Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 836 от 16.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 109/2022
Вид
Решение № 836
Подписан
16.06.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Търговски закон
  • чл. 50 · Търговски закон
  • чл. 51 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300500109 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „**********, със седалище и адрес на управление: ***************, срещу Решение № 261860 от 01.07.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г. по описа на РС Пловдив, поправено с Решение № 262516 от 18.11.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г. по описа на РС Пловдив.

С обжалваното решение № 261860 от 01.07.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г., поправено с решение № 262516 от 18.11.2021 г. по гр.дело № 11586/2019 г. по описа на РС Пловдив, РС Пловдив осъжда „*************, да плати на „************, следните суми: 10 000 лева главница, частична претенция от 40 000 лв. дължимо възнаграждение по договор за търговско посредничество от 18.12.2017 г. за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 11.07.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 1720 лева разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят „*******” АД, чрез адв.

С., го обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Счита исковите претенции изцяло недоказани, при липса и на посочване на конкретни сделки, продължили действието си през 2019 г., или сключени 1 през тази година със съдействието на ищеца, както и при допускане на свидетелски показания за доказване на сключване на договор с посочения в исковата молба материален интерес. Счита, че не е налице действащ договор за посредничество между страните за процесния период, респективно не се дължи възнаграждение, още помалко в посочения от РС размер. Въвежда оплаквания за нарушение на процесуалните правила с допускане, изслушване и приемане на експертно заключение, извън компетентността на вещото лице, като същото е послужило за основен аргумент на фактическите и правни изводи в решението. Твърди, че експертизата е допусната за доказване на твърдение, заявено след подаване на исковата молба, без да е нейно допълнение или пояснение, което е довело и до обръщане на доказателствената тежест в процеса, след направения доклад по делото, както и до лишаване на ответника от правото му на защита, тъй като на същия не е дадено право да ангажира доказателства или да направи доказателствени искания за оборване на това твърдение. Обосновава и допуснато от съда процесуално нарушение – приемане на показанията на свидетеля А. като свидетелски показания, а не обяснения на страна, като оспорва и извода, че показанията му са в унисон със събраните по делото доказателства. Намира мотивите и констатациите на районния съд в обжалваното решение за вътрешно противоречиви, относно това дали действието на договорите, сключени през 2018 г. със съдействието на ищеца са продължили действието си и през 2019 г., или чрез активното му посредничество са сключени нови договори през 2019 г. Поддържа и становището, че липсват каквито и да е доказателства за реално сключени сделки за продажба през 2019 г. на база активното съдействие на ищеца, изводите в решението, направени въз основа на показанията на свидетеля, които считат за обяснения на страна, счита превратно пресъздадени и неясни. Неправилно според него е и определяне на възнаграждението на посредника, доколкото недоказана остава цената франко завод на артикулите, предмет на реализираните продажби, с която договорът обвързва възнаграждението за посредничество при сключване на сделки за покупко-продажба.

Моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно, необосновано, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на процесуално-правните и материално-правните правила, както и да бъде решено делото по същество, като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Подадена е и жалба срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, с което по същество се поддържа подадената въззивна жалба срещу постановеното решение по правния спор и се повтарят оплакванията срещу него.

В хода по същество поддържа исканията си и възраженията в жалбата, която моли да бъде уважена, тъй като установените договори от 2019 г. с дружества от 2 групата Л. са сключени без активното съдействие на въззиваемото дружество, не е налице действащ договор за посредничество през 2019 г., нито е дължимо възнаграждение на ищеца за осъществения стокооборот между ответника и дружествата от групата Л., още по-малко в посочения от първоинстанционния съд размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „********“ ЕООД, чрез адв. К., в която излага съображения за правилност на обжалваното решение, липса на твърдените от въззивника съществени процесуални нарушения в обжалваното решение. Счита, че в производството безспорно е доказано извършеното от ищеца посредничество, приетата експертиза по безспорен начин доказва и размерът на реализирания през процесния период оборот, както и дължимото възнаграждение, а ответното дружество не е доказало в производството своите възражения и оспорвания.

Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като мотивирано, правилно и законосъобразно, претендира разноски.

В отговор на подадената въззивна жалба срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, по същество се поддържа направеното в отговора на въззивната жалба становище и искане за потвърждаване на постановеното решение, като съображенията са идентични и се повтарят.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди обжалвания първоинстанционен акт, доколкото същото е житейски оправдано и правилно, като излага аргументи от практиката в подобни отношения, според която възнаграждение на посредника за намерен клиент се дължи, докато възложителят черпи дивиденти от него. Излага твърдения, че ответникът е създал пречки за доказване на иска, тъй като не е представил поисканите му договори, а като е спрял комуникацията с посредника е попречил и за реалното му изпълняване, поради което счита, че съдът следва да се води от принципа, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пред районен съд Пловдив са били предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 49 и чл. 51 от ТЗ.

