Определение № 2700 от 18.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2700 гр. София, 18.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110165144 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Л. Д. срещу А. И. Д., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 10 500 лева, представляваща главница по запис на заповед, за която сума е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 3909/2013г. по описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 1492/2017г. по описа на ЧСИ М., рег. № * с район на действие СГС.

С влязло в сила протоколно определение от 30.11.2023г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне от иска.

В проведеното съдебно заседание ответникът А. Д. е посочила, че ищцата е дала повод за завеждане на делото, поради което прави искане да й бъдат присъдени разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023г.

В чл. 2.1 от договора е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 1500 лева, което е платено в брой.

С молба от 29.11.2023г. Л. Д. е посочила, че в случай че насрещната страна претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли съда да вземе предвид, че единствено е подаден отговор. Прави искане съда да редуцира адвокатското възнаграждение под минималния размер.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязло в сила определение от 30.11.2023г.

С оглед на което съдът намира, че на ответника се дължат разноски в производството. В проведеното съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023г. с договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, платено в 1 брой. Т.е. по делото са налице и доказателства за сторените разноски.

Относно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че няма правомощия да определя възнаграждение под установения минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/. Действително, делото не е с фактическа и правна сложност, по него е проведено едно съдебно заседание като не са извършвани съдопроизводствени действия. Извършените от ответника действия по делото се изразяват в подаване на отговор на исковата молба и явяване в насроченото съдебно заседание. Минималният размер на възнаграждението съобразно цената на иска /10 500 лева/ съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в приложимата й редакция към датата на сключване на договора е 1345 лева.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че ищецът е оттеглил иска си преди провеждане на първото по делото съдебно заседание съдът намира, че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 1345 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Л. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1345 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2