Присъда № 116 от 27.05.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 116/27.05.2022 г. по НОХД № 9142/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС-НО обвинителен акт по досъдебно производство № 1986/2019 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр.пр. № 49865/2019 г. по описа на СРП, с който е обвинила подсъдимия Н. АНТ. М. за това, че на 01.09.2019 г., около 04:00 часа, в гр. С., пред дискотека „И.“, находяща се в ж.к. „********“, ул. „А.М.“ в качеството му на длъжностно лице – назначен с трудов договор № 105/25.07.2017 г. на длъжността „охранител“ към „*********“ ЕООД, при изпълнение на службата му – извършване на охрана на дискотека „И.“, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на М. ЮР. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в: перфорация на лявата тъпанчева мембрана, ангажираща предногорен и долните два квадранта с кръвонаседнати ръбове, намаление на слуха повече от 40 децибела на лявото ухо за честотите над 4000-5000 херца, реализираща медикобиологичния признак „трайно отслабване на слуха на лявото ухо“ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Пострадалото лице М. ЮР. М. е упражнил правата си по чл. 76 от НПК и същият е конституиран като частен обвинител по делото. Същият не е предявил граждански иск и не е конституиран като граждански ищец в процеса.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, като намира, че същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита, че по категоричен начин е доказан фактът, че към инкриминираната дата подсъдимият е заемал длъжността „охранител“ и е изпълнявал служебните си задължения на работното си място – дискотека „И.“, като след проведен разговор с частния обвинител пред дискотеката подсъдимият е изблъскал в гърдите пострадалия М. и му е нанесъл удар с ръка в областта на лявото ухо, вследствие на което му е причинил средна телесна повреда – трайно отслабване на слуха на лявото ухо.

Според прокурора е налице изискуемата причинно-следствена връзка между нанесения удар и причиненото увреждане. Представителят на държавното обвинение застъпва тезата, че е несъмнено, че вторият удар, който е бил нанесен на пострадалия не е попаднал в областта на ухото му, поради което не е причинил и съставомерното увреждане. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание около предвидения в закона минимум, тъй като не са налице обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимия, а единствено смекчаващи такива - чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст по време на извършване на деянието. Счита, че в тежест на подсъдимия следва да се възложат сторените по делото разноски.

1

Частният обвинител М. ЮР. М. анализира обясненията на подсъдимия, като счита, че е абсурдно твърдението, че той самият /пострадалия/ е участвал в 10-минутен бой, след приключването на който е бил без никакви наранявания. Подчертава, че всъщност след едноминутна конфронтация с охранителя на дискотеката се е оказал със сериозно увреждане. Посочва, че е искал да влезе в дискотеката, единствено, за да вземе личните си вещи.

Посочва, че първата мисъл, след като е бил ударен и е възприел приближаващите към него охранител била да се предпази, а не да се хване за ухото, поради което намира тезата, че не се е хванал за ухото непосредствено след първия удар за несъстоятелна.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Н.М. – адв. М.П. пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Моли съда да не кредитира показанията на частния обвинител, тъй като същият освен свидетел е и страна в процеса, а освен това показанията му противоречали на целия доказателствен материал. Счита, че описанието, което частният обвинител е дал относно лицето, което го е ударило не съответства на външността на подсъдимия.

Подсъдимият Н. А. М. поддържа тезата на защитника си.

В правото си на реплика по повод доводите на защитника частният обвинител застъпва тезата, че колкото по-скоро след инцидент е разпитан пострадалият, толкова е по-объркан той, поради преживения шок и стрес.

Посочва, че не е свикнал да бъде бит и е нормално докато психиката му обработва събитията спомените му да са малко по-неясни.

В отговор адв. П. посочва, че се касае за срок от около 4 месеца.

В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.

След анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателствата и доказателствени средства и като съобрази доводите и възраженията на страните, мнозинството от съдебния състав намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. АНТ. М. е роден на 15.07.1996 г. в гр. *******, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, студент, живущ в гр. С., ж.к. „********“, бл. 61, ап. 57 и с постоянен адрес с. Р., ул. „Н.“ № 10. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

Към 01.09.2019 г. подсъдимият Н. АНТ. М. работел в дружеството „*********“ ЕООД, като бил назначен на длъжността „охранител“ с трудов договор № 105/25.07.2017 г. В длъжностната характеристика на обвиняемия, екземпляр от която същият получил и подписал на 25.07.2017 г. било посочено, че целта на длъжността била опазване на обекти, имущество, оборудване, стоки, материали и суровини, собственост на възложителя /”*******” ЕООД/, а сред задълженията му било опазване на имуществото на 2 обекта, вкл. и от повреди. На 01.09.2019 г. подсъдимият М. бил разпределен да осъществява охраната на дискотека „И.“, находяща се в гр. С., кв.

„********“, ул. „А.М.“ № 3.

В ранните часове на 01.09.2019 г. пострадалият М. ЮР. М. се намирал в горепосочената дискотека и празнувал именния ден на своя позната – свидетелката С. Г.. Около 04:00 ч. М. решил да излезе от дискотеката, за да подиша чист въздух. След няколко минути преценил, че е време да си тръгва и поискал отново да влезе в дискотеката, за да си вземе личните вещи, с които бил дошъл и които останал в дискотеката. На входа обаче един от охранителите - подсъдимият Н.М. - не позволил на М. да се върне в дискотеката, като му казал, че М. е искал да се бие вътре. Свидетелят М. му отговорил, че има грешка, като повторил, че иска единствено да си вземе личните вещи и да си тръгне. Тогава подсъдимият М. блъснал в гърдите М., след което с дясната си ръка му нанесъл един удар в областта на лявото ухо.

