Решение № 186 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502932 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №532/12.01.2023 г., постановено по гр.д. №38946/2022 г.. по описа на Софийски районен съд, 154 състав по предявения от В. В. Т. срещу Националната агенция по приходите иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК съдът е приел за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 05.05.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6464/2015 г. на РС- Русе, ХІ състав, както следва: сумата 24 446, 00 лв. ( двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева) – главница, по договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. до окончателното й изплащане, 1679,75 лв.

( хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и 75 ст.) лихва за забава за периода 26.02.2015г.- 30.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2015г. до подаване на исковата молба, поради погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Национална агенция за приходите, в която се излагат съображения за недопустимост и неправилност на атакуваното решение.

Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като Националната агенция за приходите не била легитимиран ответник по иска. Изпълнителният лист бил издаден в полза на Държавен фонд „Земеделие“, поради което искът следвало да 1 бъде насочен срещу фонда. Националната агенция за приходите била образувала изпълнителното дело на основание чл. 3, ал. 7, т. 5 от Закона за НАП, но НАП не участвал в материалното правоотношение между Фонда и ищеца. Поради това районният съд следвало да прекрати делото по отношение на НАП. Поддържа, че решението е и неправилно. Твърди, че в качеството си на взискател на 01.02.2018 г. подал молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителния лист.

Бездействието на съдебния изпълнител да извърши исканите действия не следвало да се тълкува в ущърб на взискателя. С постановление от 15.12.2020 г. съдебният изпълнител бил прекратил производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но това не погасявало правото предмет на изпълнението. С молба от 19.01.2022 г. е поискано образуване на ново изпълнително дело, като с нея е поискано и да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде извършен опис на движимото имущество, находящо се в дома на длъжника. Взискателят не бил бездействал, а от 2016 г. насам регулярно искал извършването на изпълнителни действия. По изложените съображения моли съда да обезсили първоинстанционното решение, евентуално – в случай, че намери решението за допустимо – да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. Т., в който се излагат съображение за допустимост и правилност на решението.

Ищецът поддържа, че повод за завеждане на делото са образуваните от Националната агенция за приходите изпълнителни дела, по които същата е взискател. Правилен бил изводът на съда, че вземанията на взискателя се били погасили по давност, тъй като от предприемането на действия по принудително изпълнение на 05.05.2016 г. до подаване на молбата за образуване на ново изпълнително дело на 19.01.2022 г. били изтекли повече от 5 години. Предвид изложеното, моли съдът да потвърди атакуваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо.

Производството по гр. дело № 38946/2022 г. по описа на СРС, 154 състав, е образувано въз основа на искова молба от В. В. Т. срещу Националната агенция за приходите, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК- за установяване недължимостта на обективираните в изпълнителен лист от 05.11.2015 г., 2 издаден по ч.гр.д. № 6464/2015 г. на Районен съд- Русе, вземания. В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът не дължи процесните суми на НАП, по чиято молба е образувано изпълнителното дело, тъй като същите са погасени с изтичането на законоустановения петгодишен давностен срок. В същото време ищецът твърди, че вземанията, чиято недължимост претендира, са присъдени с изпълнителния лист от 05.11.2015 г. в полза на Държавен фонд „Земеделие“

От Изпълнителен лист от 05.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6464/2015г. по описа на Районен съд- гр. Русе, се установява, че със заповед за изпълнение, издадена по същото дело, ищецът В. В. Т. е осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ сумата в размер на 24446 лева- главница по договор №18/112/03515 от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане, 1679,75 лева – лихва за забава за периода 26.02.2015 г. 30.10.2015 г., както и разноски в размер на 522,52 лева за държавна такса и 921,89 лева за юрисконсултско възнаграждение. Изрично след разпоредителната част на изпълнителния лист е записано, че същият се издава на Държавен фонд „Земеделие“.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 28.04.2016 г. НАП е депозирала до ЧСИ В.М., рег. № 833 по описа на КЧСИ, молба по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнително производство, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20168330400398.

Съгласно Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, Фондът е юридическо лице със седалище в София. Фондът е държавно учреждение, което съставя, изпълнява и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет.

