Решение № 645 от 24.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000966 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.294 ГПК.

С Решение № 50099/09.11.2022 г. по т.д. № 920/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. е отменено Решение № 1520/13.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 2143/2020 г. на Апелативен съд София, с което въззивната инстанция е потвърдила изцяло Решение № 5773/07.08.2017 г. по т. д. № 1704/2016 г. на СГС и делото е върнато на настоящия съд със задължителни указания по приложението на процесуалния закон, в нормите му на чл.269 ГПК, и чл.236, ал.2, във вр. с чл.273 и чл.272 с.к., както и на материалния закон, в нормите му на чл.92 ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД.

При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата на чл.294, ал.1 ГПК, решаващият състав приема следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано жалба на „44бит“ЕООД /н/, чрез управителя С. Т. насочена против Решение № 5773/07.04.2017 г., постановено по гр.д. № 1706/2016 г. по описа на СГС, ГО, с което е уважен изцяло предявеният пред него иск с правно основание чл.422 ГПК от Д. К. Р. против въззивното дружество и е признато за установено по отношение на последното, че дължи на ищеца на основание чл.92 ЗЗД сумата от 200 000 лв., представляваща дължима неустойка по чл.6.2 от споразумение между страните от 26.02.2015 г. с нот.заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.09.2015 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед по реда на чл.417 ГПК от 24.11.2015 г. по ч.гр.д. № 53841/2015 г. по описа на СРС, ГО.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, което нарушение довело и до неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.92 1

ЗЗД.

Поддържа се, че между страните по делото не било налице материалноправно основание за предявяване на претенция по реда на чл.92 ЗЗД, независимо от наличието на сключени помежду им няколко споразумения. Последните не представлявали нито договор за спогодба, нито имали характера на предварителни договори, защото инкорпорирали обещания за други бъдещи облигационни връзки, които се уреждали по друг правен ред и на базата на друг вид предварителни договори.

Според въззивника споразуменията нямали дори обещателен характер, т.к. не пораждали нито погасявали други каузални правоотношения.

Затова и независимо от предвидената неустойка, не можели да играят ролята на правопораждащ факт, от който ищеца да черпи права. Те били „правни нули“ и като такива можело да бъдат отменяни по всяко време, а по тях изпълнение не можело и било недопустимо да започне.

Поддържано е, че дяловете от капитала на дружество се продават с договор с нот.заверка на подписите, който се предхожда от молба за лицето-купувач до общото събрание на съдружниците, последвано от провеждането на такова събрание и евентуално вземане на решение за продажба на кандидат съдружника на строго определени дялове. В този смисъл и нямало пречка да се сключи предварителен договор за покупко-продажба на дялове, но той не можело да бъде обявен от съда да окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД.

По тези съображения и всякакви обещания и споразумения, различни от горните, били нищожни и не можело да породят облигационен ефект.

В условието на евентуалност се поддържа дори в случай на действителност на споразумението изпълнение по него да не било започнало и следователно можело да се прекрати без да се дължи неустойка.

В подаденото в срока по чл.258, ал.1 ГПК допълнение към въззивната жалба, възстановено в хода на настоящето въззивно производство по реда на чл.94 от ПАС с определение № 203/22.03.2023 г., са наведени и допълнително доводи за неправилност на обжалваното решение.

Според тях първоинстанционният съд не направил дължимата се от него преценка относно нищожността на процесната клауза на чл.6.2 от споразумението по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид че задълженията в споразумението не били индивидуализирани това за продажба на дружествените дялове не съдържало посочване на техния общ брой и номинална стойност на един дял, което го правило неопределено, вкл. - неопределяемо и било неизпълнимо.

Отделно от изложеното се поддържа оспорената клауза да е недействителна и поради противоречието й с материалния закон, т.к. противоречала на общото правило договорите да се развалят при наличие на виновно неизпълнение от изправната страна, а правото на отмятане /отказ/ от договора било изрично уредено от чл.308 ТЗ. Процесната уговорка обаче нямала такъв характер. Същата нямала и характер на задатък, вкл. и поради дублирането му с твърдялата и претендирана неустойка.

Процесната клауза на чл.6.2 от споразумението била нищожна и поради противоречието й с чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД за развалянето на двустранните договори. В случая не била налице хипотезата на едностранно разваляне на „предварителния“ договор за продажба на дружествени дялове, защото нямало позоваване на допуснато виновно неизпълнение от страна по облигационната връзка - респ. - разтрогването й не било по инициатива на изправна страна заради допуснато виновно отклонение на дължника от изпълнение на ангажиментите му по договора - т.е. не била налице неустойка за разваляне.

Поддържа се обжалваното решение да е неправилно и поради неправилната преценка на първоинстанционния съд за действителност на процесната клауза за неустойка, заради липсата на противоречие с добрите нрави и се твърди наличието на накърняване на същите.

В случая уговорената „неустойка“ нямала функциите на такава - предвиждала договорна санкция, без да е налице конкретно нарушение на договора или друго противоправно действие/бездействие.

2

Освен това СГС не се произнесъл по направеното възражение от въззивника за прекомерността на неустойката при съобразяване, че към момента на уговорката 26.05.2015 г. не било възможно да се прецени какъв би бил размера на вредите, които ще понесе физическото лице Д. Р. от неизпълнението, които ще се обезщетят с неустойката.