Вследствие на удара М. почувствал силна болка в ухото си и не чувал нищо, освен пищене. Непосредствено след това няколко от останалите охранители се приближили към свидетеля М. и свидетелят Х.Д. нанесъл удар с ръка в областта на брадичката на М.. Вследствие нанесения удар с ръка от страна на подсъдимия в областта на ухото на свидетеля М. на последния била причинена перфорация на лявата тъпанчева мембрана, ангажираща предногорен и долните два квадранта с кръвонаседнати ръбове, намаление на слуха повече от 40 dB на лявото ухо над 4000-5000 Hz, при наличие на нормален слух с дясното ухо, което увреждане реализирало медикобиологичния признак „трайно отслабване на слуха на лявото ухо“.

Било образувано досъдебно производство и Н.А. М. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, след което срещу него бил внесен и обвинителен акт.

Изложената фактическа обстановка мнозинството от съдебния състав прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обясненията на обвиняемия Н.

АНТ. М., показанията на свидетелите М. ЮР. М., вкл. и дадените в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т. 2 пр.2 от НПК, Х. Н. Д.

/вкл. и показанията, дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т.1 и т. 2 пр.2 от НПК/, П. Й. Г., Д.Й. Й., ЗЛ. К. Д., вкл. и дадените в хода на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. ал. 1 т. 2 пр.2 от НПК, С.

Г. Г., заключенията на КСППЕ на пострадалия М., на съдебно-медицинска експертиза /л. 58-61 от ДП/, на видеотехническа експертиза /л. 85-87 от ДП/, на лицево-идентификационна експертиза /л. 75-76 от ДП/, на видеотехническа експертиза /л. 80-81 от ДП/, протокол за освидетелстване, протокол за разпознаване на лице, трудов договор № 105/25.07.2017 г., сключен между „*********“ ЕООД и Н. АНТ. М. и длъжностна характеристика за длъжността „охранител“, график за месец септември 2019 г. на обект дискотека „И.“, СМУ № 333.09/2019 г., медицинска документация за М. ЮР.

М., в т.ч. епикриза, оперативен протокол, аудиометрично изследване, лист за 3 преглед на пациент, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост за подсъдимия М., видеозаписи от охранителни камери пред дискотека „И.” от 01.09.2019 г.

От съществено значение за изясняване на релевантната фактическа обстановка са показанията на свидетеля М. ЮР. М.. Преди да пристъпи към техния анализ съдът намира за нужно да обсъди приетата по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза. Съдът възприе безкритично нейното заключение, като намира, че същата е обоснована, компетентно изготвена след лично изследване на свидетеля М. и от нейното заключение се установява, че свидетелят е психично здрав. Към момента на деянието той се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване в долните граници на средната степен, което обстоятелство не е нарушило неговите базисни психични годности, могъл е правилно да се ориентира във фактическата обстановка и да възпроизвежда достоверно минали събития и факти и при него е налице базисна свидетелска годност. Според вещите лица при свидетеля М. не се отчитат тенденции към хиперболизация и фантастна интерпретация на фактите.

Обстоятелството, че свидетелят М. е конституиран като страна в процеса – частен обвинител не обуславя априори недостоверност на неговите показания, а единствено изисква по-внимателния им анализ с оглед възможна негова заинтересованост от изхода на делото. Мнозинството от съдебния състав след като прецени дадените от свидетеля показания и ги съпостави с целия наличен доказателствен материал не констатира основания за дискредитиране на твърденията му било поради заинтересованост от изхода на делото, било поради противоречие с други доказателствени източници.

Мнозинството от съдебния състав намери, че показанията на пострадалото лице са изключително подробни, последователни и логични, намиращи пълна подкрепа в останалия доказателствен материал, с изключение на част от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д., но тези доказателствени средства съдът ще обсъди по-нататък в мотивите. От показанията на свидетеля М. се извлича информация досежно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и относно неговия извършител. Показанията на свидетеля представляват строен и детайлен, хронологически подреден разказ на осъществилите се събития, без тенденция за преувеличаване или стремеж за засилване на негативните последици за подсъдимия, нито хиперболизиране на собствените си страдания, вследствие на полученото увреждане. Напротив, свидетелят добросъвестно пресъздава събитията такива, каквито са се случили. В разказа си свидетелят М. посочи причините, поради които е отишъл в дискотеката, а именно, за да празнува имения ден на негова позната, С. Г. и тъй като вече бил консумирал алкохол преди пристигане в дискотеката, там изпил две малки бири. В тази им част показанията на свидетеля се подкрепят напълно от заявеното от свидетеля С.

Г., която всъщност е празнувала имения си ден на процесната дата в дискотека „И.”, като свидетелката също посочи, че М. е изпил една или две 4 бири. М. ясно и в детайли разказа за отказа на охранителите да бъде допуснат в дискотеката след второто му излизане, както и че е бил ударен от подсъдимия с ръка в областта на главата от лявата му страна. Свидетелят е категоричен, че именно след този удар е почувствал силна болка в лявото ухо и цялостна липса на слух. Свидетелят посочва, че действително след това към него се приближили няколко души от охраната на заведението и един от тях посегнал да го удари, но тъй като свидетелят вече очаквал неблагоприятно развитие на ситуацията успял навреме да се отдръпне и този втори удар попаднал в областта на брадичката му и не му причинил силна болка.