Изложеното налага безспорен извод, че Държавен фонд „Земеделие“ като самостоятелен правен субект е носител на определен обем от права и задължения, свързани с осъществяваната от него специфична дейност, сред които и вземането по сключения от нея с ищеца договор. В този смисъл, именно Държавен фонд „Земеделие“ титуляр на вземанията, каквито в случая са присъдени в негова полза с процесния изпълнителен лист, поради което е единствено легитимирано да търси и получи плащане по него.

Обстоятелството, че НАП е образувала и обезпечила движението по изпълнителното дело, по което изпълнителният лист е представен, намира своето правно основание в нормата на чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП, съгласно който агенцията събира частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се извършва от нея. Цитираните законови разпоредби овластяват агенцията да извършва действия по събиране на определени групи частни държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 4 ДОПК, сред които и процесното вземане за цената на предоставената правна помощ. В този случай НАП действа като процесуален субституент във вид на процесуална суброгация, на нея са й делегирани от закона правомощия да събере 3 вземането на Държавен фонд „Земеделие“. Агенцията не претендира в образуваното изпълнително производство собствени права, тъй като не е носител на такива, а действа като оправомощено от закона лице да събира частни държавни вземания по изпълнителни листове, издадени в полза на бюрото. Основанието НАП да инициира изпълнително производство за събиране на присъдени в полза на Държавен фонд „Земеделие“ вземания не е качеството й на кредитор на задължените лица по тези вземания, а законовата делегация да ги събира за сметка на действителния кредитор, страна по съответното материално правоотношение.

Следователно НАП не участва в материалното правоотношение, представляващо източник на вземането и поради това нито е легитимирана да получи плащане, нито е надлежен ответник по иск за недължимостта му, тъй като отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се предяви срещу лицето, което претендира да е носител на вземането, да има качеството кредитор. В случая, както бе изяснено по- горе, участието на НАП като взискател по изпълнителното дело не я прави кредитор в материалноправния смисъл, тъй като тя не предявява свои вземания, поради което не е пасивно легитимирана да отговаря по иска за установяване недължимост на присъдените главница и лихви по сключен между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“ договор.

Липсата на пасивна материалноправна легитимация на НАП обуславя и липсата на правен интерес от предявяване срещу нея на иска на ищеца, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист. Не е налице правен интерес от отрицателен установителен иск срещу агенцията, че няма вземане срещу ищеца, от една страна, защото тя не претендира да има такова, а от друга- защото евентуалното уважаване на такъв иск срещу НАП не би дало никаква защита на ищеца- длъжник. Действителният претендент на вземането- НБПП, не би бил обвързан от силата на пресъдено нещо, с която е установена недължимостта, тъй като не е бил страна в производсвтото, а НАП би могла да продължи принудителното изпълнение по изпълнителното дело, тъй като в него тя участва като процесуален субституент на титуляря на вземането, а не като носител на такова. В този смисъл са дадените разяснения в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища Определение № 732 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 832/2009 г., II ТО и Определение № 513 от 06.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 465/2010 г., II ТО.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване на правото на иск в българския граждански процес, за наличието на която съдът следи служебно. Липсата му обуславя недопустимост на иска, както и на евентуално проведения въз основа на такъв иск процес.

Постановеният в резултат на недопустимо производство, каквото в случая се е развило пред СРС, 154 състав, акт по същество е също недопустим и на основание чл. 270, ал.

4

3, изр. първо ГПК обжалваното решение подлежи на обезсилване, а производството по делото- на прекратяване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на въззивникаответник следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, както следва: 150 лева- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС; 150 лева- възнаграждение за юрисконсулт за производството пред СГС. На Националната агенция за приходите следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса за образуване на въззивното производство в размер на 680,23 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №532/12.01.2023 г., постановено по гр.д. №38946/2022 г.. по описа на Софийски районен съд, 154 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по искова молба с вх. №7378/24.03.2022 г., подадена от В. В. Т. срещу Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН: ********** да заплати на Националната агенция за приходите на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 150 лева – разноски за първоинстанционното производство по гр.д. №38496/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

ОСЪЖДА В. В. Т., ЕГН: ********** да заплати на Националната агенция за приходите на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 830,23 лева – разноски за производството пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________