3

Ищецът „*********” ЕООД твърди, че сключеният на 18.12.2017 г. между страните договор за търговско посредничество със срок до 31.12.2018 г. е продължил действието си за следващата 2019 г., поради наличие на сделки, сключени на база активното съдействие на посредника, които са продължили действието си през 2019 г., както и на такива, сключени през 2019 г., на база активното му съдействие, съгласно договореното в чл. 7 от Договора за търговско посредничество, което съдействие било осъществено чрез физическото лице А. За така сключените сделки не му било заплатено дължимото възнаграждение, което претендира в частичен размер.

Ответникът „******“ АД оспорва наличието на действащ договор за посредничество за процесния период, упълномощаването на посоченото в исковата молба физическо лице А., под каквато и да е било форма, за извършване на посредничество, наличието на сделки, сключени в резултат на или в следствие от осъществено посредничество от ищеца през 2019 г.

Във въззивното производство е указано на ищеца да конкретизира исковата молба, поради липса на изложение на всички обстоятелства, на които се основава претенцията му, като посочи сделките за покупко-продажба на стоки с търговска марка „Sondey“, сключени през 2019 г, в резултат на и в следствие от осъщественото посредничество от негова страна, както и в какво се е изразявало осъщественото посредничество при сключване на сделките, съответно в следствие на което са сключени сделките през 2019 г. Ищецът е посочил, че са били сключени сделки с продължително изпълнение, като всяка една отделна сделка за доставка на стоки представлява част от сделките, за сключването на които е посредничил ищеца, като използвания термин в исковата молба регулярни сделки за покупко-проджаба касае именно посочените отделни регулярни доставки на стоки с търговска марка „Sondey“, от ответника към Л. Посочени са индивидуализиращи белези страните по сделките „*******” АД и съответното дружество от групата на Л. в държавите, описани в договора за посредничество, като купувач, предмет доставка на стоки с търговска марка „Sondey“, количество, цена и срок за доставка – съобразно съответната правена от L. поръчка, като е посочено, че по-детайлно индивидуализиране не е възможно, поради непредоставяне на информация от страна на ответното дружество, както и поради начина на определяне на възнаграждението по договора за посредничество – на база направени поръчки, за които е осъществено пълно плащане от клиента към възложителя, като договорът не предполага ищецът да съхранява информация за всяка доставка. Действията, чрез които твърди да е съдействал за сключване на договори между ответника и дружества от групата Л. са разговори по телефона, доколкото му е била прекъсната връзката с имейл адреса му, чрез които активно съдействал за осъществяването на продажбите и решаване на ежедневни казуси. Не се изпълнени повторно дадени указания ищецът да индивидуализира споразумения за покупкопродажба с продължително изпълнение, сключени чрез посредничеството на ищеца, 4 продължили действието си през 2019 г., както и продажби, за които е осъществено ефективно посредничество по телефона, в хода на първата половина на 2019 г. от името на ответното дружество, поради съществуване на които твърди в уточняващата молба, че му се дължи възнаграждение. В повторно уточнение на исковата молба са изброени 13 дружества от групата на L, с които се твърди през 2018 г. да са сключени споразумения, с активното съдействие на ищеца, които са с предмет стоки с търговска марка „Sondey“, като неразделна част от споразуменията били Условия за покупкопродажба, като допълнителни Условия за покупко-продажба към споразуменията били подписани и през 2019 г, с които били предоговорени някои параметри, предимно цени, като се сочат дати на подписани през 2019 г. допълнителни условия с посочените 13 дружества от групата на Л. Не се сочат дати на първоначално сключените споразумения, но се сочи, че те не са били оспорени от ответника с отговора на исковата молба.

Постъпили са становища от „****“ АД по така подадените уточнения на исковата молба, с които се сочи, че това са нови твърдения от страна на ищеца и ги оспорват като неистински. Твърди, че са сключвани нови договори за покупко-продажба, а сключените през 2018 г. са изчерпили своето действие. Намира вътрешно противоречие в твърденията на ищеца, който от една страна се домогва да докаже, че споразуменията от 2018 г. са продължили действието си и през 2019 г., за което му се дължи заплащане, а от друга, че са сключени нови договори за покупко-продажба през 2019 г., чрез неговото активно съдействие. Твърди, че не се сочат конкретни действия, с които е съдействал за сключване на новите договори от 2019 г., а липсата на конкретизация от страна на ищеца е обяснима с това, че той няма никакъв поглед над сключените договори от 2019 г., тъй като не е осъществявал никакво посредничество за реализирането им.