Определеният размер от 200 000 лв. бил прекомерен и защото сделката не била търговска - страна по него било физическо лице - купувач, поради което и представлявайки близо половината размер от цената, за която е уговорено да се закупят дяловете, сочела на неоснователно обогатяване на претендиращия.

Навеждат се доводи, че задължението не било изпълнимо, т.к. е уговорено под отлагателно условие /извършването на непарична вноска от „44бит“ЕООД в капитала на „Пропърти Метросити А21“ЕООД до 30.04.20215 г./, до която дата задължението за продажба на дружествените дялове от капитала на последното дружество не било изпълняемо, нито изискуемо. Този факт имал значение за предмета на спора, защото изключвало дължимостта на неустойка.

Поддържа се също облигационната връзка между страните да е прекратена, поради отказ от договора от страна на въззивника, което сочело на недължимост на претендираната неустойка.

Наведени са доводи за недействителност на клаузата на чл.6.2 от споразумението, поради противоречието й с чл.308 ТЗ /не представлявала уговорка за отменина/.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не била налице конкуренция между уговорените в споразумението задатък и неустойка и твърди наличието на такова, предвид че в случай бил уговорен задатък в чл.5.7 от споразумението, което изключвало дължимостта на неустойка.

На самостоятелно основание се поддържа споразумението от 26.05.2015 г., на което заявителят в заповедното производство основава вземането си да не е действало към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.к. било прекратено и между страните действие е имало допълнителното споразумение от 27.04.2015 г., в което липсвала уговорка вместо връщането на задатъка в двоен размер да се дължи неустойката по чл.6.2 от предходното споразумение.

Твърди се СГС да не се е произнесъл по доводите на въззивника относно смисъла на споразумението от 27.04.2015 г. и най-вече на чл.5 от същото, който, според въззивника, бил нищожен, поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, т.к. предвижда дяловете на дружеството да се считат прехвърлени с плащането на сумите по уведомлението от 31.03.2015 т. със срок 31.05.2015 г. - т.е. извън продажната цена, в противоречие с чл.24, ал.1 ЗЗД и чл.183 ЗЗД.

Тази клауза била нищожна и поради липса на основание, защото договорът не бил насочен към осъществяване на типичната цел за договора за продажба, както и поради противоречието му с добрите нрави, т.к. създавала възможност за неоснователно обогатяване на продавача, чрез получаване на продажната цена и запазване собствеността върху дружествените дялове.

Като самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционното решение се поддържа постановяването му при допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички представени по делото доказателства, във връзка с наведените от ответника в отговора му възражения в насока, че искът по чл.422 ГПК бил основан на документни, които не са послужили и не са основание за издаването на заповедта за изпълнение в заповедното производство допълнително споразумение от 26.06.2015 г. и споразумение за прехвърляне на дружествени дялове от 27.04.2015 г. Като ги обсъждал СГС допуснал недопустимо изменение на иска спрямо претенцията в заповедното производство, чрез въвеждане на допълнителни основания, от които се твърди, че произтича вземането и които били различни от посочените в заповедта за изпълнение.

По изложените подробни съображения във връзка с всяко едно от тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

3

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна е оспорила развитите от нея доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.

Извършената служебна справка по партидата на въззивното дружество установява, че след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение с Решение № 1842/03.10.2017 г., постановено по т.д. № 8992/2016 г. по описа на СГС, ТО, спрямо ответното дружество е открито производство по несъстоятелност, а с Решение № 940/06.07.2020 г. по същото т.д. дружеството е обявено в несъстоятелност, правомощията на органите му са прекратени и е започнало осребряване на имуществото.

Установява се още, че процесното парично вземане в размер на 200 000 лв., с правно основание - издаден изп.лист по ч.гр.д. № 53841/2015 г. по описа на СРС не е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на“44бит“ЕООД /н/ - така Определение № 1660/15.04.2020 г. по т.д. – 8992/2016 г. по описа на СГС, поради което и настоящето производство се развива по реда на чл.637, ал.3, т.1 ТЗ.

Отделно от изложеното данните по делото установяват, че първоинстанционно решение е било съобщено на ответното дружество на 12.10. 2017 г. - т.е. след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. В рамките на срока за обжалване -на 16. 10. 2017 г. с нарочна молба въззивникът-ответник уведомил съда за постановеното решение по т.д. № 8992/2016 г. на СГС от 05.10.2017 г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него.

Самият факт на постановяване на посоченото решение е обусловил спиране на производството по делото по силата на самия закон “ex lege”, на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ /така и отменителното решение на ВКС/. То е било възобновено с разпореждане на първоинстанционния съд от 18. 06. 2020 г., но докато производството е било спряно въззивното дружество е депозирало въззивната жалба, инициирала настоящето производство, и допълнения към нея, съответно от 20.05.2020 г. и 27.05.2020 г. /така и определението от 18.06.2020 г. на СГС за възобновяване на делото/. Със същото определение е било разпоредено препис от въззивната жалба и от допълнението към нея да бъдат връчени на насрещната страна за отговор в двуседмичен срок.