Решение № 612 от 11.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500568 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е от Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. *** решение №259 от 13.01.2024 г. по гр.д. № 1897/2023 г. на РС-Пловдив, 11 гр.с., с което е признато за установено по отношение на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. ***, с адрес гр. *****, осигурителния стаж на Ц. З. К. с ЕГН ********** за периодите от 01.11.1987 г. до 21.11.1990 г. , както следва: в „Обединени керамични заводи Тракия, филиал „Стомана“-с.***** с правоприемници „Силикат керам“АД, ДП ФЗД-***** и ДП ФЗД-ТП ***** на длъжността „*****“ от 01.11.1987 г. до 30.06.1989 г.; като „***** помощно стопанство“ от 01.07.1989 г. – 30.04.1990 г. и като „*****“ - от 01.05.1990 г. – 21.11.1990 г., а в периода о т 07.05.1991 г. до 01.04.1995 г. е работила в ДФ“Силикат Керам“- ***, преобразувана в “Силикат Керам“ЕАД- ***, Керамичен завод „Стомана“-с.***** с правоприемници „Силикат керам“АД, ДП ФЗД-***** и ДП ФЗД-ТП ***** на длъжността „*****“ - от 07.05.1991 г. до 31.08.1991 г., като „***“ – от 01.09.1991г. до 04.05.1992 г. и от 05.05.1992 г. до 01.04.1995 г., като „***** и *****“ и е осъдено да заплати разноските й по делото.

Счита , че решението на РС е недопустимо и неправилно, иска се да бъде отменено и постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск като недоказан, ведно със законните последици. Изложени са конкретно следните оплаквания: По делото не са представени достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да бъде 1 направен извод за основателност на предявения иск. В трудовата книжка от 31.7.1978 г. е направен запис от осигурител СКЗ Тракия, филиал Стомана, с. *****, за трудов стаж на ищцата, положен за периода 1.4.1982 г. - 21.11.1990 г., който не е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г., липсва кръгъл печат на осигурителя, заверяващ продължителността на трудовия стаж. Съгласно чл. 6, ал. 1 от цитираната наредба, продължителността на трудовия стаж се записва с цифри и думи, подписва се от *****я и ръководителя на предприятието, подпечатва се с печата на предприятието. През 2018 г., при преместване на правоприемника, са изгубени ведомостите на ДКЗ Тракия, цех *****, поради което СИЛИКАТ КЕРАМ АД – ПЛОВДИВ не може да издава документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход за цитирания период. В трудовата книжка е направен запис от Затвора - *****, за трудов стаж за периода 7.5.1991 г. - 8.3.2001 г., който не е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227/23.11.1993 г., липсва кръгъл печат на осигурителя, заверяващ продължителността на трудовия стаж. Счита, че правилно не е зачетен осигурителния стаж за исковия период от 1.4.1982 г. до 21.11.1990 г. при осигурител СКЗ Тракия – филиал Стомана, с. ***** и за периода от 7.5.1991 г. до 1.4.1995 г. при осигурител Силикат Керам ****, цех с. *****. Счита, че предвид наличието на ведомости за периода 1.4.1982 г. - 31.10.1987 г. на ОКЗ ТРАКИЯ, производството по иска за установяване на стажа на ищцата е прекратено за същия период. Не са налице достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да бъде направен извод за основателност на иска.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ц. К., чрез адв. М. С., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. От удостоверението от ТП на НОИ - ***, е видно, че в осигурителния архив на НОИ не са предадени и не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-правни документи за претендирания период, поради което счита, че съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР трудовият стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя или неговия правоприемник, при който е придобит стажът, че документите са загубени или унищожени. По делото е представено такова удостоверение от дружеството – правоприемник ОКЗ Тракия. Счита за неоснователно възражението, че в обжалваното решение се съдържа произнасяне на първоинстанционния съд относно дължимостта на ищцата, което било недопустимо. Отбелязванията в трудовата книжка на ищцата са удостоверени с правоъгълен печат за удостоверяване на прослуженото време и подписа на ръководителя на предприятието. Счита, че поради липсата на кръгъл печат на работодателя върху поставения от него правоъгълен печат, не може да се приеме, че ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение само на това основание. Отбелязването в трудовата книжка представлява „начало на писмено доказателство“ и установява вероятността на твърденията от ищцата за положен от нея трудов стаж. Това обуславя допустимостта за установяването му със свидетелски показания, каквито са събрани по делото. Счита, че правилно е направен извода от съда.

