Решение № 33 от 19.01.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Сливен, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230103148 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК- „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б чрез адв. Жельо Денев от АК-Стара Загора, против длъжника Й. Д. Й., ЕГН: ********** от гр. ****, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез адв. И.Н. от АК- Бургас.

Ищецът твърди, че с ответника на 09.09.2008 г. бил сключил договор за потребителски кредит, по който бил кредитор, а ответникът кредитополучател и съгласно Раздел първи от този договор му бил предоставил сумата от 2500 лв. за потребителски нужди и съгласно чл.

3 страните били уговорили, че сумата ще бъде преведена по банковата сметка на ответника посочена в договора еднократно на 10.09.2008 г., като олихвяването било започнало да тече от тази дата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора лихвения процент към датата на отпускане на кредита бил 9,75 % годишно, а съгласно чл. 5 ГПР към датата на отпускане на кредита бил в размер на 10.95 %. Посочва, че съгласно чл. 7, ал. 2 от договора при забава на плащането на главницата от страна на длъжника банката била олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия съгласно уговореното в чл. 4 от 1 договора лихвен процент.Съгласно чл. 9 от договора кредитът следвало да се издължи на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на 46 лв., считано от 10.10.2008 г. до 10-то число на месеца. Твърди, че в случаите на сключена застраховка „Живот“ размерът на месечната вноска ведно със застрахователната премия бил 47,63 лв.

Съгласно чл. 10 крайния срок за издължаването по договора бил 10.09.2014 г. Посочва, че в чл. 14, ал. 4 страните се били уговорили, че длъжникът се задължава да уведоми банката при промяната на адреса си, посочен в договора, като при неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция изпратена от банката до последно посочения от длъжника адрес се била считала за редовно връчена в деня на изпращането й. Страните били уговорили в чл. 19 от договора, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем. Видно било представеното извлечение от счетоводните книги, че било налице неизпълнение, считано от 17.10.2010 г. и съгласно чл. 19 от договора банката била направила кредита предсрочно изискуем, поради неплащане на погасителните вноски от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г. В условие на евентуалност заявява, че с настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост на кредита.

Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 2317,30 лв., съставляваща незаплатена главница по договора за потребителски кредит от 09.09.2008 г. ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда-18.10.2010 г. до окончателното й плащане, сумата от 231,04 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г., сумата от 170,70 лв., съставляваща наказателна лихва за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г.

Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Прави възражение за изтичане на 5 годишна погасителна давност за главницата по договора и съответно тригодишна погасителна давност за вземанията за лихви. Твърди, че взискателят бил предприел действия за събиране на вземането си, като бил образувал изп.д. № 58/2012 г. на ЧСИ М М, което било прекратено поради настъпила перемция, а впоследствие изп.д. № 1303/2016 г. на ЧСИ Г Г което било прекратено на същото основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Посочва, че поради това всички изпълнителни действия по двете изпълнителни дела били обезсилени по право. Твърди, че погасителната давност била прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, но тъй като не били налице данни затова следвало да се приеме, че давността е била прекъсната с издаване на изпълнителния лист на 19.10.2010 г. и била изтекла на 20.10.2015 г., тъй като в рамките на тези пет години не били извършвани валидни изпълнителни действия годни да прекъснат давността. Позовава се на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която независимо от основанието за 2 прекратяване на изпълнителното производство всички предприети по него изпълнителни действия се били обезсилвали по право, като прекратяването имало за последица заличаването на ефекта на прекъсването на давността от всички предприети действия по принудителното изпълнение. Причината затова била тяхна невалидност, която била обуславяла невъзможността да породят правни последици между взискателя и длъжника.

Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

На 09.09.2008 г. страните били сключили договор за потребителски кредит, по който ищецът бил кредитор, а ответникът кредитополучател и съгласно Раздел първи от този договор ищецът му бил предоставил сумата от 2500 лв. за потребителски нужди и съгласно чл. 3 страните били уговорили, че сумата ще бъде преведена по банковата сметка на ответника посочена в договора еднократно на 10.09.2008 г., като олихвяването било започнало да тече от тази дата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора лихвения процент към датата на отпускане на кредита бил 9,75 % годишно, а съгласно чл. 5 ГПР към датата на отпускане на кредита бил в размер на 10.95 %. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора при забава на плащането на главницата от страна на длъжника банката била олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия съгласно уговореното в чл. 4 от договора лихвен процент.Съгласно чл. 9 от договора кредитът следвало да се издължи на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на 46 лв., считано от 10.10.2008 г. до 10-то число на месеца. В случаите на сключена застраховка „Живот“ размерът на месечната вноска ведно със застрахователната премия бил 47,63 лв. Съгласно чл. 10 крайния срок за издължаването по договора бил 10.09.2014 г. В чл. 14, ал. 4 страните се били уговорили, че длъжникът се задължава да уведоми банката при промяната на адреса си, посочен в договора, като при неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция изпратена от банката до последно посочения от длъжника адрес се била считала за редовно връчена в деня на изпращането й. Страните били уговорили в чл. 19 от договора, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем. Видно било представеното извлечение от счетоводните книги, че било налице неизпълнение, считано от 17.10.2010 г. и съгласно чл. 19 от договора банката била направила кредита предсрочно изискуем, поради неплащане на погасителните вноски от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза сумата на отпуснатия кредит по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 09.09.2008 г. без обезпечение в размер на 2500 лв. е била усвоена изцяло на 10.09.2008 г., като просрочената главницата е в размер на 2317,30 лв., просрочената договорна лихва е в размер на 231,04 лв. за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г., а просрочената наказателна лихва е в размер на 170,70 лв. за периода от 10.04.2009 г. до 17.10.2010 г., като такива са размерите на вземанията, както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, така и към момента на датата на подаване на исковата молба. След 3 датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не са били направени доброволни плащания от страна на длъжника, а по изпълнителните дела са постъпили плащания от страна на длъжника в резултат на започнатото принудително изпълнение срещу него, с които са били погасени разноски по принудителното събиране на вземането по изпълнителните дела.

Въз основа на издадения на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК№ 3887 от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 5632/2010 г. на СлРС изпълнителен лист и по депозирана молба от заявителя било образувано на 19.01.2012 г. изп.д. № 58/2012 на ЧСИ М М . Били извършени справки за трудови договори на длъжника и справки в имотния регистър. Била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника, но същата не му е била връчена по реда на чл. 47 ГПК в редакцията му преди измененията от бр. 86 2017 г. на ДВ, тъй като връчител установител друго лице на адреса, когато го посетил на 09.02.2012 г. по сведение на което длъжникът не живеел на този адрес. Били изпратени уведомления до Община Сливен и до ТД на НАП, както и до ОД на МВР Сливен. На 04.04.2012 г. ЧСИ М изпратила запорно съобщение до длъжника, с което го била уведомила за наложен запор върху МПС негова лична собственост. Била е поискана справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника от Община Сливен и е било установено, че същите се различават от адреса, на който е била изпратена поканата за доброволно изпълнение до длъжника. С постановление на ЧСИ М от 14.12.2015 г. производството по делото е било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист и на основание молба на заявителя било образувано на 30.08.2016 г. ново изпълнително дело № 1303/2016 г. на ЧСИ Г Г. Били са извършени справки за трудови договори и държавата на основание чл. 458 ГПК е била присъединена като взискател. Покана за доброволно изпълнение е била изпратена по постоянния и по настоящия адрес на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена по настоящия адрес на длъжника в гр. Несебър чрез Български пощи, като е било отбелязано, че същата не е била потърсена от получателя си, поради което ЧСИ е изпратил ПДИ и по постоянния адрес на длъжника в гр. Сливен. Връчителят е отбелязъл върху същата, че адресът е посетен няколкократно без да е бил открит длъжника, поради което ЧСИ на основание чл. 47 ГПК е наредил да се залепи уведомление на длъжника с изх. № 14705/28.09.2016 г. на входната врата на адреса, като в рамките на двуседмичния срок длъжникът не се е явил да му бъдат връчени съобщенията. По това изп.д. № 1303 /2016 г. са били извършени следните изпълнителни действия: На 10.09.2016 г. ЧСИ е разпоредил вписването на запор на МПС, а запорът е бил наложен на 14.09.2016 г. На 06.04.2017 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи, като такъв опис не е извършен.Ищецът на 13.07.2018 г. цедира вземането си на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който ЧСИ конституира като страна по изп.дело на 02.08.2018 г. На 30.05.2019 г. взискателят иска да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника и запорът е наложен на 07.06.2019 г.

На 05.05.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запорът е бил наложен на 21.05.2021 г. На 03.06.2021 г. взискателят е 4 поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 19.05.2021 г. и е подал възражение по чл. 414 ГПК в едномесечния срок на 15.06.2021 г. Изпълнителното дело е прекратено на 15.07.2021 г. с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .