Акт № 20409 от 30.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20409 гр. София, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. С. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110103046 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Г. В. С. срещу „*******“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г. поради противоречие на закона. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 4 000 лв. за срок от 18 месеца, общо дължимата сума по договора била в размер на 5 400 лв. и включвала главницата и лихва в размер на 1 400 лв., ГЛП бил в размер на 23.33 %, а ГПР – в размер на 49.66 %, като общият разход по кредита включвал само лихвата. Сочи, че съгласно т. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******“ в полза на ответното дружество, поради което на 17.09.2025 г. сключил с „*******“ Договор за гаранция /поръчителство/, съгласно т. 1.6. от който трябвало да заплати такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 4 240 лв., платима по банков път на месечни вноски съгласно невръчен на потребителя погасителен план. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР, и липсва ясно разписана методика на формирането му, т.е. неясно е кои точно компоненти са включени в него, а освен това е посочен грешен ГПР, защото таксата за поръчител не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, практически не е имало възможност за избор на различен поръчител от „*******“, а кредиторът и поръчителят са 1 свързани лица.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „*******“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Сочи, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация и в случая той е избрал да обезпечи кредита с поръчителство от „*******“. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация относно условията на кредита. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Предявен е от „*******“ ЕООД срещу Г. В. С. насрещен осъдителен иск за сумата от 1 898.47 евро /евровата равностойност на 3 713.09 лв./ – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 17.04.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът по насрещния иск твърди, че по договора е предоставил на ответника заем в размер на 4 000 лв., но С. е платила единствено сумата от 286.91 лв. Моли да му бъде присъден неплатеният остатък.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на насрещната исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска на Г. В. С.:

Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за кредит с оглед наведените от ищеца пороци на договора намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г. и неговото съдържание; твърдените пороци на договора.

В случая с Определение № 30790/25.08.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., по силата на който на С. е предоставена в заем сумата от 4 000 лв., като тя се задължила да върне заема ведно с възнаградителна лихва на 18 месечни погасителни вноски, и предаване на заемната сума в размер на 4 000 лв. от „*******“ ЕООД на С..

Видно е от самия Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501899/17.09.2025 г., че по него ищецът в качеството на кредитополучател е поел задължение да върне на ответника в качеството на кредитор сума в общ размер на 5 400 лв., включваща заемната сума в размер на 4 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 400 2 лв. /изчислена при лихвен процент в размер на 23.33 %/, на 18 бр. погасителни вноски съгласно погасителен план, дължими считано от 17.10.2025 г. нататък. Съгласно чл. 4 посоченият ГПР в размер на 49.66 % включва разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. сумата от 1 400 лв. – лихва.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

С доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключване от ищеца във връзка с договора за кредит на Договор за гаранция /поръчителство/ от 17.09.2025 г. с „*******“, по който е уговорено задължение за ищеца за заплащане на гаранта на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, както и че таксата за гаранта не е включена в посочения в договора за кредит ГПР. Видно е от представения Договор за гаранция /поръчителство/ от 17.09.2025 г., че таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ възлиза на 4 240 лв. и е платима на 18 бр. месечни вноски съгласно погасителен план, считано от 17.10.2025 г. до 11.03.2027 г.

По възражението на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит в неговата цялост поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира следното:

В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.66 %, който според чл. 4 включва само лихвата, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посоченият размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно таксата по договора за гаранция /поръчителство/, сключен от кредитополучателя с „*******“, което възнаграждение е част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая при съпоставка на публично достъпните данни в Търговски регистър на Република България и в Търговски регистър на ****** /достъпен на https://registry.mbr.mt/ се 3 установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „*******“ ЕООД към датата на сключване на договора за кредит е „*********“ /чуждестранно юридическо лице, регистрирано във Финландия/, като същото лице е и единият от собствениците на „*******“ П. Л. С. /с предишно наименование „*********/. Следователно налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

В случая в договора за кредит изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от „*******“, като това дружество е предварително одобрено от кредитора, предвид което и при наличните данни за свързани лица съдът намира, че за кредитора е било изначално известно, че договор за гаранция ще бъде сключен, като той е запознат и с условията, при които биват сключвани договорите за гаранция от „*******“.

Възнаграждението за гаранта безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. В случая предоставянето на обезпечение под формата на гаранция /поръчителство/ представлява задължително условие, за да бъде изобщо разгледана заявката за кредит. При липса на доказателства по делото за предоставена на потребителя реална възможност /включително техническа, доколкото договорът за кредит е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ да представи различен вид обезпечение, включително да представи поръчителство от различно лице, съдът намира довода на ответника, че ищецът е имал избор и е избрал да обезпечи кредита с гаранция от „*******“, за неоснователен. Този извод не се разколебава от клаузата на чл. 5 от договора за кредит, според която кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, както и че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител му дава еднаква възможност да получи кредит при едни и същи търговски условия, защото тази клауза очевидно е част от предварително изготвения от кредитора и предоставен на кредитополучателя текст на договора, върху който не се доказва ищецът да е имал възможност да влияе, поради което не може да се приеме, че тя отразява действително проведени преговори между страните във връзка със сключването на договора за кредит и действително предоставена на потребителя възможност за избор дали и как да обезпечи договора за кредит. Дори и да се приеме, че на кредитополучателя действително е била предоставена възможност да избере да обезпечи кредита с поръчителство от физическо лице, чл. 5 от договора сочи, че физическото лице 4 следва да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, но са неясни условията, на които то следва да отговаря. Тази неяснота и безграничната възможност за преценка от страна на кредитора на практика означават, че единственото обезпечение, което със сигурност би довело до одобрение на заявката за кредит, е гаранция от предложеното от кредитора и свързано с него юридическо лице – „*******“. От това следва, че правоотношенията по двата договора са взаимно свързани и осигуряването на гаранция – при това от определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.