2

Постъпила е въззивна жалба от ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО -***** срещу решението в частта, с която е уважен предявеният установителен иск по отношение на ответниците ТП ***** на ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО и ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО ***** за периода 1.11.1987 г. - 21.11.1990 г. и 7.5.1991 г. - 1.4.1995 г., както и в частта, с която са осъдени да заплатят разноски по делото. Счита решението в обжалваната част за недопустимо и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че решението е недопустимо в частта, с която е уважен искът по отношение на неправосубектното ТП ***** на ДПФЗД. Неправилно съдът е приел, че ТП ***** притежавало специална правосубектност по трудово-правни спорове по силата на § 1, т. 1 от ДР на КТ в качеството му на „работодател“, тъй като ТП ***** не наема самостоятелно на работа работници и служители, поради което няма качеството на „работодател“. Решението е неправилно и недопустимо в частта, с която искът е уважен по посочените периоди по отношение на ответника – юридическо лице ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО, поради това че няма качеството на работодател или правоприемник на работодател.

ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО е правоприемник на дейността на КЗ Стомана към Затвора *****, но не и на работодателите ОКЗ Тракия, ДЗ Тракия, ДФ Силикат Керам, Силикат Керам ЕАД и Силикат Керам АД. Иска се на това основание отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се прекрати производството като недопустимо по отношение на ТП на ДПФЗД гр. ***** и да се отхвърли иска като неоснователен по отношение на ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО, както и присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на втората въззивна жалба от Ц. К., с който се оспорва същата, иска се потвърждаване на решенето в обжалваната част. По делото безспорно е установено, че цехът, в който е работила ищцата е преминал към ТП *****, откъдето на ищцата е издадено удостоверение,обр.УП-3 и са й били предоставени ведомости за заплати. ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО има статут на държавно предприятие съгласно чл. 62, ал. 3 от ТЗ, което не е търговско дружество, но е юридическо лице със седалище ***** и с териториални поделения в затворите. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 13, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ДП ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО Териториалното поделение на Държавно предприятие Фонд затворно дело се ръководи и представлява от началника на затвора, който има правомощието да ръководи работата на служителите. В този смисъл счита, че е налице работодателска правосубектност по смисъла на § 7, т. 1 от ДР на КТ и ТП на ДП ФЗД – ***** може да бъде ответник по иска.

Въззиваемите „Силикат керам“АД и жалбите.

ДП ФЗД-***** – не вземат становище по

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото, намира следното:

Жалбите са допустими, подадени са от надлежна страна в законния срок.

Иск с пр. осн. чл.1, ал.1,т.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж 3 по съдебен ред.

Предмет на въззивното производство е решението на ПРС, с което е признат трудовият стаж на ищцата за процесният период по съображения, че по делото категорично е доказано от представените по далото ведомости - началният момент на ТПО при работодател ОКЗ“Тракия“,филиал „Стомана“-с.***** през 1982 г. и крайният момент на ТПО при неговия правоприемник -ДП ФЗД ТП ***** за периода 01.04.1995 г.-08.03.2001 г. ; че по отношение на спорният период между началото и края на ТПО на ищцата за времето от 01.11.1987г. до 21.11.1990г. и в периода от 07.05.1991 г.- 01.04.1995 г., когато ведомостите са били загубени от „Силикат керам“ЕАД- ***, ищцата е работила при ответниците, както е отразено в трудовата й книжка, независимо, че при прекратяване на ТПО на 21.11.1990 г.

