Определение № 320 от 12.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 329/2025
- Вид
- Определение № 320
- Подписан
- 12.05.2025
- В сила
- 12.05.2025
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова, Иванина Игнатова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320 гр. П., 12.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове:
Албена Г. Палова
Иванина Игн. И. като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500329 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„В.А.“ № 3 чрез неговия процесуален пълномощник адв. Е. И. против определение № 440/06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5158/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата ДТ в размер на 86.68 лв. и това няма да го затрудни. Съдът не бил съобразил, че освен имущество и доходи, ищецът имал задължения към банки и други кредитни институции. Отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на ДТ препятствал достъпа до правосъдие на ищеца поради невъзможността му да заплати държавната такса. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което ищецът да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 100 лв.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по селото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е сезиран с иска за нищожност на договор, предявен от Т.
1
Г. Х. против „Кеш Пойнт България“ЕООД. С разпореждане № 10454/13.12.2024 г. исковата молба е оставена без движение с указание ищецът да внесе ДТ в р-р на 86.68 лв. и да представи доказателства за заплащането й.
С молба с вх. № 759/10.01.2025 г. ищецът Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „В.А.“ № 3 чрез пълномощника си адв. Е. И. е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството.
В приложената към молбата декларация молителят е декларирал, че не получава доходи от трудови възнаграждения, а неговата съпруга З. М. Х.а получава заплата в размер на 1000 лева. Декларирал е, че семейството му е тричленно - състои се от него, съпругата му и малолетното му дете Т.Т. Х., родено на 16.11.2017 г. Декларирал, е че притежава лек автомобил марка „Пежо 308“, производство 2009 г. и че притежава апартамент в гр. П., ул.
„К.Б.“ № 2- 53 кв.м., не притежава акции, облигации, не притежава движими вещи със значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземания от трети лица. В декларацията се съдържа отбелязване, че дължи вноски към бързи кредити и банки в ежемесечен размер от 2000 лева, като общият размер на задълженията му към банкови и небанкови институции възлиза на сумата от 70 000 лева.
Районният съд по своя инициатива е служебно е изискал информация от НАП, НОИ, ОД на МВР-П., Сектор “Пътна полиция“ и Агенция по вписванията, за да може да направи преценка на релевантните обстоятелства във връзка със сезиращата молба.
От изготвените справки се установява, че към датата на проверката ищецът работи по трудово правоотношение с основна заплата от 1200 лева.
Видно от справката от ТД на НАП за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. за цялата предходна година ищецът е реализирал облагаем месечен доход в размер, надхвърлящ минималната работна заплата /с изключение на месец август 2024 г./, през септември 2024 г. доходът му е бил около 2000 лева.
Служебните справки също така установяват, че ищецът е собственик на МПС „Пежо 308“ от 29.04.2024 г., както и че е собственик на апартамент с площ от 53 кв. м. в град П., ул. “К.Б. I“ № 2, закупен през 2021 г. около месец след като е продал друго свое жилище- апартамент в град П., ул. “В.А.“ № 3. Установява се още, че ищецът притежава апартамент в град П., ул. “М.“ бл. 3 с площ от 46 2 кв. м. Установява се също, че ищецът е собственик на идеални части от поземлени имоти, находящи се в град Д., община Б..
На съда е служебно известно, че по друго дело ищецът е представи молба от 17.02.2025 г., в която е декларирал, че получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на около 1600 лева.
При тези данни изводите на районния съд за наличие на достатъчно доходи, които позволяват на ищеца да заплати ДТ в размер на 86.68 лв. без затруднение, са правилни. В частната жалба не са изложени каквито и да било аргументи, опровергаващи извода на районния съд за липса на предпоставки за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ. Напълно произволно е и твърдението, че съдът възпрепятства достъпа до правосъдие на Х., защото от наличните по делото доказателства се установява от една страна, че неговото семейство реализира месечен доход между 2600 лв. и 3000 лв., а от другата страна се установява, че притежава достатъчно недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доход, необходим му да покрива както месечните си задължения и режийни разноски, така и да финансира инициираните от него искови производства пред съд. В последна сметка в случая се касае за заплащане на сума в размер на 86.68 лв., която представлява 1/27 ид.ч. от дохода на семейството за 1 месец и се дължи еднократно.
Съдът намира за необходимо да обърне внимание и на факта, че под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК ищецът е декларирал пред съд неверни факти както относно получаването на трудови доходи, така и относно притежаваното недвижимо имущество. Подобно поведение не може да се толерира и никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Като е достигнал до подобни изводи и е отказал да освободи ищеца от заплащане на държавна такса, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното определение и се присъединява изцяло към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 440/06.02.2025 г., постановено по гр.д.
№ 5158/2024 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4