електроенергия за всеки един час от деня на база на търсенето и предлагането. Сочи, че ответното дружество било определено за изпълнител на обществена поръчка въз основа на предложената най-ниска цена.

С писмо вх. № Е-26-К-207/24.08.2021 г., ответникът поискал увеличение на цената на предоставяната електрическа енергия. Дружеството аргументирало искането си за ревизиране условията на договора, поради неблагоприятните изменения в конюнктурата на пазара на електрическа енергия в Република България, настъпили в периода от месец януари 2021 г. до 18.08.2021 г., свързани с увеличението на средната месечна цена на базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Изпълнителят поискал увеличаване на единичната цена на доставяната електрическа енергия, предмет на обществената поръчка, съответно от 95,51 лв. за l MWh, на 260 лв. за l MWh, считано от 01.08.2021 г. Според ищеца ответното дружество не било ангажирало доказателства, които да обосновават действителното наличие на някоя от хипотезите по чл. 116, ал. 1 от ЗОП, в частност на чл. 116, ал. 1, т. З на ЗОП.

С писмо изх. № Е-26-К-207/14.09.2021 г., ищецът е изложил, че изменение (увеличение) на цената на договора за обществена поръчка и евентуалното му одобряване, би имало за резултат създаване на противоправно фактическо състояние на неравнопоставеност на изпълнителя спрямо останалите участници в проведеното през 2020 г. събиране на оферти и би довело до заобикаляне на ЗОП. Освен това исканото от ответника увеличение на единичната цена по договора за обществена поръчка 3 съставлявало съществено изменение по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, защото би създало условия, които ако са били част от изискванията за възлагане на обществена поръчка, биха могли да привлекат допълнителни участници. Също така е посочил, че приемането от възложителя на исканите от изпълнителя изменения на договора за обществена поръчка щяло да доведе до изменение на икономическия баланс на обществената поръчка в полза на изпълнителя, по начин, който не е бил предвиден в проекта на договор.

С писмо с вх. № Е-26-Ч-61/04.10.2021 г., „ЧЕЗ Разпределение България“ АД уведомило Министерството на енергетиката, че считано от 01.10.2021 г. обектите, в които „КУМЕР“ ООД, в качеството на изпълнител по договора, бил задължен да доставя електрическа енергия, били прехвърлени към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в качеството му на доставчик от последна инстанция.

Твърди, че считано от 01.10.2021 г. било налице неоснователно едностранно прекратяване на договор за обществена поръчка № 59/05.11.2020 г. от страна на изпълнителя. В първо съдебно заседание уточнява, че договорът е прекратен в следствие едностранните действия на ответника по прехвърлянето на доставките на доставчика от последна инстанция „ЧЕЗ Разпределение България“, като самият той е спрял да го изпълнява.

Ищецът предприел действия за ангажиране договорната отговорност на „КУМЕР“ ООД, установена в клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора, по силата на която му била начислена договорна неустойка в размер на сумата, представляваща разликата в цената по договора и цената на доставчика от последна инстанция за срок от четири месеца считано от 01.10.2021 г.

С писмо изх. № Е-26-Ч-61/02.12.2021 г., връчено на ответника на 06.12.2021 г., ищецът го уведомил, че дължи неустойка, като на основание чл.

22, ал. З от договора, в срок от седем работни дни, считано от датата на получаване на писменото уведомление, следвало да заплати дължимата сума, представляваща предвидената договорна неустойка, по банковата сметка на възложителя, в противен случай щял да пристъпи към задържане и удовлетворяване от гаранцията за изпълнение на договора.

С писмо изх. № Е-26-Ч-61/23.12.2021 г., ищецът отново уведомил ответника за дължимата от него неустойка в размер на 6796,24 лв. за неизпълнение на договора, в периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. и в 4 периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. Към писмото била приложена и справка за дължими неустойки, съгласно чл. 22, ал. 1 от договора, като му бил предоставен срок от седем работни дни, считано от датата на получаване на писменото уведомление за заплащане на дължимата договорна неустойка.

Със съпроводително писмо изх. № Е-26-Ч-61/12.01.2022 г., Министерството на енергетиката изпратило на „КУМЕР“ ООД два броя фактури за начислени неустойки за месеците 10.2021 г. и 11.2021 г., както следва: ф-ра № 4000000001/12.12.2021 г. за начислена неустойка за месец октомври 2021 г. на стойност от 6228,71 лв. и ф-ра № 4000000002/12.12.2021 г. за начислена неустойка за месец ноември 2021 г. на стойност 6796,24 лв.

С писмо изх. № Е-26-К-54/21.01.2022 г., ищецът уведомил ответника, че има непогасени задължения в размер на 13 024,95 лв. С писмен отговор с вх.

№ Е-26-К-54/31.01.2022 г., „КУМЕР“ ООД отрекъл да е в неизпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за обществена поръчка № 59/05.11.2020 г., като потвърдил първоначално изразеното си становище, че претендираната неустойка е неоснователна.

Със съпроводително писмо изх. № Е-26-Ч-61/10.03.2022 г., Министерството на енергетиката изпратило на „КУМЕР“ ООД два броя фактури за начислени неустойки за месеците 12.2021 г. и 01.2022 г., както следва: ф-ра № 4000000003/12.02.2022г. за начислена неустойка за месец декември 2021 г. на стойност от 7786,62 лв. и ф-ра № 4000000004/12.02.2022г. за начислена неустойка за месец януари 2022 г. на стойност от 6469,24 лв.

На 20.06.2022 г. ищецът изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение с изх. № Е-26-Ч-61/20.06.2022 г., връчена на 27.06.2022 г., за сума в размер на 27 280,81 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор № 59/05.11.2020 г. за общо четири месеца (октомври 2021 г., ноември 2021 г., декември 2021 г. и януари 2022 г.), считано от датата на едностранното прекратяване на договора от „КУМЕР“ ООД, като му указал 14-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението. Сочи, че срокът за доброволно изпълнение бил изтекъл на 12.07.2022 г.

Твърди, че ответникът не е изплатил претендираната неустойка за м.

10.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г. и м. 01.2022 г. съгласно чл. 22, ал. 1 от договора за обществена поръчка, въпреки наличието на основания за това и надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение.

5

На основание чл. 417 от ГПК, на 29.08.2024 г., ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 52951/2024 г., по описа на СРС, 77- ми състав. На 17.09.2024 г. била издадена Заповед № 29082/17.09.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за следните суми: 27 280,81 лв., представляваща неустойка по чл. 22, ал. 1, изр. 2-ро от договор № 59 от 05.11.2020г. за периода м. октомври 2021 г. - м. януари 2022 г. за едностранно неоснователно прекратяване на договора, ведно със законна лихва за период от 29.08.2024 г. до изплащане на вземането и 6711,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2022 г. до 10.07.2024 г., както и държавна такса в размер на 679,86 лв. На основание чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът „КУМЕР“ ООД подал писмено възражение, против издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С Разпореждане № 107046 от 07.07.2025 г. по ч.гр.д. № 20241110152951/2024 г. по описа на СPC, 77 състав, във връзка с постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК била указана възможността на заявителя да предяви установителен иск за вземането си.