/л.12 от д.РС/не е положен кръгъл печат върху подписа на директора, а при прекратяване на ТПО на 08.03.2001 г. не е положен кръгъл печат върху всички подписи, тъй като записванията в тр.книжка на ищцата съответстват на наличните записвания за част от периода по ведомостите; че липсата на кръгъл печат върху подписите в правоъгълния печат не води до извод, че останалите записвания в ТК са неверни, тъй като същите за началото и края на стажа й са удостоверени по надлежен ред от ведомостите и и събраните гласни доказателства.

Административният орган счита, че трудовият стаж на ищцата не следва да бъде зачитан за процесния период, тъй като представената от нея трудова книжка, в която същият е удостоверен, не е съставена редовно – липсва кръгъл печат върху подписите на *****я и ръководителя в правоъгълния печат.

ПОС намира, че е налице удостоверение от „Силикат Керам“АД“ по чл.5,ал.2 от ЗУТОССР, от което е видно, че ведомостите на работниците за времето от 01.07.1987 г. до 31.12.1994 г. са му били предадени от ДКЗ“Тракия“,цех „*****“, обл.*****, но при преместване на „Силикат керам“ в друг офис, ведомостите били изгубени, т.е. липсват писмени данни за трудов стаж на ищцата за процесния период -01.11.1987г. до 21.11.1990г. и в периода от 07.05.1991 г.- 01.04.1995 г., поради което искът за установяване на тр.стаж по съдебен ред е допустим.

По направените оплаквания, ПОС намира следното:

Съгласно чл.6 ЗУТОССР не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, като в чл.6,ал.2,т.5 от ЗУТОССР е казано, че трудовите книжки са такова писмено доказателство.

Във връзка с възражението за неправилно приложение на чл.6,ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и тр.стаж, съдът счита, че следва да се приложи чл.349 от КТ, като акт от най-висша степен, който определя задължителното съдържание на ТК и който не съдържа императивно изискване за печат върху подписите на гл.***** и ръководителя като 4 абсолютно условие и основание за валидност на ТК като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Разпоредбата на чл. 349 от КТ е императивна и задължава работодателя да попълва ТК съобразно нормите на КТ. Съгласно чл.350,ал.1 КТ само за работодателя има задължение при прекратяване на ТПО да впише в ТК данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника. В т.см. е и съд.практика – р.

№4129/04.04.2024 г. на ВАС по АХД №5919/2023 г.,6 о. Материалната доказателствена сила на ТК по отношение на записите за посочен трудов стаж за спорния период от време и за осигурителите не е оборена от ответниците с оглед правилото на чл.193,ал.3 ГПК.

Ответниците не оспорват съдържанието на данните в ТК, както и че тя е подписана от работодателя. В подкрепа на направения извод е обстоятелството, че видно от представената ТК и ведомостите по делото- и след спорния период от време за ищцата фигурират записи, че е работила към същия осигурител. Ето защо съдът намира, че трудовата книжка на ищцата съставлява начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия й стаж по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР , поради което е допустимо свидетелски показания за установяване му. По делото са разпитани свидетелите И. Н. И. и Ж. И.а У., които отговарят на изискванията на чл.6 ЗУТОССР, тъй като по делото са представени писмени доказателства, че са работили и изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. Свидетелите установиха, че ищцата е работила в „Обединени керамични заводи Тракия, филиал „Стомана“-с.***** с правоприемници „Силикат керам“АД, ДП ФЗД-***** и ДП ФЗД-ТП ***** на длъжността „*****“ от 01.11.1987 г. до 30.06.1989 г.; като „***** помощно стопанство“ от 01.07.1989 г. – 30.04.1990 г. и като „*****“ - от 01.05.1990 г. – 21.11.1990 г., а в периода от 07.05.1991 г. до 01.04.1995 г. е работила в ДФ“Силикат Керам“- ***, преобразувана в “Силикат Керам“ЕАД-***, Керамичен завод „Стомана“-с.***** с правоприемници „Силикат керам“АД, ДП ФЗД-***** и ДП ФЗД-ТП ***** на длъжността „*****“ - от 07.05.1991 г. до 31.08.1991 г., като „***“ – от 01.09.1991г. до 04.05.1992 г. и от 05.05.1992 г. до 01.04.1995 г., като „***** и *****“.